ПЪРВИ клас - ваканцията!

Драги ми Смехурко,

Нали знаеш вече радио какво е? Една чудесия: аз си пея тука, ти ме слушаш ясно мнооого отдалече.

Баба Цоцолана една сутрин рече:

— Слушай, Патилане! Баба ти не иска назад да остане. За радио днеска всякъде разправят. Където отидеш, радио ще видиш. И съседка Недка вече си постави. Всяка вечер дава с радио забави. И аз днеска-утре мисля да поставя. Но скъпичко струва.

През ума ми мина една лудория.

— Таз работа, бабо, на мен остави я! Радио щом искаш, аз ще ти направя. Довечера още ще дадем забава. Ти гостите свикай, а всичкото друго остави на мене.

— Добре, ала гледай да не ме посрамиш!

— Какво думаш? Аз ли? Аз да те посрамя! Радио такова аз ще ти поставя, че светът ще смая и теб ще прославя.

Баба Цоцолана на гости замина. Аз свиках веднага моята дружина. Разказах им бързо що мисля да правя.

— Слушай, Данчо! — рекох. — Радио от скоро вий имате вкъщи. Вашето сандъче ще донесеш тука. Аз ще го поставя във гостната стая. И ще го нагласям, доколкото зная. А вие отдолу, под масата скрити, ще станете всички певци именити. Тънко и високо, дебело и ниско — всеки по реда си ще пее и писка. Аз ще ви упътвам. Ще слушате мене. Но за това трябва дълго упражнение. Да не губим време! Всеки свойта песен добре да научи. И в делото славно ние ще сполучим.

Вечерта се върна баба Цоцолана. През туй време вече моята дружина на радио стана. Баба ми щом влезе, съгледа сандъка. И радост й бликна веднага в душата. Докато я видя, събра махалата.

Забавата почна. Винтовете бутнах и викнах високо:

— Най-напред ще чуйте певец Данчинело. В Италия пее.

И Данчо започна ниско и дебело.

— Неясно е — рекох, — но ще се оправи. Времето е лошо, та затуй тъй прави.

Данчо позасили и после прекъсна. Побутнах пак винта:

— Тоя певец свършва. Хванали сме края. Сега пък ще чуйте Панчостон тенора. В Лондон концерт дава.

И писклив глас Панчо този миг надава. Дълго не минава, пак завъртам винта.

— Сега ще подиря френската столѝца. Там пее Ганини, прочута певица!

И Гана захвана, под масата свряна. Тя викна високо. Разля глас широко. На всички хареса.

Тъй вървеше гладко. Ала Дебеланко, бабиното куче, изведнъж залая: ау, ау, ау! Под масата свря се и съвсем без време ускори то края.

Вик и смях настана.

Почнахме отново. Изкарахме всичко, що беше готово. Радиото живо добра цена хвана. Махалата сбрана доволна остана. И не ни се кара баба Цоцолана.

Поздрав най-сърдечен, драги ми Смехурко!

Да, очевидно това далеч не са само мои наблюдения и не са нито само във форума, нито само в реалния живот. Има го и, за мое съжаление, се задълбочава, вероятно със задълбочаване на проблемите в нашето общество, това непрекъснато състезаване, надцакване и самодоказване като първостепенни цели. Винаги е имало родители, следващи подобен уклон, но преди нямаха широко поле за изява.
Валери, прочети пак какви примери съм дала- "ръкописно писане и умножение" в първи клас.
И пак казвама, защото във форума не се много чете и се интерпретира твърде фриволно- не съм против хората да си учат децата на какво ли не. Напротив, дори подкрепям. Но не това следва да е мярата. Аз не мога и нямам право да налагам личните си схващания на околния свят и да искам някой да ми върви по гайдата, следвайки личното развитие на 25-30 деца на куп за даден учебен час. Напълно съм наясно, че като искам нещо повече, ще си го давам и организирам аз.  

Да, има такова надцакване и състезание в нашето общество. Но мисля, че голямата драма не е в надпреварата  на родители за знания и умения на децата Не и в състезанието кой е по-по -най- мил родител и осигурява цялата свобода и пространство за изява на децата. Да сме цъфнали и вързали, ако е само това. Драмата е в мнителността към околните, в това, че хората предпочитат да не създават идеи, а да обсъждат колко глупави са тези, го правят. Че от години сме зациклили в това да обвиняваме другите.