ПЪРВИ клас - ваканцията!

Браво на него!

Дъщеря ми е с бронзов. Аз изобщо не знаех, че ще има такова състезание. Обадиха се в деня на състезанието да ме питат дали имам нещо против да участва.

Много лош късмет, че точно предния ден й давах една задача, която се е паднала и на състезанието, но с други числа. Условието и имената на децата са същите и тя като я прочела, просто си казала "Аз тази задача я решавах вчера, отговорът беше 2" и го написала, без да смята, понеже нали така е по-лесно 
Ако не й я бях давала, можеше да я реши вярно, ама хайде, и така не е лошо 
Тя като чу, че има медал и си помисли, че наистина ще им раздават медали, а мен ме съмнява, че нещо ще им дават. Може би грамоти 

За контролни и изходни нива никой не ни предупреждава. Моята дъщеря е толкова разсеяна, че има моменти, в които не е в кондиция, не си е доспала и е способна и името си да обърка. В други ситуации се представя по-добре, но всичко варира от моментното й състояние. На този етап подобни тестове не могат да бъдат показателни и според мен учителката трябва да има по-добра представа от нивото и възможностите на децата.
И поради тази причина не ме притеснява какво ще направи.


С четенето е много добре. Не съм засичала, но според мен чете по 100-120 думи в минута. Една книга от 100-тина страници я прочита наведнъж от първата до последната страница без пауза, не знам точно за колко време, може би час.
С писането обаче не е така. Нивото от 15-16 думи в минута ще го достигне най-рано догодина по това време  За момента пише по една дума в минута, поне ако аз й диктувам 
Като започне да става, да си изпуска химикала, да ходи да пие вода, да се почесва зад врата и не знам още какво и съм сигурна, че има много минути, в които и една дума не е написала  Диктовка от 5 изречения може и един час да отнеме  Което толкова ме изнервя, че избягвам да го правя. Доверявам се на учителката, тя да я учи 

За момента не иска никаква да става. Мечтата й е да може да си играе и да си прави каквото си иска. Не желае да чува за учене и работене. Явно за момента ще си остане професионално неориентирана.

100 страница за един час мисля, че не мога да прочета, а имам медал за скоростно четене на непознат текст в училище Е, ти зависи и какви са страниците, но стандартните машинописни...
Едно от основните неща, които трябва да научат в първи клас е да се съсредоточават. Липсата на концентрация за мен нямам как да е извинение, че не си е направила изходното ниво, че не е записала диктовката и т.н. Напротив, това за мен е най-грубата грешка, която може да направи, това също е част от общото им ниво в края на първи клас.
На 20ти ще има тържество и връчване на свидетелствата, интересно ми е дали госпожата ще пише реални оценки в тях

Хехе, стандартни машинописни  Виждала ли си как изглежда роман, на който на една страница има 1800 знака  Сигурно само Библията е с толкова ситни букви.
Естествено, че говоря за детски книжки от рода на "Лили Чудото", "Ейми разговаря с животните", "Сам Силвър" и т.н, дето са с по-едър шрифт и разстояние между редовете. Дори Пипи е с такъв шрифт. Не съм й дала още да чете "Война и Мир", както сигурно се досещаш 

Нямам нищо против твоето мнение. За мен обаче си е тотално и 100%-тово извинение, ако нещо не е направила. Като цяло не съм почитател на житейската философия, че в живота имаш само един шанс и ако го пропилееш - край, само драма. Даже напротив, постоянно й повтарям, че като не успее един път, ще пробва втори път. И че важното е да има умението, а не оценката.
И добре, че ми напомни тази тема, да се подготвя за заниманията през лятото да включа и тиради на тема как оценките нямат значение и че ако се разреве заради двойка ще й се ядосам сто пъти повече, отколкото че е изкарала самата двойка. Тя по принцип има навика да драматизира и трябва да започна да я обработвам от сега, че бавно поддава. Много усилия ми костваше да не реве за всяка, допусната в диктовките грешка.
За мен е важно да разбере, че знанието е отговор на вътрешната потребност от информация и искам такова да си остане в представите й, за да е трайно и да има смисъл от него. Назубреното за оценка или тест е пълна загуба на време и енергия.

Ние имаме фейсгрупа на класа и там госпожата е пуснала протокола от състезанието-20 и 19т са златен медал,18 -сребърен,за 17 не знам,защото от класа ни няма дете с толкова точки и 16т са за бронзов,с по-малко от тези точки децата получават сертификат за участие-това като информация...Госпожата даже е написала,че работите могат да се погледнат днес,който има желание,за да види сбърканите задачи и след това ще ги предаде в архива-така че питайте вашите класни те ще ви отговорят  

Благодаря-поздравления и на вас,и на всички дечица  
Имам познати,чието детенце от предните два кръга има златен и сребърен-получили са си ги-малчовците много се радват,а по принцип всички деца получават и сертификат за участие-та,чакайте медала  

Моето също с четенето е добре-на сядане може да прочете цяла книжка от типа на Лили Чудото...В момента чете пълното издание на Пипи,което е над 300 стр и напредва по-бавно,но е прочел през почивните дни повече от половината...Обаче лично мое мнение,за да започнат децата да четат по-обемен текст си трябва всекидневно четене-първо по 1-2 стр,после се увеличава и така нататък-няма как изведнъж да започнат да четат по 20 стр на ден примерно или повече...

Еха, супер, страшно ще се зарадва на истински медал 

Въобще не става въпрос за оценките, на нея също, даже не й ги съобщавам. Но не може да лежи на извинението - разсеях се.  КОгато не успява да направи нещо, защото й е трудно, когато не успее да реши задача по математика, защото не я разбира, нямам абсолютно никакъв проблем. Но когато са изпускани изречение, защото не е слушала, когато не е прочетена задачата и е записано съвсем различно е нещо, което не извинявам.
Концентрацията няма нищо общо със зубренето. Да не говорим, че знание с разсеяност не се придобива, нито после се показва.

