ИСТАНБУЛ и лалетата [тема 31]

Ние бяхме от 14,30 до 17,15. После се качихме на ферибота за Ченгелкьой в 6 без нещо.    Пуснах снимките ти през друг браузър и успях да ги видя. Наистина са много хората. Само за форума си избрал по-безлюдни. 

Четох, четох, наваксвах пропуснатото. Загубих постовете, към които имах  въпроси. Затова сега ще си пусна питането - къде има къщи от филми?

Поради разни причини, пропуснах ранни резеврации и в любимия ми хотел няма места.
За този да кажете нещо? Няма снимка на сградата, та дали и другите снимки не са лустросани?
  Sun Hotel Оферти в последната минута

Tavasi Cesme Sokak No:50 Kumkapi / Fatih , Fatih, 34130 Истанбул (Покажи на картата)

Здравейте,
И ние се върнахме в неделя от Истанбул, изпълнени с много впечатления от този красив град.
Ще се опитам да разкажа малко по-подробно за нашето пътуване, тъй като от тази тема научих много за града, лалетата, интересни места, транспорт и още, и още.
Ние пътувахме с ТА – около Коледа ви питах коя да изберем, какво предлагат и т.н. Накрая избрахме Бохемия, тъй като по това време не открих други, които предлагат 4 нощувки и дневни преходи (после видях, че не са единствени, но вече бях резервирала). Идеята беше да използваме ТА само за транспорт и хотел, без никакви допълнителни екскурзии. Честно казано, взехме трудно решението за ТА и сега съм сигурна, че не беше най-правилното. Но искахме да си спестим мъкненето на куфари по градския транспорт. Като цяло съм доволна от автобуса, екскурзоводката, хотела. Бяхме в Grand Unal – точно срещу спирката Yenikapi на метрото, на 5 минути от спирката на трамвая, близко до булеварда, така че се прибирахме по главни улици вечерта, без никакви притеснения. Закуската беше на последния етаж, така че се наслаждавахме и на прекрасен изглед.
Не ми хареса промяната в програмата на екскурзията. По идея трябваше последния ден (неделя) да напуснем хотела в 12 часа, а се оказа, че напускаме в 9 и всички отиваме организирано до Сапфир. На всичкото отгоре в началото ходенето до Сапфир беше при допълнителните екскурзии и имаше хора, платили по 18 лв., на които също не им беше съобщена тази промяна при окончателното плащане малко преди заминаването. Имаше и разочаровани, тъй като в предварителната програма имаше посещение на Пиер Лоти в “Нощен Истанбул”, което беше отпаднало.
Това за организираното посещение.
Сега за нашата програма. Основната цел за мене бяха лалетата. Толкова красиви снимки разглеждах в темите, че вече ги сънувах. Какви терзания бяха последните седмици – ще прецъфтят ли, ще ги видим ли?
Но понеже това беше първо пътуване за ММ, музеите също влизаха в програмата. Много амбициозна, разписана по дни на листчета – места, транспорт. Изобщо исках всичко, за което разказвате, да го видя.
Само да вмъкна, че идеята за карта за музеите отпадна вечерта преди пътуването. На 15.04 обявиха новите цени на картите и се оказа, че вариантът, в който влизат всички музеи, е станал вече 115 лири (важи за 5 дена). Решихме да оставим нещата да се подредят сами – лошото беше само чакането, но се справихме.

За съжаление, още първия ден се сблъскахме с факта, че няма да можем да видим всичко, което желаем. Тръгнахме от София в 7 часа, а бяхме в хотела около 18 – дълго стояхме на границата заради проблеми в системата. Бях планирала да купим Истанбулкарта от станцията на метрото, после с автобуси BN1 и BN2 по булевард Кенеди до Гюлхане и лаленца. Но се оказа, че на станцията не продават карти, така че се наложи да отидем до трамвая, там купихме от една будка за 7 лири – така реши чичкото. Заредихме 50 и се качихме на трамвая до Султанахмед. Малко преди 20 часа бяхме там, разходихме се по Хиподрума, двора на Синята джамия (не успяхме да влезем), нощни снимки на джамията и Света София и обратно с трамвая към Аксарай. Оглеждахме се за ресторантче и се сетих за един коментар на zwarte tulp в една от първите теми за Истанбул:
«Вечеряхме в едно много приятно заведение на име Саит Искендер. Близо е до Мадо на Аксарай. Намира се в последната пресечка вляво, ако вървиш към Мадо, срещу някакъв голям хотел, но вече не помня името му. Беше пълно с местни, много вкусна храна и супер любезен и ненатрапчив персонал.»
Така че решихме да отидем там – близо е до хотела, и наистина готвят страхотно. Цените са може би малко по-високи (нямам особена база за сравнение – Искендер кебап е 21 лири, други имаше по 19-20, кюнефето е 8 лири). Искендер кебапа беше превъзходен, толкова вкусно нещо не бях хапвала отдавна, кюнефето също беше много хубаво. Всичко от коментара се потвърди - имаше туристи, но повечето бяха местни. По-долу е картата, ако някой реши да опита кухнята  

