"Принцесата и Кралицата" и "Принцът-Ренегат"

След смъртта на крал Визерис I Таргариен имало два основни претендента за Железния трон: дъщерята на Визерис Ренира, единственото живо дете от първия му брак, и Егон, неговият най-голям син от втората му съпруга. В хаоса и кръвопролитието, породени от тяхното съперничество, заявявали за свои права и други крале – самозванци; подобно на клоуни на сцената, те се появявали за седмица или месец – за да залязат толкова бързо, колкото и изгрявали.
Танцът раздели Седемте Кралства на две: лордове, рицари и простолюдие изказвали поддръжка за едната страна или за другата – и вдигали оръжие едни срещу други. Даже Домът Таргариен се разделил, защото всеки от съперниците привлякъл във войната роднини, деца и близки. За две години борба паднали ужасно много от великите лордове на Вестерос, а с тях и техни знаменосци, рицари и простолюдие. Макар, че династията преживя войната, мощта на Таргариените беше подкопана, а числото на последните в света дракони, значително бе намалено.
Танцът се оказа война, не приличаща на никоя друга, в цялата дълга история на Седемте Кралства. Въпреки, че войските вървяли в походи и се срещали в яростни битки, много повече сражения се случили на вода и … специално…  във въздуха, когато дракон се биел с дракон със зъби, нокти и пламъци. Това бе война белязана с коварство, покушения и предателство; война водена в сенките на ъглите, стъпалата на стълбите, в заседателните зали и дворовете на замъците с кинжали, лъжи и отрови.
Враждата, която тлеела дълго време, избухнала с ярък пламък на третия ден на третата луна на 129 година С.З. В този ден в Червената цитадела на Кралски Чертог болен, прикован към леглото крал Визерис I Таргариен затворил очи, за да подремне и умрял без да се събуди. Тялото било открито от слуга в часа на прилепа, когато кралят е имал обичая да изпива чаша греяно вино. Слугата изтичал да докладва на кралица Алисент, чито покои са се намирали под кралските.

Той занесъл скръбната вест направо на кралицата и лично на нея, без да вдига обща тревога. Смъртта на краля била очаквана от известно време, и кралица Алисент и нейната партия, така наречените «зелени», отрано били взели мерки, инструктирайки всички стражи и слуги на Визерис, как трябва да постъпят, когато настъпи този ден.
Кралица Алисент незабавно се отправила към покоите на краля, съпроводена от сира Кристън Коул, лорд-командира на Кралската гвардия. След като се убедили в това, че Визерис е починал, Нейно Величество заповядала да запечатат покоите и да бъде поставена охрана. Слугата, намерил краля мъртъв, също бил арестуван за да бъдат сигурни, че няма да распространи слух за това. Сир Кристън се върнал в Кулата на Белия Меч и изпратил своите братя от Кралската Гвардия да призоват членовете на Малкия съвет. Това се е случило в часа на совата.
В онези времена, като и сега, заклетото братство на Кралската гвардия, се е състояло от седем рицари, мъже с изпитана верност и несъмнена доблест, тържествено заклели се да посветят своя живот на делото да защитават краля и неговите близки. В Кралски Чертог по времето на смъртта на Визерис са се намирали само пет бели плаща: самият сир Кристън, сир Арик Каргил, сир Рикард Торн, сир Стефон Дарклин и сир Уилис Фел. Сир Ерик Каргил (братът-близнак на сир Арик) и сир Лорънт Марбранд не участвали в случващото се. Те били заедно с принцеса Ренира на Драконов Камък и са нямали понятие за това, че техните братя по оръжие са се отправили в нощта, да вдигнат членовете на Малкия съвет от постелите.
Ето кои са се събрали в покоите на кралицата, докато над тях изстивало тялото на нейния повелител и съпруг: самата кралица Алисент; баща и сир Ото Хайтауър, десница на краля; сир Кристън Коул, лорд-командир на Кралската гвардия; великия майстер Орвил; лорд Лиман Бисбъри, надзорник на съкровищницата, старец на осемдесет години; сир Тайлънд Ланистър, надзорник на корабите, роден брат на Господаря на Скалата на Кастърли; Ларис Стронг по прякор Кривокракия Ларис, лорд на Харенхъл и надзорник на слухарите; и лорд Джаспър Уайлд, по прякор Железния Прът, надзорник на законите.
