Бихте ли заминали сами на екскурзия?

Е щом е нощен, то скуката може да се проспи. Все пак нито люлее, нито клати. На мен и в самолет ми писва след 6-тия час, въпреки обилната безплатна храна и екрани с филми и игрички. Камо ли да си плащам по 5 евро за бира на ферибот и да скучая .

Изобщо не бих се колебала.
Аз съм контактен човек, винаги ще си намеря някой за разговор, а от друга страна обичам да се уединявам, така че за мен това е идеален вариант.

Ходих сама на 17 години, баща ми имаше награда, която отстъпи на мен, в 3 държави.
Много добре мина!

Това пък какво трябва да означава? Прозвуча изключително грозно.

Еми не ми се слагат всеки път емотикони. Който разбрал - разбрал, на който му е грозно - негова работа.

Пътуването сам, пътуването с партньор, пътуването със семейството (вкл. децата) и пътуване с приятели са толкова различни като емоция и изживяване, че знак за равенство може да направи само човек, който не е осъществявал всички видове пътувания, и затова представите му за тях не са съвсем реални, а леко идеализирани (или демонизирани).

Аз съм силно изразен интроверт, чувствам се отлично в собствената си компания, а когато е свързано и с път - удоволствието е неописуемо. Когато не бях обвързана, пътувах повече с влак и автобус, най-дългия ми преход е бил 48 часа с влак - не съм скучала нито миг. Сега, когато времето ми е малко по-ценно, пътувам със самолет, предимно в Европа, та дългите пътувания сама  ми липсват.
Мъжът ми пътува много в командировки - комбинирано, първо със самолет, после с кола или влак. Прави и дълги междуконтинентални полети. В зависимост от настроението, понякога общува, запознава се, и има много интересни контакти със спътници, с някои от които поддържа контакт и дълго след пътуването. В други случаи си почива, чете, мисли си (и той е интровертен тип)... Вярно, че командировката е друг вид пътуване, но така или иначе пътуваш сам, и механизмите са същите.

Колкото до изключително "сериозния" проблем, че няма да има кой да те снима    Изобщо не виждам смисъл човек да трупа стотици снимки от типа "Аз пред... ", а за една-две, все ще се намери кой да те щракне.
По-интересен е погледа ти какво си видял, какво е привлякло вниманието ти и те е впечатлило, а не как си се изпъчил "за  снимка" пред някоя забележителност. Твоят личен поглед към града, към пътя, към хората му... 

Всякак бих пътувала, особено до непознати за мен места. Стига да имам време и средства- не бих се замислила изобщо. 

За Санторини завид, завид. Прекрасно е!
Фериботът може да е едно много интересно място, в тези към Италия винаги има доста българи и все има с кого да си лафите, по възможност се взима кабина и се почива качествено, кафето на откритият дек с книжка в ръка също е много приятно.
Аз изобщо не обичам да се снимам и това ми решава проблема, така или инъче не давам апарата на никой, щракам като замаяна  всичко, което ме впечатли

Точно! По-добре без компания отколкото с досадна такава. Скука никога не изпитвам. В Киндъла мога да помъкна една камара книги.

между другото - на някой ходи ли му се на еднодневни екскурзии?

Имаш ли предложение ?

абсолютно. днеска до края на деня ще си направя финалния списък на едносневни екскурзии за Юни и Юли и ще го сложа тука. ако се  събереме групичка ще е страхотно

Какви са тези еднодневни екскурзии?

Давай!

Естествено в този случай бих тръгнала и не бих се лишила от това удоволствие,защото някой не може или нещо си му е скимнало.Виж не бих тръгнала сама по планините.просто не е за мен.Но имам познати жени,които го правят.