http://harita.yandex.com.tr/?text=sait%20iskender&sll=28.899 … 1&l=map%2Csat

Прогнозата за четвъртък беше слънце, затова програмата беше  Емиргян. Сутринта излязохме от хотела към 8.30, трамвая до Фъндъклъ, докато пресечем улицата и автобус 22RE дойде. Точно в 10 бяхме на входа. Нямаше особени задръствания, пътуването беше по разкошен маршрут, снимки – и милиони лаленца. Прецъфтели лалета имаше основно около езерото и водопада – точно тези, които гледах всеки ден на камерата и се притеснявах. Явно тях са засадили най-рано. Но паркът е огромен, обиколихме го целия и почти навсякъде лалетата са разкошни и все още свежи. Казвам това за пътуващите следващите дни – не се отказвайте от посещението на парка, ще ви хареса! Е, имаше страшно много хора, десетки автобуси с ученици, макар че беше четвъртък (17.04), през цялото време пристигаха компании за пикник – основно жени с деца. Към 12 вече беше трудно да вървиш по алеите, но ние си тръгвахме по това време. (Сега прочетох за зайчетата – и аз не съм ги видяла, а уж снимах непрекъснато, както моя мъж се оплака после – в парка имало тази година засадени над 4 млн лалета и всяко едно е трябвало да бъде снимано  
Идеята беше след това да вземем корабчето на Дентур както bialk препоръча, но през седмицата първото корабче е в 13.25, а ние имахме повече от час и не ни се чакаше. Затова се разходихме по крайбрежната алея две спирки и после се качихме на автобус до Кабаташ. Тук уцелихме задръстване, така че пристигнахме към 13.10. Следващата цел беше Азия – Чамлъджа и Гьозтепе парк. Колебахме се как да стигнем, но решихме през Кадъкьой. Имаше 15тина минути до корабчето, затова се престрашихме да опитаме миди от едно момче точно пред пристанището. Много бяха вкусни, макар в първия момент да се чудех как ще ги хапна от тази тава на улицата.
На Кадъкьой решихме първо да се поразходим. Още на първата пресечка седнахме да хапнем – лахмаджун. Бях го опитвала само на благотворителния базар на дамския клуб в София и много ми хареса. Не се излъгах и този път. После от една сладкарница тези халки, малко по-сладки за моя вкус, но интересни. След това до бика и там взехме автобус (16 или 16D) до Göztepe парк. Чудесен е. Много лалета, красиви фигури, приятна разходка, снимки и от другия изход се качваме на автобуса в обратна посока към Кадъкьой. За съжаление, видяхме само една част от Баъдат джадеси, може би не най-добрата,но следващия път ще отидем до Бостанджъ.
В автобуса усетихме, че краката не ни държат вече и след кратко колебание се отказахме от Чамлъджа. Толкова много исках да се качим, но лалетата ни взеха силите този ден. Така че трябваше да сменим плана за транспорта. Разбира се, че можеше обратно с ферибот, но решихме с автобус до Юскюдар, а оттам с Мармарай. Доста трудно открихме правилния автобус, не мина без лутане от перон на перон, питане, но накрая го открихме. Успяхме да седнем, така че задръстването не ни притесни много. Решихме да сменим на Yenikapi, за да спрем на Halic и разгледаме. Но терасата беше в ремонт, така че само през прозорците. Оттам на Таксим, разходка по Истиклял – кестени, Инджи (много ви благодаря, никога нямаше да я открия и да разбера какво пропускам – едно от най-вкусните неща, които съм пробвала), качихме се на терасата на мола, Чичек пасажъ и Балък пазар (престраших се и пробвах кокореч – хареса ми  , Френската уличка, католическата църква. И тук вече много изморени се качихме на метрото и към хотела.

