На мен ми се стори съвсем нормално, в контекста на цялата ситуация, че Сеит изчаква и не отиде да говори веднага с Шура. Чувството на вина, срамът, който изпитва, не му позволяват да го стори и ако не беше Аля, да му каже, че Шура се готви да заминава, може би нямаше да го има и последният разговор. То не, че имаше файда от него, ами - нейсе !
Така е, смазващото чувство за вина ще го преследва, той си каза, че никога няма да може да си прости глупостта, която направи. Но защо не се съобрази и с това, което изпитва Шура в този момент. Няма начин да не знае, че тя страда толкова много. Нека се чувства виновен, негово право е, но за мен това, че не търси Шура поради тези причини, е доста егоистично от негова страна. Предпочита да я гледа отдалеч, помага и. Ок, показват ни , че мисли за нея, че я обича. Обаче за мен е обсебен от своите собствени психологични проблеми, които му пречат да разбере на каква емоционална въртележка е подложена и Шура. А накрая , след като все пак отиде при нея, веместо да говори с нея, да и обясни, той я отпраща да си ходи и оставя тя да реши, не иска да поеме отговорност с две думи. Сбъркано ми стои, както и да го погледна за сега. И защо тази сценаристка е решила, че за да докара повече драматизъм, Сеит и Шура ще я карат без адекватни разговори, дори без такива.