Великият майстер Орвил откри заседанието с повторение на обичайните задължения и процедури, които се изисква да бъдат изполнени при смърт на Краля. Той е обявил:
– Следва за бъде призован септон Юстас, за да извърши последните тайнства и да се помоли за покоя на душата на краля. Също трябва без забавяне да бъде изпратен гарван на Драконов Камък за да извести принцеса Ренира за кончината на баща и. Може би, нейно величество кралицата ще се погрижи да напише послание, за да смекчи тъжната вест с няколко думи за съчувствие? За смъртта на краля винаги се обявява с камбанен звън, някой трябва да проследи, и, разбира се, ние трябва да започнем подготовка за коронацията на кралица Ренира...
Сир Ото Хайтауър го е прекъснал:
– Всичко изброено трябва да бъде отложено, – заявил той, – докато не бъде разрешен въпросът за наследството на престола. Бидейки Ръка, сир Ото бил упълномощен да говори с гласа на краля, даже да седи на Железния трон в негово отсъствие. Визерис му давал правото да властва над Седемте Кралства, и тази власт предстояло да продължи «до този момент, в който ще бъде коронован нов крал».
– Докато не бъде коронована нашата нова кралица, – язвително отрвърнал лорд Бисбъри.
– Крал, – настояла кралица Алисент. – Железният трон по право трябва да премине към най-възрастния законнороден син на негово величество.
Последвалият спор продължавал цяла нощ до разсъмване. Лорд Бисбъри говорел от името на принцеса Ренира. Престарелият надзорник на съкровищницата, който бе служил на крал Визерис в през цялото му управление, а преди това и на дядо му, Старият крал Джеерис, напомнил на Съвета, че Ренира е по-голяма от своите братя; че в нея има повече Таргариенска кръв, че покойният крал сам я е избрал за своя наследница, че Визерис неоднократно се е отказвал да промени реда за негов наследник, независимо от молбите на кралица Алисент и нейната зелена партия; че стотици лордове и поземлени рицари през 105 година с.з. са преклонили глава пред принцесата и тържествено са се заклели да защитават правата и.
Но всички присъстващи били глухи за доводите му. Сир Тайланд отбелязал, че много от лордовете, които са се заклели да защитават наследственото право на принцеса Ренира, вече отдавна са починали.
– Минали са двадесет и четири години, – казал той. – Самият аз не съм давал клетва – тогава съм бил дете.
Железния Прът, надзорник на законите, се е позовал на Великия съвет от 101 година, и избора на Стария крал в полза на Бейлон, а не на Ренис през 92 година, и след това широко разсъждавал за Егон Завоевателя и неговите сестри, и за свещенната андалска традиция, според която правото на законнороден син е винаги над правата на просто дъщеря. Сир Ото им напомнил, че съпруг на Ренира е не някой друг, а как принц Демън.
– Ние всички познаваме неговата природа. Несъмнено, ако Ренира някога седне на Железния трон, нас ще ни управлява Демън, крал-съпруг толкова неумолим и жесток, колкого е бил Мегор. Първо ще отсекат моята глава, без съмнение, но вашата кралица и моя дъщеря скоро ще ме последва.
Кралица Алисент продължила като ехо:
– Те няма да пощадят и моите деца, – обявила тя. – Егон и братята му – законнородени синове на краля, имащи по-големи права на престола, от нейните копелета. Демън ще намери повод да ги убие всички. Дори Хелена и нейните момчета. Никога не забравяйте, че един от тези Стронг лиши от око Емънд. Вярно, тогава е бил момче, но от момчетата порастват мъже, а копелетата по своята природа са чудовища.
Заговорил и сир Кристън Коул:
– Ако принцесата властва, – напомнил той на Съвета, – Джекерис Веларион ще управлява след нея. Нека Седемте опазят тази държава, ако ние поставим копеле на Железния трон!
