Аз не знам дали Сотето някой го разбра... И не знам защо излизането сам/а задължително се приема за нещо лошо, свързано с изневяра, с измяна, с лъжа, с липса на отговорност...
Аз писах и пак да си кажа - чувството ми за свобода е толкова силно застъпено, че няма мъж, който да ме спре, а и не бих търпяла ограничения.
Независимо от връзката, не искам да съм постоянно прикрепена към партньора и да нямам никакво лично време, което да оползотворя така, както желая - сама, по магазините, с приятели и пр.
И пак е абсолютно индивидуално, за всеки човек и за всяко семейство. Аз например имам приятели мъже, които дори и вече обвързани пак си излизат самостоятелно, когато решат и това не е повод за сръдни и проблеми.
Аз писах и пак да си кажа - чувството ми за свобода е толкова силно застъпено, че няма мъж, който да ме спре, а и не бих търпяла ограничения.
Независимо от връзката, не искам да съм постоянно прикрепена към партньора и да нямам никакво лично време, което да оползотворя така, както желая - сама, по магазините, с приятели и пр.
И пак е абсолютно индивидуално, за всеки човек и за всяко семейство. Аз например имам приятели мъже, които дори и вече обвързани пак си излизат самостоятелно, когато решат и това не е повод за сръдни и проблеми.
мързи ме да седна и да вадя точно кой какво е казал, но те репликите са дежурни - лепки, че е насила, че е мъж под чехъл, че е хванат за полата на жена си и т.н., и т.н.
. 
всеки, живял с мъжа ми казва, че с него е невъзможно да се съжителства, има кошмарен характер. Дори собствената му майка ми рече в началото - голямо тегло ще теглиш 
но честно казано не се сещам за нещо, за което да се е налагал компромис...