Синът ми в момента е въодушевен истински от "Хари Потър". Беше го почнал в началото на учебната година, но тогава много не му се получи, уж даже го разнасяше в училище. Но сега чете и постоянно ми разказва. Ама с един блясък в очите. ..Смее се, ядосва се. Казва, че е най-хубавата книга на света. Имаме и нарисуван Хари Потър поне 10 пъти
За четенето изобщо не се притеснявам. Сигурна съм, че ще е от децата, които обичат книгите. За писането също си е ок. За математиката- не знам - мисля, че си е на отлично училищно ниво, че и малко отгоре. Но не е запленен така, че да решава задачи за удоволствие
за изходните нива - от това, което разгледах като примерни, смятам, че са направени така, че почти всички деца да могат да ги покрият и съм на мнението на allana, че ако има грешки, ще е от разсеяност.
А за оценките -мисля, че на моето особено не му пука. Дори и да направи грешки, си коментира - е, какво случва се или нещо от сорта.
Браво на всички деца, представили се добре на това състезание. Нашите досега са участвали само в СМТ, КМС, Кенгуруто и ВМС. По останалите предмети- в нито едно

Ами то си е така  За мен определено това е Книгата.

Резултатът от дадено тестово изпитване е вид оценка. Аз лично мисля, че дъщеря ми е прекалено малка и незряла, за да я товаря с отговорността да се представя по някакъв начин. Едно е да знае нещо, друго е да може да се представи по определен начин в конкретен момент.
Училището я изморява прекалено много дори само с това, че трябва да става рано, да пътува по над един час и да стои там 8 часа, колкото цял работен ден. Понякога й се събира толкова недоспиване и преумора, че става неадекватна. Питам я колко е 2+2 и тя ме гледа една минута, след което пита "Аз какво трябваше да сметна, че забравих?". И не е от нежелание да се концентрира, просто понякога не е в кондиция.
Когато аз сядам с нея да решава задачи или да прави диктовка е само през ваканциите и гледам да се е наспала, нахранила и да е отпочината и спокойна, за да може да е в най-добрата си форма. В училище това често не е така и в никакъв случай няма да й държа сметка, ако нещо не е направила както трябва.
В държавите, в които методиката е плод на дългогодишна работа на психолози, изобщо нямат оценки в началното училище, а при нас почват с някакви входни нива още от детската градина. След като нямаме избор да ги прави или да не ги прави, поне няма да им придавам важността, която би могла да й повлияе негативно.

Това изморяване, липса на концентрация и т.н. по-скоро се дължат на възрастта й, а не толкова на самото училище и на програмата в него. Тя е с повече от година по-малка от голяма част от децата и е абсолютно нормално това усилие да й идва в повече. В училище обаче има задължения и нормативи и там няма как да се съобразят с това дали се е наспала, наяла или не. Децата влизат в някакъв график като тръгнат на училище и това няма нищо общо с оценките, с входните и изходните нива. Нито с това дали са важни или не. Грешките от невнимание са си грешки от невнимание на контролни, домашни или работа в клас и при трите обстоятелства са нещо, което не приемам. Грешка от незнание, неразбиране или затруднение не я броя за грешка и се упражняваме в насока да го разбере.

Естествено, аз не го очаквам от тях. Но проявявам пълно разбиране към нея, когато не се представи добре поради някоя от описаните причини и по никакъв начин не й търся сметка, защото винаги гледам акцентът да е върху умението, а не върху представянето. На този етап това е много по-важно за мен.
Дори в седми клас кандидатстването ми се струва много голям стрес на прекалено ранна възраст, какво остава за първи.
Току-що получих мейл, че скоро ще ни кажат резултатите от изходните нива, явно са ги направили още преди празниците.

Всеки си преценява според детето разбира се, аз лично не съм се стресирала при кандидатсването ми след 7ми клас, събрах си акъла, внимавах и се представих достатъчно добре.
Ти си преценила да я дадеш преди да направи 6г, съвсем нормално е да отчиташ, че за нейната възраст й идва свръх, честно казано преди да направи 6г, дъщеря ми още беше в детската градина, даже не беше и предучилищна и имаше тотално различни интереси и желания и възможности от това, което има сега и на мен самата не ми е минавало и в ум да я занимава с някакъв по-сериозен материал, не мисля, че щеше да може и да го осмисли и поеме.

Довечера ще засичам и на моята колко думи пише в минута, запалихте ме значи.
За четенето не се притеснявам, вече чете много гладко и бързо. Някакво състезание
по четене уж щяха да имат, сигурно ще е другата седмица.

Според мен разсеяността е и черта на характера, а не върви само с възрастта. Децата понякога правят глупави грешки, защото нещо им се струва елементарно и не смятат за необходимо да му обръщат внимание. Щом детето се справя с повече от две трети от състезателните задачи, надали му е трудно да покрие изходните нива
Сигурно е достатъчно концентрирано и чете с разбиране. И  като за шестгодишно, и като за седемгодишно.

Пак казвам, въпрос на гледна точка. Разбира се, че е черта на характера разсеяността и липсата на концетрация и разбира се, че ако не се работи в посока да се надмогне, това си остава и на 7, и на 8 и на 15г. И точно това за мен е проблем и точно затова не оправдавам този тип грешки. Едно е да може да се справи, друго е да се справи. И не само с входни, изходни и т.н. нива, а с всичко в училище.

svetlaem, хиляди благодарности за изчерпателната информация за книжките за след първи клас.
Харесах последната. За мен тя е най-добра, поне по това, което сте показали като страници.