Септемврийчето расте,все по-голямо става,а коремчето на мама още наедрява-Тема 6

Най лошото е, че цялата седмица го дават такова време от сега се чудя какво ще правя детето два дена в къщи

Лек и спокоен ден!

И аз заради детето 

Трябва да си пазим нервите, защото веднъж бебета да се родят после почват сериозните проблеми, така че трябва да сме силни.
Приятне ден
[/quote]

Добър ден и от мен. Малко не мога да се съглася с този коментар. За нервите да, излишно е да се тормозим и ядосваме за маловажни неща. Но в никакъв случай не мога да кажа, че след раждането започват проблемите. Бременността а след това и появата на малкото човече трябва да е най радостно и щастливо време за една жена. Проблеми (малки или не) в живота на човека не трябва да се свързват с децата, защото те са най ценното ни. ДА, трепериш му, като е болно, ДА, може да не ти стигат парите да покриеш всички нужди, ДА, може да не спиш по цели нощи заради колики .... списъка е дълъг... но като те погледне, гушне, или каже, че те обича всичко друго избледнява. А по горните неволи в живота може да се случат и без да имаш дете, за разлика от последното допълнение. 

Ами аз това го написах, защото много съм се ядосвала с моето дете, не го обвинявам него, а по-скоро себе си. Както  и да е. Има и по-лесни деца или родители на които повече им се уддава. И за това така съм настроена - просто предишният път бременността и раждането бяха най-лекото от всичко. После поне при мен беше невероятен инат, отказ на почти всякаква храна и много нерви, отделно и хиперактивност. Сега не е така. И затова ми се искаше да кажа на майките, че ако лекарите не казват да има нещо притеснително, да не  се тормозят излишно. Абе май не  обясних добре, но съм сигурна че ме разбирате.

Само се чеквам!

Йоана, надявам се всичко да е наред при теб!

Здравейте,
Не съм от най-редовните и не съм влизала от две теми поради многото задачки, които ми се струпаха около смяна на жилище, но пък в последно време нещо се размечтах за пухкавото бебе, миришещо на карамел, което си живурка в мен. На последния преглед доки каза, че ще е момче, каквито бяха и моите очаквания и надежди. Име имаме още от бременността ми с каката - Иван. Тривиално, но пък го обожавам. Каката обаче не иска да е Иван, защото в яслата имат един Иван, които налита да ги бие всичките и тя не иска бебето да я бие
При мен всичко е наред, но аз не съм от притеснителните Скоро обаче мисля да се чупя от работа и да оставя няколко месеца за себе си. Та се замислих дали няма да искате да си направим една среща на тумбаците. В предната ми отчетна се получи много весело. След това и децата си разхождахме заедно.
Пожелавам ви приятен петък 

christina1980  разбирам те, какво искаш да кажеш, но според мен вината си е изцяло наша. Това дали едно дете ще е кротко, злоядо, инато и т.н. си зависи изцяло от възпитанието и средата, която го заобикаля. Едва ли в корема 9м. бебето си лежи и си мисли - "ох ако знаят какво им готвя", "готвено няма да ям, като изляза" и т.н. ....... Те са като малки гъби, попиват всичко, независимо дали е за добро или не, а ние като родители трябва да сме ситото, което ще формира характера и отношението им към света. Моето мнение е, че колкото по малко нерви влагаме, и повече обяснения даваме, толкова по подготвено ще е детето.

matsutka единствено ме притеснява дъжда, тогава се налага да я водя по молове, че да потича малко. А в последно време се изморявам доста лесно. Добре, че мм ще си е в нас, та да помага

За проблемите и децата - както често казвам, не можете да го раберете, ако не ви се е случвало
Аз съм отличен пример за това - предната бременност ми беше много лека -в следствие на което работих като луда до последно. Отговорности, нерви, проблеми, родих един ден преди термина, след скандал с шефа. Просто от стрес получих контракции и родих.
Още по лошо- само след няколко месеца се върнах на работа  и стреса и нервите си продължиха.
От първия ден, в който се е родил, малкият е супер нервак - не спираше да реве, каквото и да направя. И нека някой ми обяснява, че било от колики, зъби и какво ли още не.
До ден днешен, спи по максимум 7-8 часа в денонощието, става в 6 сутринта, като изтърван е, абслолютен дивак, много нервен, емеционален, истинско бедствие. Няма човек, който да ни познава и да не е вдигал ръце от него. Учителки, психолози, роднини....страшно е. Получава всичкото внимание на света - смених си работата, за да мога а прекарвам повече време с него, с баща му го гледаме само двамата - никакво оставане при бабите ( а и те не могат да се справя). И пак не му стига.  Проблеми с поведението, с концентрацията, с ученето.. Всяка вечер слушам по  20 минути оплаквания какво пак е направил или не е.
Това разбира се, не значи че не го обичаме. Просто наистина прблемите започнаха от момента, в който се роди, така че искрено вярвам в това, че по време на бременността, а и след това човек трябва да е спокоен. Децата са като гъби, попиват всичко - емоции, настроения. Изчела съм всякаква литература, съветвала съм се с куп психолози, невролози, дори психиатри. Пробвала съм всичко, което пише в  учебниците, но единственото което има резултат е собственото ми спокойствие. Само това помага.
Taка, че, някои деца наистина са проблемни, и пак казвам - можеш да го разбереш само ако имаш такова на главата.

