

Затова, засега се съсредоточавам върху това, което виждам и усещам като въздействие в момента.
Та по този повод - в никакъв случай няма да приема или оправдая постъпката на Сеит, ако вземе та си легне с Айшето, както казах, много, ама много ще му се ядосам.
Не съм съгласна, обаче, че нямаше основание да “ си позволи да мисли, че Шура го е забравила и вече е с друг мъж“, както казва Кралицата

Като изключа постановката, която Петро услужливо спретна, си мисля и друго. Сеит има право да страда и да се усъмни във верността на Шура. Минал е един месец, а какво направи през този месец любимата му, за да го намери, за да разбере какво се е случило с него ? Не ми хареса, че така бързо се отказа от него, както вече споделих и се скри на топло и сигурно при леля си . А, намирайки и Тина, сякаш напълно забрави за любимият си, щастието и беше пълно и без него. Нито веднъж не потърси Джелил, за да попита за Курт, не положи никакви усилия да продължи да го търси ....Мислех, че света ще обърне, за да го намери и да разбере нещо за него, но .... Сеит я подкрепяше безрезервно в търсенето на семейството и, пребродиха заедно всички институции и места, където биха могли да бъдат. Мислех си, колко ли му струва това - сам, останал без своите корени и най-близки хора, със съзнанието, че никога повече няма да ги прегърне или дори да ги зърне ....как ли се е чувствал ? Независимо, колко много му е било трудно, той беше до Шура ! Не мога да кажа същото за нея, обаче. В момента, в който ги намери, се почувства щастлива, спокойна и на сигурно място, което е прекрасно, но сякаш забрави за Сеит . Съмнението със сигурност, е изиграло своята роля, но аз и затова съм и “сърдита“. Значи Сеит няма право да се усъмни в Шура, виждайки я с очите / няма от къде да знае, че това е режисирано от Петро /, пък Шура има право да се усъмни, заради писмото, което прочете и знаейки що за човек е Лола ?!
Та, тя също има своята роля за това, което ще се случи от тук насетне. Според мен, въпреки че откри семейството си, трябваше да остане да чака Сеит в хотела, трябваше да положи повече усилия, за да го открие или разбере нещо за него, трябваше да бъде там за него . Защото, единственото семейство, което му остана, е тя ! Единственият човек, при когото копнее да се върне, е тя ! Единствената мисъл, която го крепеше през цялото време, е за нея ! И вместо да го чака тя в хотела, го посреща Айшето, което само чака сгода да се вмъкне в леглото му. Дано не се подаде на порива си, Сеит, защото нищо няма да го оправдае за постъпката, но и Шура не е там, където и е мястото и където тя сама избра да бъде .
