ПЪРВИ клас - ваканцията!

  • 44 859
  • 764
  •   1
Отговори
# 705
  • София
  • Мнения: 4 035
Хареса Пипи, Патиланско Царство, Андерсеновите приказки. Не й допадна Крлсон мисля, че и приказките на Радой Киров не са нейното четиво. Пинокио също го хареса, но тази кножка я знае от преди, така че не ми влиза в класациите. Иначе чете страшно много приказки - на Братя Грим, Български народни, за Хитър Петър, на Ангел Каралийчев. В момента чете руски приказки, но към момента е най-възхитена от Андерсен.
Останаха само Приказките по телефона, но мисля, че и те няма да са й любимите, да видим дали ще съм права.

# 706
  • София
  • Мнения: 9 108
За книжките - младежът много хареса "Мили бате", допаднаха му "Пипи", "Пет приказки" и Българските народни приказки, сега с интерес чете приказките на Ран Босилек. Определено не хареса Андерсен и отказа да чете приказките му - езикът му се видя много сложен и доста думи неразбираеми. "Ние врабчетата" умишлено не съм му го предлагала, защото също ми се струва тежък езикът за него към момента.

# 707
  • София
  • Мнения: 6 360
jam, аз много не вярвам, защото надзорът в първи клас трябва да е силен и се предполага, че почти през цялото време има учител с тях.

по същата логика трябва да не вярваш, че има престъпност, защото полицията ни пази.

в държавната занималня на нашето училище (едно от най-търсените в района и в града) един първокласник беше опериран спешно заради ритник в тестисите от друг първокласник.

тупат си се редовно. достатъчно е учителката да излезе за 3 минути в коридора - например, за да отиде до тоалетна или да им донесе закуската.
а твърде често учителите се правят, че не виждат, защото не им се занимава и не им пука.
аз лично съм разтървавала ритащи се деца още в детската градина, зад гърба на учителката.
и синът ми се е връщал изподран още в първа група, когато би трябвало да ги пазят като рохки яйца.

# 708
  • Мнения: 5 940
 
Останаха само Приказките по телефона, но мисля, че и те няма да са й любимите, да видим дали ще съм права.
При нас тези приказки са най-любимите. Особено за онова момче, дето задавало въпросите наопаки -защо мустаците имат котки, защо чекмеджетата имат маси и т.н И дето пораснало такъв възрастен Grinning
Явно съм доста наивна, но си мислех, че за първи клас учителите много се страхуват.

# 709
  • у дома
  • Мнения: 7 140

На мен ми е любопитно кои книги от задължителните децата харесаха най-много и защо, и кои не им допаднаха. По какви причини. Нещо любопитно от това, което са записали в читателските дневници.  

Най-трудна му беше за четене Ние,врабчетата-според мен си е книга за възрастни с натрупан житейски опит,за да може да се схване подтекста или поне за по-големи деца,ама я прочете де ,но това е една от малкото книги,за които се чудеше какво да пише в читателския дневник и се наложи да го насочвам и помагам...
Пипи също прочете,но не мога да кажа,че му  е от любимите,въпреки че Астрид Литгрен е любимата ми писателка от моето детство,но явно с децата ми имаме различен вкус за книгите,защото и на двамата не им допада особено,поради която причина не съм предлагала на малкия други книги от тази авторка- Карлсон и Емил по спомени са в списъците за лятно четене за следващите години и ще ги чете тогава.Бях се замислила дали да му предложа тези от Лингрен,защото на баткото ни му бяха интересни

,но още не съм...
Иначе от списъка му допаднаха най-нестандартните-Небивалици от Доналд Бисет ,поради което изрових и на Приказки с тигърче от същия автор.Харесаха му и Приказки по телефона от Джани Родари и сега чете една нова,излязла скоро от същия автор-ето тази .
Писмата на един дакел и Зелената Жози от Станка Пенчева също му допаднаха и ги изчете на един дъх.
В началото на лятната ваканция четеше по 10 стр на ден-толкова бях определила,постоянно го подсещах,защото той не се сещаше сам- в момента си чете спокойно по 30-40 стр на ден и то по собствено желание,понякога с мъка го откъсвам,ако книгата му е интересна,за да излезем на разходка.
Иначе и той е фен на енциклопедиите и то по-нестандартните ,с разни капачета и др екстри,та имаме доволно количество и от тях...
Следим и купуваме и ето тези списания http://www.nationalgeographic.bg/?cid=59


# 710
  • София
  • Мнения: 4 035
Ние врабчетата я имат и те в списъка, но аз не я дадаох да я чете, оставих я уж за накрая с ясната мисъл, че 16 книги няма как да прочете, та няма да съм казала, че не трябва да я чете, а просто не й е стигнало времето Simple Smile

# 711
  • Мнения: 5 259
Писмата на дакела прездизвикаха огромен успех при нас и май това е единствената книга от задължителните, които е прочела. Като изключим Пипи, Емил и Мечо Пух, които си ги знае от преди това, както и много от Андерсеновите приказки.