Също така той е говорил за разпуснатостта на Ренира и покварата на съпруга и:
– Те ще превърнат Червената цитадела в бордей. Ничия дъщеря няма да бъде в безопасност, ничия жена. Дори момчетата... ние знаем, какъв беше Ленор.
Няма записи за нито една дума на лорд Ларис Стронг в този дебат, но това не е било необичайно. Макар и многословен, когато му се налага, надзорника на слухарите пазил думите си, както скъперник – монетите си, предпочитайки да слуша вместо да говори.
– Ако вземем такова решение, – предупредил Съвета Великият майстер Орвил, – то със сигурност ще доведе до война. Принцесата няма покорно да застане настрани, и тя има дракони.
– И приятели, – обяви лорд Бисбъри. – Хора на честта, които няма да забравят клетвите,  дадени на нея и на нейния баща. Аз съм стар, но не толкова, че просто да седя, докато вие и подобните ви замислят да откраднат принадлежащата и корона.
Казвайки това, той станал, за да излезе навън.
Но сир Кристън Коул го блъснал обратно в креслото и му прерязал гърлото с кинжал.
По този начин, първата кръв, пролята в Танца на Драконите, е принадлежала на лорд Лиман Бисбъри, надзорник на съкровищницата и лорд-ковчежник на Седемте Кралства.
След смъртта на Лорд Бисбъри не били чути повече възражения. И целия остатък от нощта преминал в обмисляне на коронацията на новия крал (всички се съгласили, че трябва да бъде извършена бързо) и в съставяне на списъци на възможните съюзници и предполагаемите противници в случай, че принцеса Ренира откаже да признае възлизането на крал Егон на престола. Знаейки за уединението на приготвящата се за раждане принцеса на Драконов Камък, зелената партия на кралица Алисент се радвала на своето преимущество: колкото по-дълго принцесата бъдела в неведение за кончината на краля, толкова по-късно тя ще започнела да действа.
– Може би, блудницата ще умре при раждането, – казала кралица Алисент.
Нито един гарван не бил изпратен в тази нощ. Нито една камбана не забила. Слугите, знаещи за смъртта на краля, били изпратени в тъмници. На сир Кристън Коул възложили задължението да вземе под стража хората от черната партия, които са в двора: тези лордове и рицари, които биха застанали на страната на принцеса Ренира.
– Не ги наранявайте, освен ако не окажат съпротива, – заповядал сир Ото Хайтауър. – Тези, които коленичат и се закълнат във вярност на крал Егон, няма да пострадат от нашите ръце.
– А тези, които не го направят? – попитал великият майстер Орвил.
– Предатели, – казал Железния Прът, – и трябва да умрат като предатели.
И тогава лорд Ларис Стронг надзорник на слухарите, заговорил за пръв и единственн път.
– Нека ние сме първите, които се закълнем, – казал той, – нека няма изменници сред нас.
Кривокракият извадил кинжала си и го прекарал през дланта си.
- Кръвна клетва, – изискал той – която ще сввърже всички ни заедно, братя до смърт. Всеки от заговорниците разрязал своята длан и се ръкувал с останалите, заклевайки братството. Единственно кралица Алисент освободили от даването на клетва, защото била жена.
Над града пуквала зората, когато повелителката Алисент изпратила кралските гвардейци, за да доведат на съвета синовете и. Принц Дейрон, най- кроткия от децата и, оплаквал кончината своя родител. Едноокия принц Емонд, на деветнайсет, бил намерен в оръжейната. Той се обличал в ризница и брони за сутрешните занятия на двора на замъка.
– Егон ли е вече наш повелител? – попитал той сир Уилис Фел. – Или ще ни се наложи да коленичим и да целунем бузата на старата уличница?
Принцеса Хелейна закусвала с децата си, когато гвардейците отишли при тях... но на въпроса за местонахождението на принц Егон, нейният брат и съпруг, тя отговорила само:
– Бъдете сигурни, той не е в моето легло. Ако искате, можете да го потърсите под одеялата.
Принц Егон бил с любовница, когато го намерили. Отначало принцът отказвал да стане част от плановете на своята майка.
