Колко често да се излиза?

Извинявам се, ако не съм те разбрала правилно. За тези думи става въпрос:

Последно - искаш всяка вечер да те няма или не 

Наистина, наистина, ай ся гледай да не ти паднат очите.
Не е извинение, че той е мъж, извинението е, че аз съм жена и че колкото права има той, толкова имам и аз.
Аз излизам - той излиза, поотделно, заедно, както желая аз, както желае той.

Наистина не разбирам и аз - как може в 21-ви век все още да има жени, които считат, че всяка вечер трябва да плетат с мъжете си? Та това е ужасяващо скучно...

Ами аз не го считам за задължително за чуждите семейства, всеки има различни нужди.
Но да, точно в нашия век, когато хората по цял ден са накъде навън с колеги, приятели, съученици и т.н., считам, че не е чак толкова странно да имат нужда да видят поне за няколко часа и близките си.
Преди, когато са били по цял ден заедно на полето рамо до рамо, някак си повече бих разбрала подобна нужда.
И не е задължително да плетете, нито пък да висите вкъщи.

С което не казвам на хората, които излизат, че е грешно, а какъв е моят аргумент, че обратното не е чак толкова ненормално 

   Това твърдение никъде не съм го оспорвала. Естествено, че ако единият във връзката, независимо мъжа или жената, има нуждата и се чувства в правото си да излиза без половинката, това на 100% трябва да важи и за другия. Но откровено ме дразнят оправданията, изтъквани от някои мъжлета: "Виж сега, аз съм мъж и в ролята си на такъв, имам по-различни нужди от твоите...", а тези потребности, учудващо, винаги са в негова полза и изгода. Е, не ми минават тия, сори – такъв "мъж" не само не бих могла да харесам в романтичен аспект, но и не мога да уважавам като приятел, може би и именно затова, нямам подобни субекти в обкръжението си.

Да, напълно съм съгласна с теб и те моля да ме извиниш за проявената грубост .

Именно за да няма извинения от рода на "мъж съм, разбираш ме...", то аз имам напълно равностойни права.
Освен това имам и още повече права - харча повече за дрехи, козметика, мога да си позволя и повече неща. Това е тайна обаче .

Мъжете са сладки, просто трябва да сме по-хитри от тях, а ние сме.
Моля Elecotal да си затвори очите, не е чел това, не може да го прочете.

Ама аз всъщност точно по този повод сръфах Elecotal първия път. Развиваше теорията, че той имал право да излиза, защото е мъж, а жена му не, щото "все пак е жена" (освен с детето)  

Това са мечти, фантазии за ученици.Нали?   
И по никакъв начин не се поддават на сравнение с "Искам всяка вечер да се запилея нанякъде без жената и децата, ама не смея/съвестта не ми дава!" -най-малкото, защото второто е лесно изпълнимо.
Това никой никъде в темата не го твърди/желае.
Но пък имаме мъж, който директно си каза:"Предпочитам ВСЯКА вечер да съм някъде навън с приятели....!"     

Ти какво би помислила за твоя мъж, Sourcherry, ако го чуеш да казва:"Ох, как искам всяка вечер да съм навън без жената и децата.....!"?

   А, моля ти се, каква грубост, пък ти.

Краси, какво да си мисля...не мисля, нямам способността да си вкарвам паразитни мисли в главата . Отдавна се убедих, че да правя това, което ми е приятно е в пъти по-изгодно, отколкото да мисля какво мисли той и да се ям за това.
Излиза ми се - излизам, харчи ми се - харча. Без обяснения, без оправдания.
Отдавна считам, че свободата в една връзка е от особено значение, макар че "свобода" е понятие, което се разбира различно и невинаги партньорите имат единогласие по въпроса.

Всеки си има ангажименти, стига да се покрива норматива по тях, защо да има разправии кой кога излязъл. Ама и аз съм свободолюбива, може би това има значение - пранги не слагам никому, няма да търпя и тъничка каишка около вратлето си.

П.П. Имам си своите тайни, убедих се, че е особено работещ метод. Да запазиш някаква мистика, да не казваш всичко. Малтретиране, манипулация - безотказно работят, макар че мнозинството тук списващо ще отрече, че изобщо упражнява подобни неща. Мъжете са сладки - пак го повтарям, но ние сме по-умни от тях. И както казва един приятел - скайчайте с подковани ботуши върху ни, но никога не го признавайте и го правете тайно.

Иска да излиза  - моля!, нека!, но и аз излизам, когато преценя, когато желая.

А ако не иска?


Съвсем искрено ненавиждам всякакви подобни отношения и битки м/у половете. Всичко това е толкова изкуствено, че няма повече накъде.
За гаджета - може би, за семейство, изключено. Въпрос на уважение към човека до теб.
И работят до време.

