Колко често да се излиза?

Факт.
А в крайна сметка всичко опира до избиване на комплекси и мързел, защото няма никакви логични аргументи в подкрепа на другата изкуствено наложена теза. Ама не е луд този, който яде баницата, учете се от мъжете 

Моят баща е бутал количката с малката си втора дъщеря (сестра ми) преди около ......42 години.А не беше от обгрижващия и помагащ на жена си мъж, не знаеше къде му седи бельото и като влизаше да се къпе, чакаше майка ми да му го даде (това, за да е ясно за какъв тип човек става дума).
Та, направо не ми се мисли ДНЕС за какви ли "космополитни" търтеи иде реч....     

Ooooooo, как ми завиждат само майките от площадкатааа! 

Мъжът ми излиза много често с детето, играе с него, занимава го. Той се прибира по рано от работа по принцип, взема детето от градина и до моето завръщане са излизали, играли, после вечеряли, а малкият е готов за сън 

На Не се сърди човече: не е това становището на elecol. Много се изопачава това, което е написал.

Ми не, не съм "дресирана" ... не сте ли се замисляли дали Вашият мироглед не е твърде "изопачен" или "повлиян" да не кажа друго.

да, съгласна съм с момичето, което написа, че всяко семейство разбира щастието по различен начин.

Аз и кафе рядко пия, тъй че .. освен да ме причислите към рода - роднина на Изаура в този ред на мисли, в който сте го подкарали



сори, не се стърпях

За кое да е
А от кое да е изкривен? Моят баща е същия 1:1 като Elecotal. По-правилно е да кажа беше, сега много се промени. Имам предвид, че точно в такова семейство съм израсла, би следвало да имам същото мислене, но истината е, че от дете не можех да го осмисля, никаква логика, откъдето и да го погледнеш.

А ти дали си дресирана или не, това си е твоя работа, всеки сам решава какво да бъде неговото семейство. Ако смяташ, че е нормално единият родител да се отвращава за детето и умишлено да го лишава от елементарни грижи като приготвяне на храна и др. физиологични особености на безпомощното човече, ок. За мен това е най-нормалното нещо. Затова са родителите. Бебетата не са играчки, на които само да се купуват разни неща и да си играеш с тях, когато ти е кеф, искат много повече.

Е, няма как мъжа ми да мисли така:

...а аз да живея със заблудата, че повредата е в "моя телевизор".
Не знам дали моят мироглед е "изопачен" или "повлиян", но няма начин да мисля, че само защото съм имала "нещастието" да се родя жена, имам "право" на по-малко или на никакви излизания, от мъжа.
Апропо, с кое свое "качество" той е заслужил правото да има повече излизания?Само с това, че е мъж?  
Сериозно ли има още хора, които "мислят" така?Или мъжете им са им "промили" мозъците?    
Аз не излизам често сама.Но дали ще е веднъж седмично или веднъж годишно, ще е защото аз така съм решила, а не защото мъжа ми смята, че жена му няма право на повече излизания от него.

Не съм казала, че ММ не е сменял памперс нито веднъж, или че не е хранил децата или не ги е разхождал с количката. Случвало се е (в единични случаи). Мисълта ми беше, че като цяло този род ангажименти са мои. Той проявява любовта и привързаността си по друг начин, който не е задължително да бъде свързан със сменяне на памперси, нали?! (Вие поправяте ли двигателя на колата и сменяте ли й маслото?!? - ИЛИ ТОВА ПОПАДА В КАТЕГОРИЯТА "МЪЖКИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ", които вие не искате да поемете, защото ... ?!?!

Защо никоя не пише нищо по този въпрос?? Леко отклонение от темата, което показва колко криворазбрано и едностранчиво коментирате и изкривявате всичко написано.


Колко от вас момичета сте поправили счупено колело на количката на детето, поставили сте гипс-картон детската или сте сменили абажура в същата? Ако отговорът е Никоя - тогава за мен (лично) като че ли е безпредметно да участвам в подобна дискусия, която е едностранчива и леко изопачена.

Не. Все пак колата му не носи половината от гените ми. А и колата не сме я правили заедно. Тя е просто вещ, закупена с пари, която ще бъде употребена и захвърлена.
Я пак да преброим едно дете колко родители има...

