Каси, убедена съм, че има и щастливи семейства, в които жената си гледа децата, а мъжът - риболова. Обаче има и доста привидно щастливи такива. Като на моя приятелка, която от що е щастлива с това положение, от години е на антидепресанти и се чуди как ще забременее с второ дете, защото мъжът й така е разпоредил.
- Публикувана: 23 май 2014, 17:44 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2014, 21:35 ч.
Колко често да се излиза?
Да, де, ама пред очите ми се развива следната семейна сценка- две деца, родени с година и малко разлика, тяхната вече изтощена от тандемно кърмене, мачкане на домашни зеленчуци и варене на елда, киноа, амарант майка, която всеки месец е пресирана защо не е бременна с трето /децата са на девет месеца и година и единадесет месеца/ и баща им, които къпе, сменя памперси, пере, глади, чисти, готви, простира, сресва косите на жена си, епилира я, прави й педикюр, с нея е по време на всеки преглед и раждания. Баща им е чудесен, нали? Само че жена му не може и да пръдне, ако според него не е в правилната, точна поза, така че анусът й да се чувства възможно най-добре.
Тонка, на такива семейства, за които говориш, излизанията не са изворът на проблемите.
броят и честотата на излизанията не са мерило за стабилно семейство. свят голям, хора всякакви. ако единият съпруг излезе, това не означава, че другият веднага става нещастен, а пък ако има и работа у дома, да значи, че трябва да изпадне в дълбока депресия, докато оня другият нехранимайко не го е еня за дълбоките драматични преживявания на половинката.
не разбирам наистина защо ако бащата излиза повече или сменя памперсите по-рядко това да е равнозначно на липса на грижа от негова страна? защо по едно-единствено (без)действие така генерално се решава, че човекът е занемарил семейството си?
броят и честотата на излизанията не са мерило за стабилно семейство. свят голям, хора всякакви. ако единият съпруг излезе, това не означава, че другият веднага става нещастен, а пък ако има и работа у дома, да значи, че трябва да изпадне в дълбока депресия, докато оня другият нехранимайко не го е еня за дълбоките драматични преживявания на половинката.
не разбирам наистина защо ако бащата излиза повече или сменя памперсите по-рядко това да е равнозначно на липса на грижа от негова страна? защо по едно-единствено (без)действие така генерално се решава, че човекът е занемарил семейството си?
Тонка, на такива семейства, за които говориш, излизанията не са изворът на проблемите.
Каси, това сюжет на някаква черна комедия ли е.
Касита, говорим за крайностите. В смисъл те за тях нека са си ок, никой не им се бърка, просто да не идват с диагнози, че ако родител си гледа детето е с изопачено мислене, защото направо звучи гадно спрямо детето.
В примера на Касите не разбрах какво е чудното? Имат си хората техни разбирания, да си ги спазват, въпросът е, че двамата са еднакво натоварени физически с нещата по дома и децата и не си викат - сега ще се скатая като кажа, че съм сменил една крушка, па будалата да тегли или "Аз имам пишка, затова имам право да излизам - тя не, жена е все пак - с децата и точка".
В примера на Касите не разбрах какво е чудното? Имат си хората техни разбирания, да си ги спазват, въпросът е, че двамата са еднакво натоварени физически с нещата по дома и децата и не си викат - сега ще се скатая като кажа, че съм сменил една крушка, па будалата да тегли или "Аз имам пишка, затова имам право да излизам - тя не, жена е все пак - с децата и точка".
Няма чудно, НСЧ, то е крайност, така както жената на Пешо-кибика, който не е вдигал децата си на ръце, е вече изтощена до предел на лудост, така и съпругата на перфектния мъж и баща е доведена до изтощение от обсебването му и намеса във всяка една семейна дейност.
Как по-ясно да е изразя и как по-цветущо да го опиша?
Как по-ясно да е изразя и как по-цветущо да го опиша?
Мъка! 
Тонка, на такива семейства, за които говориш, излизанията не са изворът на проблемите.
броят и честотата на излизанията не са мерило за стабилно семейство. свят голям, хора всякакви. ако единият съпруг излезе, това не означава, че другият веднага става нещастен, а пък ако има и работа у дома, да значи, че трябва да изпадне в дълбока депресия, докато оня другият нехранимайко не го е еня за дълбоките драматични преживявания на половинката.