– Наследница е моята сестра, не аз, – казал той. – Що за брат ще открадне от сестра си рожденото и право?
Чак след като сир Кристън убедил наследника, че принцесата, със сигурност ще екзекутира него и братята му, Егон бил разколебан.
– Докато е жив дори един законнороден Таргариен, нито един Стронг не може да се надява да седне на Железния трон, – казал Коул. – Ако Ренира иска да предаде след себе си властта на своите копелета, ще и се наложи да ви обезглави.
Това, и само това, накарало Егон да приеме предложената от Малкия съвет корона.
Сир Тайлънд Ланистър, обявен за надзорник на съкровищницата вместо покойния лорд Бисбъри, незабавно започнал да действа, след като получил достъп до кралската съкровищница. Златото на короната било разделено на четири части. Едната от тях поверили на грижите на Желязната банка на Браавос, друга със силна охрана била изпратена в Скалата на Кастърли, трета изпратили в Староград. Остатъкът от богатствата бил предназначен за подкупи и дарове, а също за наемници, ако потрябват. Уж за да запълни мястото на сир Тайлънд на поста надзорник на корабите, сир Ото обърнал поглед към Железните острови и изпратил гарван на Далтон Грейджой по прякор Червения Кракен, дръзкия и кръвожаден Лорд-Жрец на Пайк, шестнадесет годишен, предлагайки му адмиралско звание и място в съвета за неговата преданост.
Минал ден, след него друг. Нито септони, нито мълчаливи сестри не били повикани в покоите, където лежало отеклото и гниещо тяло на крал Визерис. Не забила нито една камбана. Излетяли гарвани, но не към Драконов Камък. Вместо натам, те се отправили към Староград и Скалата на Кастърли, към Речен Пад и Хайгардън, и към много други лордове и рицари, които кралица Алисент имала причини да смята симпатизиращи на нейния син.
Записите от Великия Съвет през 101 година били извадени и щателно изучени. Взели на предвид, кои лордове са поддържали тогава Визерис, а кои – Ренис, Лейна или Ленора. Събралите се лордове, които предпочели наследник-мъж пред наследница-жена,  били двадесет към един, но имало и несъгласни. Такива Домове с най-голяма вероятност биха предоставили своята поддръжка на Ренира, ако се стигне до война. Сир Ото пресметнал, че принцесата ще получи помощтта на Морския Змей и неговите кораби и, по-скоро, другите лордове от източното крайбрежие: лордовете Бар-Емон, Маси, Селтигар и Краб. Може би, дори Вечерната Звезда Тарт. Те нямали много мощ, с изключение на Веларионите. Северняците внушавали повече опасения: в Харенхъл Зимен Хребет се е изказал в полза на Ренис, също и знаменосците на лорд Старк – Дъстин от Бароутън и Мандърли от Бял Пристан. На Арините също не можело да се разчита, защото в Орлово Гнездо сега управлявала жена – лейди Джейн, Девата на Долината, чиито права при прескачане на принцеса Ренира стават съмнителни.
Най-сериозната опасност смятали, че е Бурен  Край, защото домът на Баратеоните винаги бил предан на привържениците на претенциите на принцеса Ренис и нейните деца. Въпреки, че старият лорд Бормунд е починал, неговият син Борос е бил даже още по-войнствен от баща си, и малките лордове от Бурен край, биха го последвали със сигурност.
– Значи, трябва да го убедим да поведе хората си за нашия крал, – обявила кралица Алисент, след което изпратила да повикат втория и син.
По този начин, в Бурен край в този ден полетял не гарван, а Вхагар, най-старата и най-огромната от всички дракони във Вестерос. На нейния гръб яздел принц Емонд Таргариен, святкайки със сапфир на мястото на липсващото око.
– Твоята цел е да получиш ръката на една от дъщерите на лорд Баратеон, – така казал на принца преди излитането дядо му сир Ото. – Те са четири, всяка от четирите ще ни свърши работа. Очаровай момичето и сключи брак, и лорд Борос ще доведе Бурен край на страната на брат ти. А ако се провалиш...
– Няма да се проваля, – заканил се Емонд. – Егон ще получи Бурен край, а аз – девицата.
