Дила ханъм~Erkan Petekkaya & Ayça Varlıer~и партньори в сериалите~88

         Да ви пиша в кратце какво се случи. По Великден децата ни бяха си дошли на гости. С тях доста шетан, готвене, тичане и т.н.  Съпругът ми получил инфаркт и никой не знае. Беше дост зле, заморяваше се, изпотяваше се, не можеше да диша, но аз все си мислех, че е от злокачествената диагноза, която има от миналата година, а си има и диабет и  високо кръвно. И така - човека беше болен и никой нему обърна внимание. После вече съвсем се разболя и в болницата казаха лоша диагноза - прекарва  сърдечен инфаркт на крака. Веднага  дойде  специализираната линейка от Ловеч с персонала си и го откара. Там свикаха екип - дойде и един доцент от МА Плевен и в този момент имаше една доцентка от София по друг случай /от Токуда/. Та и тя присъства на операцията - това не е поставяне на байпас, а вкарване в артерията стент - тръбичка, която да държи артерията  отворена по която да се движи кръвта. Сложиха му 2 такива стента един върху друг. Стоя там известно време - вече не помня, но на 2 май го докарах у нас.  После уж беше добре, но се влоши и пак го закарах в Ловеч.   Сърцето му не приема това чуждо тяло и се наложи да ги махнат тези два стента и да сложат други - от други метали /сплави/. Хайде пак  там оше  5 дни и го изписаха. Оня ден вече го докарах у нас. Днес пак ходихме в Ловеч, за да видят докторите как върви лечението. Казаха ми, че сега е добре.  На 27-ми май пак ще ходим на проверка и ако всичко е добре през юни пак ще ходим там - отделението е "кардиолайф" и ще му отворят  другата артерия, която е запушена 100 %.
          Това е много накратко. С една дума ходене по мъките и продължаваме.
          Над всичко отгоре пък и интернет нямах /дано вече днес да имам/ и не мога да ви пиша.

          Мили  мои, не питайте " старило" , а питайте "патило". Ако не се чувствате добре  вървете на лекар. Не се оставяйте на съдбата като нас.  Човека можеше на косъм да си умре от небрежното ни отношение към здравето му. И никога да не забравяме, че живота е един миг, а смъртта е вечна.
 
          Дано се оправи от този инфаркт, но си е болест и то  сериозна.  Вече все ще съм нащрек какво става с него.

          Простете ми, че ви натоварвам с моите проблеми.

Майчето ни разсмиваше с : Ние в Плевен ядеме бело млеко с хлеб.....Това е изречението в което във всяка дума има буквата Л, която само плевенчани произнасят по много интересен начин.....