лиа, петанче 
Аз също имам надежда за тях. Това са млади хора с несъкрушим дух. Поклон!
2. сезон 1. серия
Аз също имам надежда за тях. Това са млади хора с несъкрушим дух. Поклон!
2. сезон 1. серия
- Публикувана: 29 апр. 2014, 18:28 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2014, 21:44 ч.
Ийит Йозшенер и другите лоши момчета на турското кино # Çapulcu kulüb&
И това е нещо : само произнасянето на "Гези парк" за Ерд*ан е кошмар
25 хил. полицаи срещу младостта на Турция 
Истанбул !
Turkish police tear gas protesters on Taksim anniversary http://www.bbc.com/news/world-europe-27649472
альоооо... финал на Качака -сезон1, 17 юни, вторник. Ще продължи с 2-сезон (разсипаха дизито след 15-тия епизод!!!) финал на сезон 1- 13 юни, петък. продължава с 2-ри сезон. финал на дизито с еп.9 -13 юни, петък.(спира заради нисък %)
финал на сезон 2 - 27 юни, петък. Ще продължи с 3-ти сезонСкрит текст:
промо на Черната роза по tv7
http://www.dailymotion.com/video/x1xqn3h_karagul-trailer-with-bg … 3-june_shortfilms
http://www.dailymotion.com/video/x1xqn3h_karagul-trailer-with-bg … 3-june_shortfilms
и още снимки
Това спомени от преди ли са или настояще? 
http://gecce.com/foto-galeri/yasam/gezi-parkinin-yildonumunde-ta … olaylar-cikti?p=2
Лиа, сегашни са.
Мерси Жапче
А толкова се надявах да не съм разбрала добре 
Слагам красива снимка за релакс, нали е 1 юни
Patio, Provence, France
Кали
, развълнувах се, благодаря ти! 
Хади бакалъм, може пък наистина да ни грабне, знае ли човек 
Днес отдаваме почит за паметта на Ботев.
Борба
В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
Христо Ботев
Много актуално звучене и към ден днешен, което ме натъжава. Нищо ново под слънцето, само бирниците са различни, където и да било по света и у нас.
Светле, да звучи като измислено, аз също не можех да повярвам колко глупава и неорганизирана им е системата. Толкова за мезе съм ги взела, че изобщо не си го слагам на сърцето. Открих, като натрупах стаж как да се измъкна. Поръчвам учебниците в деня след като ми дадат списъка в една голяма верига - Ел Корт Инглес. Те са много коректни и бързи. Още юли ми звънят по телефона или ми оставят съобщение с номера на резервата и аз или мъжа отиваме да ги вземем. Тогава няма опашка, защото и тези които са резервирали там, купуват в края на август. Още повече, че пък една голяма част не разполагат с налични пари и ги вземат на разплащане, представи си тая бумащина докато се оправи с всеки един как е. Затова юли купувам. Оттам купувам листи, които могат да се закрепят в папка, да има къде да си води записки, докато успея да й купя каквото там ми искат като размер на тетрадка и ето отпада ми и проблема с наличността. В книжарница септември - октомври не стъпвам. Но мога да направя снимки тая година да се видят опашките.
Ти казваш, че дъщеря ти, която е с една година по - голяма от моята, стои сутрин и следобед в училище. Но това не ти е задължение, а възможност за оставане в занималня следобедните часове, докато ти работиш. При мен е задължение, т.е. мен закона ме задължава да си паркирам детето и следобед и да ни губят времето. Време, в което можеше да си почине, да си подготви уроците за следващият ден и да бъде в среда, каквато й е угодна. А не да стои там по принуда и да търпи 19 съученика по неволя.
Казваш, не са затъпели в България. При вас системата е отворена, самите хора изпитват и имат време да задоволяват нуждите си опознаване на света. Тук системата е затворена, ограничаваща максимално свободното време. Не трябва да имат способноста да пътуват и научат нещо извън заложеното в програмата. По този начин гаранцията е, че мнозинството остава силно ограничено, неизлезнало от квартала навън, неопознало света и страхуващо се от новото и различното.
Това, че аз толкова (7 досега) години лавирам и успявам да дам на дъщеря си онова, което ми е било дадено и на мен, се дължи на връзките ми с мед. лица, така мога да я освобождавам да пътува и да почива. Иначе би било немислимо и невъзможно да знае + два езика отгоре, да учи изкуства и да остане оpen mind. Сърдят ми се и ме гледат накриво в училище, но при 10 месеца целодневно и една коледна ваканция, каква друга възможност остава?
Гледах интервю наскоро с един тукашен професор, който на въпроса "Какво ще посъветвате младите учащи хора?" отговори следното - "Да учат много, да пътуват. Всеки път, когато и където могат, това обогатява неимоверно! Да знаят езици, особено английски. И да вярват в себе си."
Абсолютно съгласна на 100 % с него съм и въпреки училищната им система, знам че няма да успеят да я направят поредният поръчков продукт.
Къде ще дават Черната роза? Едно време бабите гледаха Дивата роза, първата латино сапунка с голяма популярност в България.