   Не е луд този, който си похапва от баницата... Такива жени на 100% си заслужават съдбата и дори не ми е жал за тях.

За колата, абажура и гипс картона си има майстори, ако мъжа не умее.
Но баща да каже"Аз не разбирам от деца, не ме занимавай." или да мисли, че децата са САМО женско задължение.....   
Първите ги чупиш/сменяш, и детето ли ще изхвърлите, ако не се справите с него?   
Или ти като жена си длъжна да "разбираш" от деца, а мъжа ти само ако му се иска? 

Нещо бъркаш   абсолютно винаги, когато се повдигне подоба тема се обсъждат и тези неща.
Моята позиция е, че се дели дневната работа. Ако трябва да се вдигне нещо тежко и т.н., ама разбира се, че точно в този ден ще поема всичко друго. Но това са извънредни неща,които се налагат веднъж в годината. А другото е всеки ден. Няма как да се сравнят, нито да седне да чака да се счупи двигателя, когато около него има 100 неща за правене.
С една дума- ако за деня има 4 неща за вършене, хващат се и се правят от двамата, е, че няма всеки ден смяна на гуми, ми няма, като няма ще хване каквото има. Работата никога не свършва.

М/у другото доста хора си правят тези неща на сервиз, така че не знам защо толкова се говори за това  


Хобито ми е да преправям стари мебели, покрай това се запалих и с други неща боядисване на стени, лепене на тапети, плочките зад кухнята също сама лепила и т.н. Не става дума да влача разни работи по 100 кила, но не виждам защо тази приятна работа, свързана с естетика и уют се счита единствено за мъжка. Според мен няма нищо ненормално всеки човек да изпитва желание да направи дома си приятен за обитаване.
Но въпреки че съм правила всичко това, не мога да кажа - айде, това беше, сменила съм това и това, сега 1 г. ще лежа   да не говорим, че става дума за трайни неща, които не са за 1 г., значи повече ще да е почивката  

Но си личи, че никога не си се занимавала с това, ако неше, щеше да знаеш, че е леко, отнема много малко време и никакво натоварване. Ако твоят мъж го прави на голяма работа и така се измъква, знай, че онова, което вършиш ти е 100 пъти по-тежко.

Иначе ведно не звучи зле - с/у няколко минути работа - 1 г. обслужване като на хотел  

Човече, не се хаби.
Има дейности, които са несъпоставими. Гледане на дете и лепене на плочки например.
За мен би било огромна мъка, ако мъжът ми не се интересуваше от детето ни и не полагаше грижи за него. Финансовата грижа е друго, тя може да се осъществява и дистанционно.

Аз детето не съм си го намерила в родилния дом. Правили сме го двама, двама ще се грижим.

tonkabonka, аз за детето въобще не засягам въпроса тук, защото по-нагоре писах за него. Няма пари или дейност, която да заместят физическото присъствие и грижа. И нямам предвид само да си поиграе с него за малко, то на практика и на площадката се случва да си поиграе с някой чужд родител  
Разбира се това си е моето мнение, ако някой умишлено иска да лиши детето си от тези на единия родител, това си е тяхна работа, само да не нарича нормалната грижа на родител към собственото му дете изкривена и изопчена

Въпреки че пак не виждам каква връзка има това с излизанията? Може би че мъжете имат право да излизат, защото не си гледат децата   ама пък при положение, че жената овършава всичко по дома и не полагат грижи за децата си, то голяма скука е да лежат на дивана, докато жена им шета, явно затова им се излиза.

Отново приканвам към толерантност и разбиране на чуждите семейства и щастия, ако и те да не кореспондират на това, което е у дома и в сърцата ни.
Има жени, все още, които са възпитани в делене на мъжката и женската работа, децата на жената, а мъжът с неговите си там работи по колата, по градината, по лозето, по риболова или каквото там му се прави или не. Тези семейства не са по-малко щастливи от моето, в което съпругът ми се грижи за децата наравно, а на моменти и повече от мен. Щом това на тях им харесва, какво по-добро може ние да им предложим, давайки им в писмен вид характеристика на нашите семейства и разбирания?