По времето на отпътуването на принц Емонд смрадта от кралската спалня се разнесла по цялата крепост на Мегор, и множество луди истории и слухове плъзнали по замъка и кралския двор. Подземията под Червената цитадела погълнали толкова хора, заподозрени в измяна, че от изчезванията се заинтересувал лично Върховния септон, в писмото, което той изпратил от Звездната септа на Староград, се задавали въпроси за някои от изчезналите. Сир Ото Хайтауър, най-методичния човек, служил някога като Ръка, искал още известно време за подготовка, но кралица Алисент разбирала, че не трябва повече да се отлага. Принц Егон се е уморил от тайнственост.
– Крал ли съм аз или не? – питал той майка си. – Ако съм крал, коронясай ме.
Биенето на камбаните, отбелязващ края на управлението, се е раздало на десетия ден на третата луна на 129 година С.З. На великия майстер Орвил най-накрая било позволено да изпрати гарвани, и черните птици се вдигнали във въздуха със стотици, носейки известието за възцаряването на Егон дори и в най-отдалечените части на кралството. Повикали и Мълчаливите сестри, за да подготвят тялото за изгаряне. Ездачи на светли коне понесли новината на жителите на Кралски Чертог, викайки:
– Крал Визерис е мъртъв, да живее крал Егон!
Чувайки виковете, едни плакали, други се радвали, но по-голямата част от простолюдието гледали мълчаливо, объркано и предпазливо. А от време на време се раздавали викове:
– Да живее кралицата!
В това време вървели спешни приготовления за коронацията. За място на провеждане на церемонията избрали Драконова яма, защото на нейните каменни стъпала под грамадния купол можело да вместят осемдесет хиляди души. Дебелите стени на Ямата, здравият покрив и мощните бронзови врати надеждно защитавали от възможен опит изменници да провалят тържеството.
В определения ден сир Кристън Коул положил желязната украсена с рубини корона на Егон Завоевателя на челото на най-големия син на крал Визерис и кралица Алисент, провъзгласявайки го Егон от дома Таргариен, втори с неговото име, крал на андалите, на Ройнар и на Първите, повелител на Седемте кралства и пазител на владенията. Неговата майка, кралица Алисент, любимка на простолюдието, сложила своята собствена корона на главата на Хелейна, съпругата и сестра на Егон. След като я целунала по двете страни, майката коленичила пред дъщеря си и промълвила, навеждайки глава:
– Моя кралице!
Тъй като върховния септон в Староград бил вече твърде стар и немощен за пътуване в Кралски чертог, честта да помаже челото на повелителя Егон с миро и да го благослови със Седемте имена на бога, се паднала на септон Юстас. Някой от присъстващите, чиито очи са били по-силни, отколкото на други, е можел да забележи, че редом с краля са се намирали само четири бели плаща, а не пет, като по-рано. Предишната нощ поддръжниците на Егон II понесли първата измяна: сир Стефон Дарклин от Кралската гвардия се измъкнал от града заедно с оръженосеца си, двама стюарди и четири стражи. Под прикритието на тъмнината те се добрали до странична врата, където ги очаквала рибарска лодка, за да ги отведе на Драконов Камък. Те носели със себе си открадната корона: обръч от жълто злато, украсен със седем скъпоценни камъка в различни цветове, която носил крал Визерис, а преди него Старият крал Джеерис. Когато повелителят Егон предпочел да носи короната на Завоевателя, с чието име е назован, кралица Алисент заповядала да скрият короната на Визерис под ключ, но стюардът, който получил заповедта, избягал заедно с короната.
След коронацията останалите кралски гвардейци ескортирали Егон до неговия боен дракон, великолепно създание със златисти люспи, и нежно-розови мембрани на крилете. Драконът на златната зора бил назован с името Слънчев Огън. Мънкън свидетелства, че кралят три пъти облетял около града, а след това се спуснал зад стените на Червената цитадела. Сир Арик Каргил повел негово величество в осветената от светлината на факли тронна зала, където Егон II се изкачил по стъпалата към Железния трон пред погледите на хиляда лордове и рицари. Наздравиците гърмели по цялата зала.