Опитах се да пробутам Ран Босилек, тя даже е готова още един шанс да му даде, но аз не съм. Просто не съм в състояние да ви опиша какво мисля за патиланските... истории. Честно ми кажете, вашите деца харесаха ли ги? Коментираха ли ги някак? Сериозно се питам дали случайно проблемът не е в моя телевизор.

Иначе чете, но разни книжки на по-елементарно ниво, каквото е нейното (от рода на "Търсачи на талисмани" и "SOS животни"). Доста са тъпички според мен, но пък и тя не е Айнщайн. Но пък са класи над Лили Чудото и като литературен изказ и като сюжет, така че има градация нагоре. И до литература ще стигнем един ден, ама няма да е днес  Laughing За момента е важно да ѝ харесва какво чете, после ще мислим и за качество.
Браво на децата, които са в състояние да прочетат сами и да проумеят "Ние врабчетата".

Нямам време да я занимавам с нищо за учене и не знам вие как успявате. Тръгвам си от работа в 18:00, вземам я в 18:30 най-рано и в 19:00 сме стигнали на площадка малко да поиграе с приятелите си, все пак е лято, стои поне до 21:00. После пазаруване, вечеря, къпане и лягане... Едвам ни стига времето и все като лягам съм изцедена до край. За елементарни неща не ми стига времето, не виждам къде да вмъкна и учене. Аз като ставам за работа, тя още спи.
Надявам се и без лятно учене да е достойна за втори клас  Laughing
Иначе аз не съм против лятното учене, особено ако човек някак успява да си го вмъкне в програмата, а детето успява да се наиграе на воля.


Относно побоищата в първи клас... Преди години бях учителка точно в един първи клас и като си спомня за какви боища ставаше дума  ooooh! Не смеех да мръдна от стаята през междучасието, а за тоалетна не си и помислях, защото тя отнема поне едно 5 минути и можеше да заваря някой сериозно травмиран на връщане. Мятаха се през рамо и то между чиновете. Не знам как някое дете не си разби главата в някой ръб  ooooh!
За щастие успявах да ги разтървавам, но то си е като да си звероукротител. Задължението да седят на чин толкова дълго много им стопява самоконтрола и накрая стават неуправляеми - един от огромните минуси на системата, който предопределя голяма част от проблемите.

# 712
  • у дома
  • Мнения: 7 140
Преди малко забравих и допълвам-много хареса и тези книги от Елена Коларова,но те са от моето детство и могат съответно да се намерят в библиотеките или при антиквари .
Пътешествие с водната капка
Вълшебникът от подземното царство
Тези двете съм ги срещала обединени и в една Вълшебства и не съвсем
и Защо роботчетата обичаха приказки

Първата е за кръговрата на водата-има я сканирана и качена тук http://detstvoto.net/index.php?newsid=3306 ,на мен като дете ми бяха странни самите илюстрации,на на децата им не им направиха впечатление,текста им беше достатъчно интересен,за да им грабне вниманието  Peace.

allana ,изобщо не се притеснявай,не е повредата във вашия телевизор  Peace За Патиланско царство забравих,просто защото я чете пролетната ваканция-четеше ми я на мен,като аз обяснявах,която дума му не беше ясна,ама то към тази книга може да се издаде цял тълковен речник честно казано  Crossing Arms -аз много съм я харесвала навремето,но на днешните деца им се губи хумора поради многото непознати думи. Иначе от приказките изчете това издание на Ран Босилек - тук http://www.book.store.bg/p14096/kose-bose-ran-bosilek.html има и странички да прецениш,но не го затрудниха...Иначе и дребния е почитател на поредиците ан издателство Фют, добре ,че ги зареждат в библиотеката,а не се налага да ги купувам....

Последна редакция: вт, 26 авг 2014, 17:20 от svetlaem

# 713
  • София
  • Мнения: 1 528
При нас Патиланците не е от задължителните книги, но аз настоях да я чете, защото кога ако не в 1 за 2 клас ще я прочете. Но заради архаизмите не разбира всичко. разбрали сме се една глава тя, една глава аз, за да я прочетем и отметнем.
В Ангел Каралийчев също има доста архаизми или поне в моята книга /от моето детство/ е така.

Като гледам списъкът ни /10 бр./ и това, което тя е прочела се отчайвам. И при нас времето не стига - сега са на планина, после на село, аз съм все на работа, вечер тя е изморена, защото през деня не спи ииии...15 септ. дойде.

