Колко често да се излиза?

Това пък е последното, което обсъждаме като сме в женска компания.

Аз сега си давам сметка ние с ММ защо нямаме нужда да излизаме поотделно: ние сме си най-добрите приятели. Аз нямам нужда да споделям или коментирам нещо с приятелки насаме, т.е. да се оплаквам от нещо, камо ли да се хваля или споделям нещо, което ММ не знае. Ако имам нужда от съвет или "да си го изприказвам", го правя с ММ и реципрочно, той с мен.

Спортуването поотделно не го броя за излизане. Tова е т.нар. me-time в полза на здравето.

Чери, напълно подкрепям написаното от теб. Моят мъж няма място в моите познанства. Който както иска да го тълкува, но е факт. Нито той пък се натиска да излиза с моите приятели/ки. Да не говорим, че не е длъжен да ми харесва приятелите, нито пък аз - неговите. Това с влаченето напред-назад непрекъснато заедно само би ме изнервило и изтощило.

Само пропусна да отбележиш, че нощните ви излизания са винаги заедно 

Така ли? Щом казваш!

Мъжът ми в петък излезе в 18,00 ч и се прибра в 5 сутринта. Беше на кръчма с приятели-геймъри, после са ходили в някакъв рок клуб. Оставаше да им се натреса на хората.

А, значи има промяна във връзката ви оженихте се и се почна 
Шегувам се. Говоря за редовни излизания, не веднъж на 10 г. 

Ами той и друг път е излизал така. Не е често, но се връзват няколко пъти годишно. Не му броя излизанията. На фирмените банкети пък е абсурд да ходя с него или пък той с мен.

Ми как ще му ги броиш като спиш, нали си лягаш в 10 

Съгласна съм напълно за подобни излизания, когато интересите са различни 

Тук си много права! Той може и всяка нощ да излиза, а аз изобщо и да не знам. Като отнеса плувката в 22,00 и не ме търсИ до сутринта. 

Това е показателно, но много зависи от човека. Аз в момента съм много близка с едно момиче, приятелка от младежките години на ММ. Даже по-често се чувам аз с нея, отколкото той. Той пък намери много общи интереси с някои от моите приятели и си се чуват, организират се. По-миналата година, например, ходиха само той, един мой приятел и една моя приятелка от гимназията още, на ски. Аз не ходих с тях, защото не карам и така. При нас съм много доволна, че се получи така, някак си сляхме приятелствата, а почти напълно и самите компании.

Аз много държа на личната свобода - моята и на ММ, понеже и двамата имаме нужда от своето си време. Да, обожаваме семейния уют и е имало седмици, с които не сме се откъсвали от вкъщи или от заниманията заедно. С този човек едно социално животно като мен се сблъска с феномена
"да си седим вкъщи и само да се гушкаме" и това много, много често ми е предостатъчно. Но в същото време си държим и на "разчупванията", които ни действат много зареждащо. Аз съм ходила без него на дискотека, или на регулярните ми женски събирания (напоследък веднъж на два месеца на които, подчертавам, не плюем мъжете и не обсъждаме никой), аз също съм го "пускала" сам навън - и то не заради потребността да е сам, напротив, особено на тия нощни запои държи да сме заедно. Ама я съм се била разболяла, я съм уморена... Tonkabonka ще ме разбере, усещам =)
И като правим така (вярно, не е често, но се случва) съм забелязала, че който се прибере, почва още завивайки се в леглото да разправя на другия какво е изпуснал =)

   Според мен, всички в темата биха те разбрали (), понеже явно ти и твоят партньор сте постигнали една хармония във връзката, която е ценна във всеки едни човешки отношения. Никой от нас, застъпниците на "домашния уют" и излизанията по двойки, не би казал, че има нещо странно в това, щом имаш желанието, да прекарваш време навън и без половинката си. Учудващото за мен е, защо и обратният вариант не се приема за удовлетворяващ партньорите, ако те нямат подобна потребност?! Ние с ММ даже сме стигнали до един много сладък етап, в който се подканяме един другиго да излезем самостоятелно, когато обстоятелствата налагат това. Веднага давам пример – преди няколко седмици един добър приятел на ММ си прави рождения ден в домашна обстановка и всичките гости, очаквано, бяха само от мъжки пол – ММ в началото категорично отказа да отиде, какво щял да прави там, било му гадно, че ще ме остави за няколко часа вечерта и т.н. Естествено, че аз никога не бих се натискала да го придружа на събитие, на което моето присъствие би било най-малкото неуместно, но реших, че няма смисъл той да не ходи, особено предвид, че става въпрос за един от най-добрите му приятели. Та, след много разправии и уговорки през целия ден, най-накрая успях да го избутам през вратата, да отиде и да се позабавлява.

   Така че монетата има 2 страни. Склонен си на компромиси с разбиранията си тогава, когато човекът срещу теб е стойностен и заслужава това. Именно поради тази причина, ми е, меко казано, странно да проумея мирогледа на господата, включващи се спорадично в темата. Кара ме да оценявам ММ още повече.

Хаха, нали =)
Така е... Приемаме (лично аз) и двете страни на монетата, просто защото и аз имам такива моменти. Наскоро ми се случи същото - да "гоня" мм да ходи в една ергенска квартира да пият бира и да си говорят глупости.

Ами не знам нормално ли е като чета всичко друго... И нашата реалност е тази, самодостатъчни сме си. Напоследък дори гостуванията с приятелски семейства сме разредили до максимум 1-2 в месеца!

   Много ми харесва, че и други момичета споделят този модел на отношения с половинката си.