Борба
В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
Христо Ботев
Много актуално звучене и към ден днешен, което ме натъжава. Нищо ново под слънцето, само бирниците са различни, където и да било по света и у нас.
Светле, да звучи като измислено, аз също не можех да повярвам колко глупава и неорганизирана им е системата. Толкова за мезе съм ги взела, че изобщо не си го слагам на сърцето. Открих, като натрупах стаж как да се измъкна. Поръчвам учебниците в деня след като ми дадат списъка в една голяма верига - Ел Корт Инглес. Те са много коректни и бързи. Още юли ми звънят по телефона или ми оставят съобщение с номера на резервата и аз или мъжа отиваме да ги вземем. Тогава няма опашка, защото и тези които са резервирали там, купуват в края на август. Още повече, че пък една голяма част не разполагат с налични пари и ги вземат на разплащане, представи си тая бумащина докато се оправи с всеки един как е. Затова юли купувам. Оттам купувам листи, които могат да се закрепят в папка, да има къде да си води записки, докато успея да й купя каквото там ми искат като размер на тетрадка и ето отпада ми и проблема с наличността. В книжарница септември - октомври не стъпвам. Но мога да направя снимки тая година да се видят опашките.
Ти казваш, че дъщеря ти, която е с една година по - голяма от моята, стои сутрин и следобед в училище. Но това не ти е задължение, а възможност за оставане в занималня следобедните часове, докато ти работиш. При мен е задължение, т.е. мен закона ме задължава да си паркирам детето и следобед и да ни губят времето. Време, в което можеше да си почине, да си подготви уроците за следващият ден и да бъде в среда, каквато й е угодна. А не да стои там по принуда и да търпи 19 съученика по неволя.
Казваш, не са затъпели в България. При вас системата е отворена, самите хора изпитват и имат време да задоволяват нуждите си опознаване на света. Тук системата е затворена, ограничаваща максимално свободното време. Не трябва да имат способноста да пътуват и научат нещо извън заложеното в програмата. По този начин гаранцията е, че мнозинството остава силно ограничено, неизлезнало от квартала навън, неопознало света и страхуващо се от новото и различното.
Това, че аз толкова (7 досега) години лавирам и успявам да дам на дъщеря си онова, което ми е било дадено и на мен, се дължи на връзките ми с мед. лица, така мога да я освобождавам да пътува и да почива. Иначе би било немислимо и невъзможно да знае + два езика отгоре, да учи изкуства и да остане оpen mind. Сърдят ми се и ме гледат накриво в училище, но при 10 месеца целодневно и една коледна ваканция, каква друга възможност остава?
Гледах интервю наскоро с един тукашен професор, който на въпроса "Какво ще посъветвате младите учащи хора?" отговори следното - "Да учат много, да пътуват. Всеки път, когато и където могат, това обогатява неимоверно! Да знаят езици, особено английски. И да вярват в себе си."
Абсолютно съгласна на 100 % с него съм и въпреки училищната им система, знам че няма да успеят да я направят поредният поръчков продукт.
Къде ще дават Черната роза? Едно време бабите гледаха Дивата роза, първата латино сапунка с голяма популярност в България.
Вчера, на празника на детето попаднах на тези стихове, които ме грабнаха. Много истински и верни.
Ако можем да видим отново
този свят със очи на дете,
как ще паднат омразни оковите,
и ще зърнем, че има небе –
там над нас, вероятно високо,
а пък точно на детска ръка
разстояние – с много посоки,
но зовящи във точка една...
Ще преминем през много забрани,
ще прескочим безброй правила,
ще лекуваме своите рани
със търкулната обич-сълза...
Ще прибираме птици в душата си,
ще рисуваме цветни мечти,
и разперили в полет крилата си
през безкрая ще правим следи...
Ако можем да бъдем... любов.
Тъй, по детски. Без капка умора.
Този свят ще е толкова нов,
че за първи път май ще сме хора.
Мира Дойчинова - irini
Ако можем да видим отново
този свят със очи на дете,
как ще паднат омразни оковите,
и ще зърнем, че има небе –
там над нас, вероятно високо,
а пък точно на детска ръка
разстояние – с много посоки,
но зовящи във точка една...
Ще преминем през много забрани,
ще прескочим безброй правила,
ще лекуваме своите рани
със търкулната обич-сълза...
Ще прибираме птици в душата си,
ще рисуваме цветни мечти,
и разперили в полет крилата си
през безкрая ще правим следи...
Ако можем да бъдем... любов.
Тъй, по детски. Без капка умора.
Този свят ще е толкова нов,
че за първи път май ще сме хора.
Мира Дойчинова - irini
Поклон пред паметта на Ботев и загиналите за свобода!
В днешния ден трябва и да се замислим къде сме в момента, особено по отношение на социалното освобождение
Не сме ли на същия хал?! Марица
, благодаря за стихотворенията , имаше нужда пак да ги прочета И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Само че дори и борбата вече не кипи, ако някъде замъждука, веднага му се намира колая
Препоръчани теми