Колко често да се излиза?

Имаме си и общи и отделни приятелства и не виждам причина в това да се съмняваме дали се обичаме или не. Тя например миналата година като тръгна в един нов фитнес се запозна с няколко мадами и си излизат примерно след тренировка или събота и неделя. Какво има аз да се вра там та да ни стават общи. Като се замисля може и да си4 права обаче - те всичките са стегнати гаджета

Аз имам колеги от работата с които понякога пием по бира или играем тенис. Тя защо трябва да идва задължително? Това липса на обич ли е пак? Не нещо не ви разбирам много.

Elecotal, кое в думите ми те накара да напрвиш подобно заключение?
Същото съм написала и аз на предната страница 


Не казвам, че вашето е лошо, само показвам, че има и други варианти, при които животът те врътва по друг начин. Примерно ние си имаме наша фирма, в която си работим само ние, предишната ни работа пък беше с друг работодател, но работехме заедно, т.е. и колегите ни бяха общи и сме ходили заедно на бира и т.н. след работа. Уреди сме си купили за вкъщи, не ходим на фитнес, така ни е по-удобно. И т.н.


Ами примерно сте от различни градове и живеете в трети или пък в друга държава. Когато гостувате в родния си град и излизате със старата си компания, при свекърите/тъста-тъщата ли да седи половнката ви или да излезе и да се забавлява? Говорим за разнополова компания. Аз бях на 19, когато заживях с мъжа ми, чак сега разбирам колко благодарна трябва да съм на него и приятелите му, че ме канеха с тях, а не ме оставяха със свекър ми и свекървата. Не че са лоши хора, ама определено ми е по-интересно да ида на кръчма с приятни хора на моята възраст, отколкото да седя у тях 

За новите приятелства по-нагоре дадох пример, че пак течението може да ви повлече в една посока, не всичко може да се планира, а и не е нужно

   Както стана ясно от предишните ми постове, аз горещо застъпвам тезата за семейно прекараното свободно време, а не деленето на личното пространство на "мое" и "твое", т.е. в отбора на Човечето съм, но по въпроса за приятелския кръг съм на коренно противоположно мнение от нейното. За мен, доводът, именно общата аверска среда да е сериозна предпоставка за прекарването на свободното време заедно, ми звучи някак неубедително. Така е, защото колкото и рано в житейския си път да са започнали любовните си отношения двама човека (ние с ММ се запознахме, когато бяхме на по 20 г.), предполага се, че до този момент вече всеки от тях е изградил някакви дълбоки приятелства (я от махалата, я от училище, я от някакви други занимания). Ето, аз, например, познавам всичките приятели на любимия, но не мога да кажа, че съм близка с никого от тях – нямам телефонните им номера, не сме приятели във Facebook (а е важно да уточня, че там имам над 500 приятелства, т.е. не съм особено селективна в онлайн общуването си, ), познавам ги по-скоро бегло и служебно, отколкото същински. Той е същият с моите приятелки... И как би могло да бъде инак? Какво би го свързало с дамите от моя приятелски кръг?! Ако прояви някакъв нездрав интерес към някоя от тях, вероятно бих си помислила нещо друго, но не и че просто се държи приятелски.

   Никога не съм спирала любимия да се вижда с някой негов приятел насаме или пък съм смятала, че е наложително и моето присъствие. Правя това изказване, обаче, с уговорката, че аз се срещам доста рядко с моите приятели, както и той с неговите. Такива излизания, за каквито се говори в темата, от порядъка на няколко вечери в седмицата (?!?) , са не просто неприемливи, а направо немислими за нас, предвид колко напрегнат и забързан е съвременният начин на живот. Само мисълта за такова излизане през ден ме измаря. Така че, според мен, тук всичко опира до индивидуалните нужди на партньорите и това, доколко имат потребност от регулярно социално общуване.

Е, не знам при такива разтегливи казуси какво да кажа...
Аз съм родом от София, не съм имала връзки с мъже от други градове, та не знам как бих постъпила.
Вероятно пак така, държа си на моята свобода .

Аз не ползвам фейс, но много мои приятелки са добавили мъжа ми, отивам да ги питам що дирят при него  


Доста често срещан казус по света, движението на хора е огромно.
Съвсем реална ситуация съм дала за пример, макар и под формата на теоритичен казус 

А как поддържаш собствен приятелски кръг без да "крадеш" от семейното свободно време?