А пък аз открих, че "Писмата на дакела" е идеална за диктовки - много хитрички думи има - омърлушен, айран и др. такива.

# 714
  • Мнения: 8 223
Моите синове много харесват Патиланци. Аз им я четох преди година някъде, умираха да се хилят. Интересно, че не са ме разпитвали много за непознатите думи. Още по-интересно е, че все още помнят наизуст доста неща от нея и често си ги повтарят. Любимата им реплика, когато искат да ги пусна да играят някъде, където здравата ще се омърлят, е тази: "Нали сме момченца, трябва да станем на прасенца" и гледат с една такава невинна физиономия.

# 715
  • Мнения: 5 234
Пипи жъне голям успех. Патиланците я прочете, но не с особен ентусиазъм, защото явно има доста остарели думи, които не знае какво означават и трябва да се обясняват и й се накъсва четенето.
Вай, какво са тези боища, за кото пишете. Моето е девойка и /пу-пу/ нито съм видяла, нито съм чула да става дума за бой в ДГ и в училище. Дано да няма и занапред.  Stop
Благодаря за споделеното за раниците.   bouquet Аз питах, защото в 1ви клас не сме купували, но сега мисля да купя тип кутия, може би.

# 716
  • Мнения: 5 940
Синът ми хареса "Патиланско царство".  
allana, аз знам какво те притеснява. При нас това не беше забелязано или поне не беше изведено на преден план. По-скоро пакостите му бяха интересни. Дори е написал, че няма отрицателни герои в книгата. Като го питах дали му харесва баба Цоцолана, той каза, че е и от двете страни-лошото й е, че ги бие и им разваля игрите, но понякога се забавлявала с белите.
Синът ми също чете "SOS животни в беда" и подобни Simple Smile
svetlaem ,  тези книжки изглеждат много интересни. Зачетох се в първата и мисля, че ще му хареса.
"Кале детектива" му го четох преди година или две и си спомням, че му допадна.  Най-любимата ми детска книжка на Линдгрен е "Роня, дъщерята на разбойника" . Сигурно съм я чела поне трийсет пъти като дете .
п.п сетих се, че със сестра ми много харесвахме писмото за радиото от "Патиланско царство". Даже и разигравахме на баба сценки Simple Smile
Скрит текст:
Драги ми Смехурко,

Нали знаеш вече радио какво е? Една чудесия: аз си пея тука, ти ме слушаш ясно мнооого отдалече.

Баба Цоцолана една сутрин рече:

— Слушай, Патилане! Баба ти не иска назад да остане. За радио днеска всякъде разправят. Където отидеш, радио ще видиш. И съседка Недка вече си постави. Всяка вечер дава с радио забави. И аз днеска-утре мисля да поставя. Но скъпичко струва.

През ума ми мина една лудория.

— Таз работа, бабо, на мен остави я! Радио щом искаш, аз ще ти направя. Довечера още ще дадем забава. Ти гостите свикай, а всичкото друго остави на мене.

— Добре, ала гледай да не ме посрамиш!

— Какво думаш? Аз ли? Аз да те посрамя! Радио такова аз ще ти поставя, че светът ще смая и теб ще прославя.

Баба Цоцолана на гости замина. Аз свиках веднага моята дружина. Разказах им бързо що мисля да правя.

— Слушай, Данчо! — рекох. — Радио от скоро вий имате вкъщи. Вашето сандъче ще донесеш тука. Аз ще го поставя във гостната стая. И ще го нагласям, доколкото зная. А вие отдолу, под масата скрити, ще станете всички певци именити. Тънко и високо, дебело и ниско — всеки по реда си ще пее и писка. Аз ще ви упътвам. Ще слушате мене. Но за това трябва дълго упражнение. Да не губим време! Всеки свойта песен добре да научи. И в делото славно ние ще сполучим.

Вечерта се върна баба Цоцолана. През туй време вече моята дружина на радио стана. Баба ми щом влезе, съгледа сандъка. И радост й бликна веднага в душата. Докато я видя, събра махалата.

Забавата почна. Винтовете бутнах и викнах високо:

— Най-напред ще чуйте певец Данчинело. В Италия пее.

И Данчо започна ниско и дебело.

— Неясно е — рекох, — но ще се оправи. Времето е лошо, та затуй тъй прави.

Данчо позасили и после прекъсна. Побутнах пак винта:

— Тоя певец свършва. Хванали сме края. Сега пък ще чуйте Панчостон тенора. В Лондон концерт дава.

И писклив глас Панчо този миг надава. Дълго не минава, пак завъртам винта.

— Сега ще подиря френската столѝца. Там пее Ганини, прочута певица!

И Гана захвана, под масата свряна. Тя викна високо. Разля глас широко. На всички хареса.