   Прогнозата за петък беше дъжд, т.е. време за музеи. Рано сутринта с автобус от Yenikapi до Edirnekapi (39D или 88А), разгледахме шедьовъра на Синан –джамията Михримах, оттам до музея Хора. Излизайки от музея, ни заваля дъжда. Тръгнахме да търсим Molla Aşkı Terası, но се доверихме на табелите, после в дъжда не ми се вадеха карти и се оказа, че сме тръгнали  надолу точно една пресечка преди да достигнем и се оказахме съвсем случайно до църквата “Мария от Влахерна” (поне така си мисля). Минахме през целия квартал, за да стигнем до желязната църква, хапнахме бюрек, страшно вкусно. После купувах на няколко места в града от по-лъскави сладкарници, но такава вкусотия като от кварталната пекарна във Фенер нямаше. Пеша до Гръцката патриаршия (благодаря на Таня67, разпечатката с нейните обяснения ни спаси, докато се лутахме), оттам до Еминьоньо с автобус, пеша през Египетския пазар, Соук чешме и на опашка за Света София  - не чакахме кой знае колко, за трети път влизам и никога няма да се наситя. На излизане реших да опитам сока от нар, интересен вкус, но честно казано очаквах повече. После Йеребатан – мистична атмосфера, много хора, но впечатляващо. След това пак лаленца! – Гюлхане парк, отново пеша до Еминьоньо, балък екмек и Босфор тур. Качихме се на последното корабче  на Turyol в 19. Чудесен избор, на връщане видяхме залеза, само да не беше толкова студено....

   В събота започнахме деня с трамвай до Кабаташ и Долмабахче. Бяхме там в 9.30 и успяхме да влезем с тура в 10.35. След обиколката в двореца с екскурзовода се разходихме в градината, влязохме и в музея на часовниците, още снимки и решихме да отложим Топкапъ за следващ път. Сутринта бях станала рано и прегледах последните страници от любимата тема. Така открих препоръката на amarinova за заведението Lezzet-i-Sark на Египетския пазар. Понеже исках непременно да видя джамията Rustem Pasa, това беше перфектен избор за обяд. Много съм доволна, всичко беше вкусно, кюнефето може би само една идея по-сладко от първия път, но сигурно така трябва - много благодаря за препоръката. Единствено само трябва да отбележа, че това е наистина заведение за бърз обяд, непрекъснато идват хора и те чакат да хапнеш и станеш.
Оттам до джамията Rustem Pasa – чудесна е, непременно трябва да се разгледа, после до Süleymaniye, видяхме заведенията на покривите, Капалъ чарши, Мадо на Аксарай (страхотен сладолед), почивка в хотела преди вечеря и завършек на престоя ни в Истанбул отново с Искендер кебап в ресторанта от първата вечер.
   В неделя тръгнахме в 9 часа, организирано до Сапфир, сеир-тераса със страхотен изглед, половин час из мола, нямаше време за другия, за който разказвате, тръгване в 12 към Одрин. Там спряхме само за 40 минути и понеже бяхме много гладни – тава джигер, кюфтета, бюрек в кутия за вечерта в София, малко локум набързо и не остана време за влизане в джамията, което малко ме ядоса, но нали ще има и следващ път.

Много дълго стана, дано да не съм ви досадила. Толкова съм благодарна на всички за съветите и споделените преживявания!
Благодаря още веднъж и приятно пътуване на всички заминаващи!
Имах желание да ви поздравя с малко снимки, но още не съм се научила да качвам, ще го оставя за следващ път  
  
 
 

Танче, аз и миналия път използвах дългият тур на Дентур, този път го направихме с Шехир, заради тръгването от Еминьоню. Взехме билети само за едната посока. Качихме се лека-полека на крепостта, за около 30 мин може би. Но беше затворено горе и останахме малко разочаровани. Гледката е почти същата, но друго си е да наблюдаваш Черно море през крепостта.. 
След това седнахме за по чай да си починем и се метнахме на автобус 15А за Отаътепе. Не се върнахме по вода, а по крайбрежието на Азиатската част. 

Благодаря!    И моят замисъл беше сухоземно връщане, но по европейския бряг, че миналия път в Саръйер ядохме много вкусни неща и решихме, че ще повторим. Ще оставя плана за следващия път.  Значи 2 часа са достатъчни за престой.

lalence11, изчетох разказа ти на един дъх - доста увлекателен и изчерпателен. Ние също попаднахме в задръстване с 22 и пътувахме повече от час до Кабаташ. Това е за урок - никога повече автобус за връщане от Емиргян - дали ще е в 13ч или в 16ч - задръстванията са неизбежни по крайбрежния булевард. Най-бързият начин за предвижване обратно до Лялели е с такси до Маслак (Ayazaga) за около 10 лири и после с метрото до Vezneciler.

