В мен ли е грешката

Ааа, тя отдавна е започнала и съм твърдо решена да я спечеля... 

Е как? ЦС е Кънтър Страйк,все едно сме на 12.   Как може да не знаеш пък и ти,то всички зрели мъже го били играели.  

А, защо?

п.п. извънбрачните връзки не са вариант, само ще влошиш нещата ако завъдиш любовник 

Не, не е в теб грешката.Не само.
Твоята е, че си го оставила да се чувства като на хотел.Т.е., не си го "впрегнала" от ден първи да е равен "поддръжник" на дома и детето.
А неговата е, че е приел за даденост смяната на майка му с теб и е решил, че ще си го отглеждаш завинаги.
Какво да направиш?Не знам.....
Личното ми мнение:шансът за вашето семейство е някъде около минимума.Защо ли?Ти вече си "гледаш" навън.А и не това е основното, а причината да го направиш-неудовлетвореност, раздразнителност, разочарование, обида, огорчение.....това са все неща, които трудно се преодоляват, ако причиняващия ги не се включи в отстраняването им.
А мъжът ти не дава изгледи за това.

Обърках се - с кого да води война Kali_Tod?! Що реших, че ще е война в темата...

Я си представите проявата на прекалено голямо внимание, то мърморене, то мрънкане, то в кошчета да душевни отпадъци ни превръщат мажете, на тях все не им леко, все някой е несправедлив с тях.

Здравейте, с риск да прозвуча като поредната - "не знаеш какво искаш" ще споделя с вас моите терзания. Приемам всякаква критика. Заедно сме от 11 години, от 9 сигурно живеем на семейни начала. Мъжът ми като цяло бих казала, че е добър човек, и към познати и непознати. Работи много, парите който изкарва са за вкъщи, не за скъпи хобита, запой с приятели и т.н. Но от доста дълго време имам чувството че сме просто съквартиранти отколкото мъж и жена. Свободното време което има ще го прекара в излежаване, телевизия, компютър. Дори и през ум не му минава да излезем на разходка с детето, да сме всички заедно като семейство, да предложи уикенда да идем някъде. Все едно живее сам. В къщи се държи като на хотел. ако съм втора смяна на работа и се прибера в 10, ще чака да ме пита - какво ще вечеряме. А до това време са седя ли с детето цял ден вкъщи. единия на компютъра, единия на телевизора, дори и да са били на вън 25 градуса. Година след раждането на детето ми чувствата ми към него се промениха. Дотежа ми да се грижа за всички и никой да не помисля за мен. Периодично разговаряхме сериозно на тази тема. Споделяла съм, че имам нужда от помощ, че нито къщата е само моя, нито трапезата, нито детето. Говорила съм, че имаме нужда от емоции, от развлечение, от преживявания заедно. Дори разходчица от време на време заедно би освежила обстановката. На миналия ми рожден ден си пожелах за подарък почивка за 2-3 дена само аз и той. Финансова възможност имахме. Време също. Но понеже се скарахме на самия ден така и си прекарахме цялата седмица вкъщи, почти не разговаряйки. Няма никакво желание да поддържа външния си вид.
 И срам не срам преди месеци аз започнах флирт с мой познат. И не съжалявам. Почувствах се жена, оценена и желана. Получавах внимание, комплименти. Почувствах се жива. Декември месец мъжа ми разбра. То не бяха сълзи, хиляди разговори, хиляди обещания. Решихме да опитаме да закърпим семейното положение. Аз повярвах. Прекъснах връзката си. За месец време всичко беше приказка. Подаряваше ми цветя неочаквано, приготви ми вечеря, ласкаеше ме....
 и сега 3- 4 месеца по късно всичко си е по старо му. Чувствам се в дома си само като жената която трябва да осигури вечерята, да изчисти, да вземе всички решения и дотолкова, а не като жена, като Жена, с главно Ж.
 Моля за съвет. Аз ли някъде греша. Аз ли имам изкривено мислене за взаимоотношенията  на мъж и жена?

Я си представите проявата на прекалено голямо внимание, то мърморене, то мрънкане, то в кошчета да душевни отпадъци ни превръщат мажете, на тях все не им леко, все някой е несправедлив с тях.

Никак не са страшни тези взаимоотношения. Бракът ми е от преди 25 години, ситуацията в къщи е същата като в дома на авторката /без задявката/. В началото реагирах също като нея, но сега с годините се чувствам много добре, че не ме занимава с това, онова, просто той играе шах на компа в мрежа с часове, аз след пълна мобилизация спрятав вечеря набързо/през седмицата/ и си се занимавам с неща които са ми приятни. За вечеря си свиркаме и се изнасяме в кухнята. Я си представите проявата на прекалено голямо внимание, то мърморене, то мрънкане, то в кошчета да душевни отпадъци ни превръщат мажете, на тях все не им леко, все някой е несправедлив с тях. Моля, моля аз си харесвам начина на живот, досущ като на авторката.