не разбирам наистина защо ако бащата излиза повече или сменя памперсите по-рядко това да е равнозначно на липса на грижа от негова страна? защо по едно-единствено (без)действие така генерално се решава, че човекът е занемарил семейството си?
броят и честотата на излизанията не са мерило за стабилно семейство. свят голям, хора всякакви. ако единият съпруг излезе, това не означава, че другият веднага става нещастен, а пък ако има и работа у дома, да значи, че трябва да изпадне в дълбока депресия, докато оня другият нехранимайко не го е еня за дълбоките драматични преживявания на половинката.
не разбирам наистина защо ако бащата излиза повече или сменя памперсите по-рядко това да е равнозначно на липса на грижа от негова страна? защо по едно-единствено (без)действие така генерално се решава, че човекът е занемарил семейството си?
ето едно разумно мнение в темата.
за авторката му
sylviana говори за съвсем други случаи, в тях има нормални отношения, а не - аз имам право да излизам, защото съм мъж, жена ми няма това право. Ако не виждате разликата, значи няма за какво да говорим.
Което съвсем не значи, че съм за непрекъснатото излизане сами нощем. Никога не съм имала подобни нужди. Нито мъжа ми. Говоря принципно за семействата, които имат такава.
Касита, нещо не схващам. Жената ти се оплаква ли? Според мен всеки човек има право и е задължително да е "вътре" в личните си неща. Говоря за собствения си дом, собствените си деца и т.н., не да й казва кога да излиза, колко деца да ражда, какви обувки да носи и т.н.
Което съвсем не значи, че съм за непрекъснатото излизане сами нощем. Никога не съм имала подобни нужди. Нито мъжа ми. Говоря принципно за семействата, които имат такава.
Касита, нещо не схващам. Жената ти се оплаква ли? Според мен всеки човек има право и е задължително да е "вътре" в личните си неща. Говоря за собствения си дом, собствените си деца и т.н., не да й казва кога да излиза, колко деца да ражда, какви обувки да носи и т.н.
Нямаше ме няколко дена, бях командировка, вероятно трябва да се извиня защото гледам доста въпроси неотговорени сте поставили.
Обаче да ви кажа честно след като прочетох коментари, че детето не е мое, а на съседа вероятно - ми стана противно някак - и темата, и вие барабар с нея. Съжалявам но се държите наистина много странно понякога - след като просто отговарям в някоя тема с личните си виждания.
Обаче да ви кажа честно след като прочетох коментари, че детето не е мое, а на съседа вероятно - ми стана противно някак - и темата, и вие барабар с нея. Съжалявам но се държите наистина много странно понякога - след като просто отговарям в някоя тема с личните си виждания.
По повод "миенето" на краката 
, вчера летяхме с ММ към България в турксите авионилии, като смяната на полетите ни беше на летище Ататюрк в Истанбул. Седя си аз, а срещу мен двойка, мъж и жена, тя забрадена, той с тесна ризчица, впити дънчици и остри обувчици, а забравих лицето - набраздено, грубо, ама с дълга косичка. През двата часа докато бях там, тя се оправдаваше, мънкаше, втриваше, целуваше му ръка, а той важно-важно й пускаше по някоя друга реплика (жалка, че не знам турски, та за мен си беше пантомима). Ей, викам си, то това си е направо като извадено от турски сериал, колко ли от мачовците в тази тема щяха да му завиждат 
...Иначе - си викам "пу-пу, да не е уроки", добре, че не живеем в деветнадесети век...
, вчера летяхме с ММ към България в турксите авионилии, като смяната на полетите ни беше на летище Ататюрк в Истанбул. Седя си аз, а срещу мен двойка, мъж и жена, тя забрадена, той с тесна ризчица, впити дънчици и остри обувчици, а забравих лицето - набраздено, грубо, ама с дълга косичка. През двата часа докато бях там, тя се оправдаваше, мънкаше, втриваше, целуваше му ръка, а той важно-важно й пускаше по някоя друга реплика (жалка, че не знам турски, та за мен си беше пантомима). Ей, викам си, то това си е направо като извадено от турски сериал, колко ли от мачовците в тази тема щяха да му завиждат ...Иначе - си викам "пу-пу, да не е уроки", добре, че не живеем в деветнадесети век...