А може ли да се хване само в посока Еминьоню? И каква е цената в една посока?
Само туровете ли са вариант за прибиране от там по вода?
Идеята ми е доберем по "суша" до Anadolu Kavagi, като сутринта тръгнем от Uskudar, нагоре по Босфора. Пътьом да минем през Beylerbeyi, Чамлъджа, Kucuksu .... и още нещо което не съм измислила 
И привечер да се приберем от там към Еминьоню по вода.
Как ви се струва?
И това кафенце където сте пили чай, лесно откриваемо ли? Може ли малко напътствие?

И още нещо - къде се намира входа за Tunela на Каракой? Някъде около трамвайната спирка ли, както е на Таксим?

От доста време не бях влизала тук и ви благодаря за споделената красота.  



Изброените обекти трябва да са в ред Чамлъджа, Белярбей, Кючюксу и след това автобус до Анадолу Каваи и по мое мнение си трябва доста стройна организация, за да обиколите всички тези обекти.
От Анадолу Каваи може да се върнете с един от туровете на sehirhatlari или denturavrasya. Също така друг вариант е от Анадолу Каваи до Саръйер http://www.sehirhatlari.com.tr/tr/seferler/sariyer-anadolu-kavagi-366.html и после http://www.sehirhatlari.com.tr/tr/seferler/kadikoy-sariyer-445.html до Бешикташ. Но последният вариант е осъществим само в делнични дни.

А спирката на Тунел-а е леко вляво от трамвайната спирка ако идваш от Лалели. Мисля, че си има и голям надпис.

Вдясно от трамвайната спирка (идвайки от Еминьоню) има подлез. С него се стига до Тюнела, който е от другата страна на булеварда. Така не се налага да се пресича кръстовището с двата булеварда.

Турът на Sehir Hatlari е 25 лири в двете посоки и 15 лири само в една. Тръгването от Еминьоню е в 10,30, а връщането от A. KAVAĞI е в 15,00 часа. На другите фирми не ги знам. Връщането по вода е най-удобно с круизите. Иначе през 2 часа (на четни часове) има ферибот A. KAVAĞI -R.KAVAĞI - SARIYER. От SARIYER пък има възможност за друг ферибот до Кадъкьой като има спирка и на Бешикташ, но е само един и е в 18 часа. Ако ви е добре този час, е добър вариант. Друг вариант е от Саръйер до Истание с автобус (няма задръствания) и от там с ферибот до Ченгелкьой. Този ферибот е през час, но стигайки в Ченгелкьой пак трябва автобус. Ние го използвахме, защото миналата година ми беше харесало мястото минавайки с автобуса. Прилича ми на Ортакьой с оживеността си. Иначе фериботът Истание- Ченгелкьой е с много хубав маршрут, защото спира на много пристанища и се движи малко на зиг-заг между двата бряга и се вижда много. 

Съгласна съм с Биалк, че е нужна доста стройна организация, за да успеете с всички посочени обекти и да хванете в 15 часа обратния круизен кораб.  Поне за мен е мисия невъзможна. За по-ранобуден и енергичен човек - не знам.

Благодаря за цялата информация.
Незнаех, че последния тур е в 15.00. До този час наистина няма как да успеем. Идеята ми беше да си тръгнем от A. KAVAĞI привечер, за да се получи някакъв полу-вечерен тур 
Ще помисля варианта SARIYER - Бешикташ и после може вечерта Ортакьой.

През ноември посетихме Белярбей, Кючюксу и крепостта над Анадолу Каваи, която се казва Йорос калеси и едва хванахме кораба в 15 часа. При това влязохме в Белярбей с първата възможна група.
При варианта през Саръйер печелите 1 час и ако станете в ранни зори може и да успеете с цялата програма. Успех.

Да, голямото влакче функционира вече. В неделя работеха всички атракциони, без номер 31 от картата (Кинг Конг и водното съоръжение зад него). Билетът за възрастни е 65 лири, а за деца 55 лири. Деца под 140 см някъде не се допускат, мерят ги. Особено за голямото влакче(което си показала на снимката, полуготово), защото не може да ги хваща препазната част, която е на врата (незнам дали се присети). На касата незнайно защо ни дадоха брошура на турски, а не на английски, в сайта на англ. версия все още не работи.
От Мола взех една брошура, пак на турски, която вече е разполовена и леко намачкана, но виждам изброени часове и начални и крайни спирки, но дали е безплатно, незнам. Има от Таксим, Султанахмет, Halkali, Sariyer, Bakirkoy. И са дадени спирките, на които спират.

По-късно ще се опитам да кача брошурката

А опитахте ли гьозлемето на двете жени след първото паркче? Това със сиренето бе много вкусно...