Тъй вървеше гладко. Ала Дебеланко, бабиното куче, изведнъж залая: ау, ау, ау! Под масата свря се и съвсем без време ускори то края.

Вик и смях настана.

Почнахме отново. Изкарахме всичко, що беше готово. Радиото живо добра цена хвана. Махалата сбрана доволна остана. И не ни се кара баба Цоцолана.

Поздрав най-сърдечен, драги ми Смехурко!

Последна редакция: вт, 26 авг 2014, 22:11 от valerie

# 717
  • София
  • Мнения: 4 035
И у нас Патиланско царство се хареса и й беше забавно. С него започна лятното четене, също не записа лоши герои или впечатления.

# 718
  • Мнения: 24 467
От книгите това лято му харесаха :Писмата на един дакел, Небивалици, Патиланско царство /чете я пролетта, но я пиша тук/, Двойната Лотхен, както и поредните две книжки, излезли от детективската ни поредица, която следим от няколко години- "Детективи с машина на времето".
Препоръчвам и тази поредица, подходяща е за възрастта, като книги- игри:
http://www.helikon.bg/books/11/-%D0%97%D0%B0%D0%BC%D1%8A%D0%BA%D … D0%B0_184020.html



Врабчетата, вече писах, само я почна и я отметна като скучна. Не настоявах. Пинокио принципно не я обича, но я чете, макар и с досада. Поне не я захвърли. Мисля, че ще продължим повече с приключенски и криминалета занапред. Задължителните, повечето, май не се одобряват.

jam, аз много не вярвам, защото надзорът в първи клас трябва да е силен и се предполага, че почти през цялото време има учител с тях.
по същата логика трябва да не вярваш, че има престъпност, защото полицията ни пази.

в държавната занималня на нашето училище (едно от най-търсените в района и в града) един първокласник беше опериран спешно заради ритник в тестисите от друг първокласник.

тупат си се редовно. достатъчно е учителката да излезе за 3 минути в коридора - например, за да отиде до тоалетна или да им донесе закуската.
а твърде често учителите се правят, че не виждат, защото не им се занимава и не им пука.
аз лично съм разтървавала ритащи се деца още в детската градина, зад гърба на учителката.
и синът ми се е връщал изподран още в първа група, когато би трябвало да ги пазят като рохки яйца.

По този повод един баща /на момичета  Sunglasses/ твърдеше, че това е много полезно за момчетата. Така се учели на 'нам какво си.  Rolling Eyes

Скрит текст:
valerie, това че за пръв път пиша в темата, не означава, че сега се появявам, напротив следя я от много време и я чета често. И определено последните постове ме провокираха да се включа. Наблюдава се някакво надскачане, измерване, доказване, какво и на кого не е ясно. Децата се развиват с различен темп, различни теми са им интересни в различен момент, различни усилия се полагат на различен етап за усвояване на някакви умения. Чак е плашеща на моменти тази родителска амбиция - децата освен да получат знания и умения трябва да са щастливи, уверени и да имат мечти. Това оставяме на последно място понякога, а е много важно.

Да, очевидно това далеч не са само мои наблюдения и не са нито само във форума, нито само в реалния живот. Има го и, за мое съжаление, се задълбочава, вероятно със задълбочаване на проблемите в нашето общество, това непрекъснато състезаване, надцакване и самодоказване като първостепенни цели. Винаги е имало родители, следващи подобен уклон, но преди нямаха широко поле за изява.
Валери, прочети пак какви примери съм дала- "ръкописно писане и умножение" в първи клас.
И пак казвама, защото във форума не се много чете и се интерпретира твърде фриволно- не съм против хората да си учат децата на какво ли не. Напротив, дори подкрепям. Но не това следва да е мярата. Аз не мога и нямам право да налагам личните си схващания на околния свят и да искам някой да ми върви по гайдата, следвайки личното развитие на 25-30 деца на куп за даден учебен час. Напълно съм наясно, че като искам нещо повече, ще си го давам и организирам аз.  

Последна редакция: ср, 27 авг 2014, 08:12 от Judy

# 719
  • Мнения: 5 940
От тези книги-игри имаме Загадъчната планета -не ми работят  кавичките Simple Smile. Мисля, че му харесва.
Скрит текст:
Да, има такова надцакване и състезание в нашето общество. Но мисля, че голямата драма не е в надпреварата  на родители за знания и умения на децата Simple Smile Не и в състезанието кой е по-по -най- мил родител и осигурява цялата свобода и пространство за изява на децата. Да сме цъфнали и вързали, ако е само това. Драмата е в мнителността към околните, в това, че хората предпочитат да не създават идеи, а да обсъждат колко глупави са тези, го правят. Че от години сме зациклили в това да обвиняваме другите.

Последна редакция: ср, 27 авг 2014, 09:02 от valerie

Общи условия

Активация на акаунт