Ако не иска, да стои вкъщи и да плете чорапи.

Изобщо не го приемам за битки и борби.
Човече, като те чета и стигам до извода, че сте се намерили с твоя мъж до такава степен, че сте си напълно взаимодостатъчни. Разбери, че това е твърде рядка ситуация, в която за добро или зло се попада твърде рядко.
Ясно ми е, че всяка една от нас пише от своя опит, от своите разбирания, но е хубаво да се вижда и другата гледна точка, която често е различна.

М'даа, Елекотал не ревнува жена си, вероятно си мисли, че тя като стои сама с децата, му е в кърпа вързана...после се питат мъжете що им бегат жените: ами защото случайно понякога откриват и други мъже, на които не им се излиза всяка вечер, а им се стои с деца и жена, защото са малко по-мъдри и са осъзнали, че времето лети и не могат да върнат нито един миг прекаран с децата. И какво щастие са децата и жената. Ако поне за момент беше сложил знак за равенство между себе си и нея щеше да разбере има или няма проблем.

Sourcherry, наистина ми е странно разглеждането на само 2 възможности: или-или. Т.е. ако една двойка не излиза отделно, то седи вкъщи и плете и въобще не общува с други хора. Сериозно ли това са само вариантите според теб?
Не може ли да излизат с приятели, да им ходят на гости, да канят вкъщи? Като са от една компания, защо задължително единият да не иде? Никаква логична причина не намирам.
Като пак казвам, нямам нищо против да си излизат другите отделно, щом си имат някаква причина, то това е тяхно право, аз (и той) просто не сме намирали досега.
Просто двойките са различни, ако едни са се събрали от почти деца е нормално с времето приятелите да са общи, ако са се срещнали на една по-късна възраст, всеки със своя живот, нещата са по-различни. Ние сме и от различни градове, ами сериозно ли е по-нормално да плета със свекърва ми, вместо да ида и да се забавлявам с компанията му?
И т.н.
Много едностранно разглеждате нещата, аз мисля, че е важното повод да има 

Човече, аз пък имам много приятели и приятелки, които виждам самостоятелно и държа да се срещам с тях, държа да имам мое време, не да съм постоянно придружена.
Може би прекалено чувство за лична свобода има развито в мен, но винаги съм пазила ревностно моето време, моите интереси, които да споделям с приятели, а не с половинка.
Вярно е - ситуациите са различни, съвсем различни и общовалидност няма, в частност и по този казус. Защото винаги ще има противнички на "Не, никакво излизане вечер", до моето "Да излиза, когато желае, ама и аз ще излизам, когато желая". Наистина ненужен спор, ненужно обсъждане и стигмосване на чужди мъже, защото аз така го разбирам още от началото на тази тема, която по същината си е напълно глупава.

Нямаме потребност от излизане вечер нито заедно, нито поотделно. Поотделно пък, хептен. Заедно сме от години и явно сме такива характери, че нямаме необходимост от вечерни излизания, заведения, барове, дискотеки. Дискотеки пък особено много мразим и двамата. Шум, дим, мръсотия, стрес и тотално изнервяне.
Не сме престарели особено аз бях съвсем млада, да не кажа малка, като се събрахме, но никога, през целия ми живот, разбирането ми за добре прекарано време не е включвало дискотеки и подобни места.
От малка съм домошар, обичам си вкъщи и трудно можеш да ме накараш да изляза. Само, когато има да се върши нещо. Натоварвам се сред хора, бързо губя интерес, досадно ми е, изнервям се. Асоциална съм.
Така, да се разхождам нейде безцелно, също не е моето разбиране за забавление и разтоварване.
Не обичам да ходя на кино, неприятно ми е да сядам на седалки, където преди това други са сядали, а и не мога да заема удобна поза на такива седалки, не мога да си вдигна краката, освен това винаги умирам от студ в киното. Обичаме да си гледаме филми вкъщи, на спокойствие, двамата. Това всъщност е едно от любимите ни занимания. Вечер без филм, е загубена вечер.
Той общува достатъчно през деня, с колеги, с познати, няма потребност и вечер да се занимава с това.
Алкохол не пие, аз също, така че въпроса за излизания "на по бира" с приятели, абсолютно не стои при нас.
Футбол мрази   сигурно повече от мен.
И двамата не обичаме да идват гости вкъщи   Честно казано, би ме натоварвало ужасно много, ако беше иначе.
Обичам дома, обичам спокойствието, тишината, котките, топлото, интернет и филми.
Много обичам да пътувам, обаче и е странно как така хем съм домошар, хем обичам да ходя на нови места, да се разхождам по непознати улици, да събирам нови впечатления.