   При нас обстоятелствата са малко по-особени и може би това играе голяма роля – от доста години насам работя почасово и разполагам с много свободно време в делничните дни и по някаква странна случайност – повечето ми приятелки и изобщо по-далечни познати също са с плаващо работно време, други са безработни, а трети работят в семейните фирми на родителите си, т.е. не е проблем да си насрочим среща, по което и да е време на деня.

   И все пак... В предишния си пост уточних именно това, че аз не съм силно зависима от общуването с приятелите си в социален аспект. Случвало се е да има дълги периоди (от седмици, дори месеци), в които да не се срещам с никого, просто защото нямам желание или предпочитам да концентрирам енергията и времето си в друга насока. Чепат и нестандартен характер съм, често със странни приумици и виждания (човекът до мен също, между другото), та явно това е решаващото в случая.

Е, хубу, свят широк, ясно ми е. Известно време учих в Германия, за нула време създадох нови приятелства, които продължават и до днес. С това дали отговорих...
Да потретя май за стотен път - имам си мои приятелства, на които държа и поддържам. Не правя всичките си контакти достояние на мъжът, с когото съм. Приятно ми е, а и необходимо да излизам самостоятелно, да не бъда постоянно придружена, независимо дали ще стоя в нас 3 часа, за да си сложа маска на лицето, или ще прекарам 5 часа при моя фризьор с куп приятелки, с които да пием кафе и да пробваме различни прически, или ще изляза с приятел/ка вечерта да пием по нещо, или да потанцуваме или.... все едно къде, кога и с кого. Имам си лично време и то си е мое и си е моя работа с кого и по какъв начин ще прекарам.

Е, а ако учехте заедно в Германия?  пак щяха да се появят нови приятелства, но общи.
Съдба бе, това е.

Разбирам те и не казвам да не излизаш сама, напълно нормално е да имаш отделен кръг познати, щом така се е развил животът ти. Просто че нещата понякога отиват в обща посока.

П.П. Темата е за нощни излизания, кафета през деня, фризьори и т.н. не влизат в обсъждането, за тях всички сме на едно мнение 

Ми аз и нощните излизания ги слагам в кюпа , потресающо...

Ох, бе, не е потресаващо за нощните, нищо не казах за тях. Просто споменах, че това с кафетата и фризьорите написано така, излиза, че другите, които вечер излизат заедно, ходят и на фризьор, например, винаги заедно 

Ох, не е излязло така, разбира се.
Който, както иска и го разбира. Въпросът е да няма обидени и наранени в цялата история.

Нищо не знаеш ти за форумските легенди, точно така тръгват  ето, веднъж написах, че ако примерно трябва да се сготви и изчисти, вместо аз да ги направя едно след друго, докато мъжът ми седи на дивана, той ще хване едното, аз другото и после ще имаме повече време правим каквото си искаме. Заключението, което през месец се носи из темите е - Човечето и мъжът й месят питка заедно 

Уф, няма да се връзваш, те завиждат , защото си имаш помощник, а те си нямат, хах.

Ами, лесно!   
Той-от един град, аз от друг.Студенти в София.Естествено, създадохме общи приятелства, впоследствие и семейни приятелства с други студентски новосъздадени семейства.
След завършването, в неговия град, аз не познавам никого тук.Той ме запознава със старите си приятели и съпругите им, с някои от тях станахме приятелки, с други само добри познати.
Тук съм работила малко, трудно допускам нови хора до себе си, не можах да създам своя среда, непозната за съпруга ми.А и честно казано, никога не съм изпитвала подобна необходимост.
Първо, защото, както писах, не харесвам женско обикаляне по магазини, фризьори, масажи и прочие тъпотии, второ-не обичам и нощните запои по женски (аз никакви запои не обичам    ), трето-не си падам и по нон-стоп дъвкане на бебета, пюрета, кашички, акита и прочие детски "теми".И ми е напълно достатъчно приятелството с 2-3 дами, съпруги на приятели на мъжа ми, с които от време на време да се виждаме на по кафе/обяд.
Останалите ни излизания са семейни.
Мъжът ми също не си пада по нощните запои и купони, а и работата му е такава, че му позволява да се вижда с приятелите си и през деня.Ето, в събота, поради липса на друга работа, цял ден с двама негови приятели са сглобявали един компютър, пили са кафета,след обед бира ....вечерта домъкна компютъра (да се чуди човек що му е      ), ама ето, вместо да се прибере при шантавата си жена      ,той си е намерил "работа" и начин за разтоварване.