Флапър, аз пък не съм изобщо съгласна с теб. Как обясняваш тогава факта, че при едни и същи родители и възпитателни методи се изграждат две или повече коренно различни начина на поведение и мироглед. Децата са уникални и характера играе голяма роля. Аз съм с инато дете и само който го е виждал в действие, знае за какво иде реч. Не се оплаквам. Намерила съм й цаката.

Не съм много съгласна ,че държанието на детето зависи само от родителя , макар ,че преди време бях на 100 % зад тази теория , че майките са си виновни за всичко ,че детето се лигави защото родителите го оставят да си прави каквото си иска , че с две думи  детето - както го възпиташ .. но не е така момичета наистина просто  има лесни и трудни деца  не го разбрах докато не се навъдиха близнаци около мен - възпитанието еднакво , вниманието еднакво , грижите еднакви , родителите еднакви .. децата  от едната крайност в другата .. просто не можете да си представите . едното комуникативно , усмихнато , устато дори с непознати хора  , интерес към всичко , яде всичко , слуша , не прави проблеми .. другото оле малеее .. ревливоооо , страхливо , не яде , инати се ,постоянно и за всичко реве , крие се от хората ,даже и не говори много много ..  за мен това са си характери , кой каквото и да ми говори детето се ражда и със свой си характер ,без значение вариш ли го ,печеш ли го - то си знае своето    просто се моля моето да е с благ характер ,като на баща си   

Кристина, Полони, напълно съм съгласна с вашето мнение. Който не е имал ревящо денонощно бебе със зверските колики до 5 месец и още куп причини за реване, непонятни за мен, той не може да разбере. Това, че ние сме виновни за държанието на бебетата ни съвсем не  етака и никога няма да го приема. Нямам вина, че не искаше да спи навън в количката, нямам вина, че огласяхме квартала, дори и гушнати на ръце. Никога не можеш да знаеш какво бебе ще ти се падне. Винаги ще съжалявам, че не можах да му се нарадвам на малкия от неговото денонощно реване. Всичко беше ад за мен до този момент, в който детето изведнъж се кротна и започна да слуша и да се променя. Но цели две години не знаех на кой свят съм и не защото не знам как да съм майка, а просто защото той си беше такъв. Чак сега му се радвам, гушкам, лигавя и т.н. Неща, за които буквално нямах време през тези 2 години.   Всеки ден съм ревала за нещо, ММ се беше видял в чудо дали въобще ще издържа и до кога  
Flapper, нямам за цел да се заяждам, но били ми казала как дете на 1г ще те разбере, дори и цял ден да му обясняваш едно и също. ОК, съгласна съм, че е важно говоренето, обясняването, средата и разни други фактори, но децата са различни и ти нищо не можеш да направиш по въпроса. Явно си нямала такова дете, от което да ревеш почти ежедневно, просто защото се чувстваш безсилна и нямаш идея какво да направиш, за да спре да реве, или да се справиш с ината му.

Flapper: обществото така разсъждава, че за всичко са виновни родителите и аз така съм считала. И за това винаги съм се обвинявала. Моята съседка вече 1 година е на антидепресанти, защото се самообвинява. Опитавам се да и кажа, че просто е период в развитието който минава и който не се проявява при всички деца с такава интензивност. Аз имах един период, когато чуех коментар на някой, че децата са еди какви си защото родителите им не ги възпитават и се разплаквах толкова вътрешно приемах всичко. Все пак съм благодарна, че устоях и не минах и аз на анти депресанти. Моето мнение е, че децата порастват и започват полека лека да  разбират какво им се говори. И за това когато си в тежък период просто трябва да запазиш спокойствие и да изчакаш да мине като разбира се правиш най-доброто на което си способен. През останалото време да си пазиш нервите от всякакви негативни емоции, за да можеш да се съхраниш, ако животът ти предостави изпитание. просто аз съм похабила много нерви, които сега виждам че са били излишни и никой няма да ме възнагради. Виждам и други хора около мен много да се хабят, а просто няма смисъл и ме боли за тях защото нервните клетки не се възстановяват.

За мен подобно еднакво поведение към децата е по-скоро неприемлив подход, тъй като децата са различни, с различни нужди и различен темперамент. Съответно няма как и при двете/трите и т.н. нещата да работят еднакво. Нужен е индивидуален подходя към всяко дете.

да , когато  разбереш ,че не е в теб проблема ,а просто децата са различни .. а то за това си трябва доста време и търпение при наличие на близнаци 

Е, значи имам някакъв шанс, второто да е саксия
Аз понеже не вярвам много, поизчаках има няма 7 години, преди да се престраша, и от сега разправям на малкия, че ще го пратя в интернат, за да имам нерви за второто , че честно казано с две чудовища, вече наистина ще вляза в лудницата

Близнаци или не - винаги е нужно да се проявява търпение, упоритост, осъзнатост и внимание.