КГБ = Клуб на Готините Баби - 146.

И за мен баба и дядо бяха идеал за семейни отношения. Баба ми беше много красива жена - височка, имаше си всичко, но си имаше и талия, красиви зелени очи и гъста гарвановочерна коса. Ходеше много изправена и винаги беше усмихната. А дядо беше едно дребно спаружено старче, като миналогодишна ябълка. Той много я обичаше, а тя се гордееше с неговата любов, драго й беше, че той толкова я обича. Носеше неговата любов като цвете зад ухото. Тя се казваше Евра - никога друг път не съм срещала това име.
Понякога той отиваше на дръвника да дялка нещо, а тя ще го последва с хурката. Стояха там дълго. Понеже бях много любопитна за какво си говорят, веднъж се скрих в храстите да подслушвам. Те си изясняваха недоразуменията там. Той дялка и нарежда нещо, което тя е казала или направила, пък на него не му е харесало. Тя стои до него, преде с хурката и обяснява кое я е накарало така да постъпи или да каже. Изясняваха си всичко там, кротко, без обиди и крясъци. Никога не съм ги чула да използат някакви обидни думи към когото и да било.
В семейството имаше разделение на труда и на леля ми се падаше да плете сложните плетки, модерните. Леля ми  плетеше на всичките си братя пуловерите. Веднъж ние седим в кухнята, леля Виола плете поредния пуловер, по стълбите се чуват стъпките на дядо, който се качва, прибира се. Баба грабва плетката от леля и се прави, че плете. Дядо влиза, вижда я и се усмихва:
- Евро, ма па що правиш?
- Е па плетем, Рангеле, плетем!
- Е па можеш ли!
- Е па могу, как да не могу!
Той отиде да се мие и аз я питам защо е направила това, а тя ми казва: "Па да не му стане мучно, че не можем."
Тя умря рано и той ходеше на гроба й всеки ден, стоеше с часове и й разказваше какво се случва с шестте им деца и десетте внучета. Кой къде е, какво прави...да знае, така казваше. Той живя дълго, до 93 години. Шестте му деца се редуваха да го гледат, всеки по 1 година, защото единственият, който имаше жилищна площ, пък нямаше жена, беше останал вдовец. И той обикаляше България - две от децата му живееха далеч от София. Всяка година трябваше да свиква отново на реда и нрава на  поредната снаха, но не се сърдеше -той ги жалеше, уважаваше ги и гледаше да не им усложнява живота.
През повечето време беше в София - трима от синовете му живееха тук. Когато ходех да го виждам, той ми показваше вестника - подчертаваше непознатите думи - конвенционално, детерминираност - думи от този род и ме питаше защо така вече не може да разбира какво пишат във вестниците. Към края на живота му уводните статии бяха почти изцяло подчертани. Тогава за пръв път си дадох сметка колко много чуждици навлизат в езика ни...  

Светълчо, каква история разказа. Просто нямам думи. Колко може да се поучи човек, но "модерния" ни живот ни е откъснал , за съжаление, от подобни семейни отношения. А за младото поколение пък съвсем.

Марина,
Боряна,Светалчо,накарахте ме да настръхна от разказите
Ето нещо и от мен:

Тази вечер излязох и седнах на терасата,беше топла вечер ,без грам вятър,здравецът и петуниите ухаеха,в далечината се виждаше каналът,слушах китарата на Армик и  ми беше блажено

Фури, Стефка Берова беше артистка във Варненския театър като млада. Нямате си представа каква красавица беше. Брат й Емил Беров също беше много красив.
Когато Маринка разказваше за Венци Кисьов и жена му в "Ромео и Жулиета", аз си спомних Варненския театър - Димитър Буйнозов и Йорданка Кузманова играеха там тези роли, а по-късно Меглена Караламбова и Илия Добрев правеха фурор  като Хамлет и Офелия.

Добра вечер.
ММ гледа поредния филм, а аз си гушнах компютъра и в кухнята на диванчето - да видя как сте.

Благодаря ви, мили момичета, че споделяте толкова лични спомени и преживявания!
Сродни души сте ми, късметлия съм, че ви намерих....

За вас -

.

П.П.  Губи ми се Дидиа - моля, ако четеш, пиши 2-3 реда, да знаем как си.
        Шпунци, и ти се обаждай да не те мислим.
        Здравка-Мравка, и ти ....
и т. н. , и т.н.  - пак трябва да пиша дълъг списък с имена .... ще пропусна някого.... липсвате, когато не пишете дълго време...

Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 3 нови отговора.
 
Иви, разкошни цветя ....

Боряна,Светалчо,с разказите ви ме върнахте в детството ми безгрижно и волно и житейските уроци на бабите и дядовците ни ,осъзнавайки ги чак по-късно.Спомени,спомени

Светалчо,започнах да пиша"разказвайте,слушам Ви,т.е чета Ви" и от тук се сетих за песента.Обичам песните им,обичам да ги слушам.
Ив,,вятъра се укроти и тук,но днес беше ужасно.Като не ни отвя в морето,нищо не стана.

Светалчо, Боряна :, накарахте ме да се разпиша. Толкова ми харесаха вашите разкази ,че се пренесох в онова време когато се предеше, когато се четяха романи на седянки по къщите.... Накарахте  ме да се наслаждавам на такива истински семейни взаимоотношения....
Маринка разбира се ,че ще споделиш  с нас тревогите ти . Жалко ,че си отиват толкова талантливи хора. Мир на праха им.
Борянка въобще не си го слагай на сърцето ,че не ни споменаваш поименно.  Аз като ходя по вилите , напред назад и кое съм чела , кое не и обикновено  прочета последните страници. Споменавам някои от последните страници и то  ако има някакъв повод. Нито се сърдя , нито искам да ми се сърдят , че някой не съм отразявала. В крайна сметка да не сме детска градина. То ме натоварва да мисля кой какво е писал , пък кой беше , какво беше... Сърдят се тези които са си по  тънкообидни , но то си е тяхен проблем... Тук сме да се разтоварваме , а не да се натоварваме....
Днес правих  ашуре , но стана  прекрасно. Сложих му доста ядки , сушени плодове и стана много вкусно. Купих и една кутия сладолед   ,та и по една топка отгоре .
Утре пак ме чакат едни административни работи в агенцията по вписвания до банката ще ходя , но съм си планирала  да отида и до улица Златарска  в Капана ,който се намира в центъра на Пловдив наблизо до Римски стадион и Джамията. Там има нещо, което другаде не може да се види.
Десет метра висока и 6 тона тежка огледална стена, която създава удивителната илюзия, че улицата продължава.Силуетът на стената следва архитектурните детайли на фасадите на сградите от двете страни на улицата, нейния паваж и тротоарите.
Римар времето днес беше с вас. Другият път за повече време  ще дойдеш ...
 Фури благодаря ти за поздрава , слушам го и пиша....


Лека и спокойна нощ на всички !!!
 

Лелееее , докато пиша , публикувани 5 отговора..... големи бързачки сте , а аз туткава....
Джилка и ти ни липсваш когато не пишеш..... 
Иви голям релакс си му ударила.... ,само така , човек трябва да се разтоврва....

С риск да ядосам ММ, че два дни стягам багаж ( то само т'ва да беше...) и още  не му се види края, пак сядам тук ...

Люси, цитираното ми е важно, а до следващия път на писане може да забравя....
Моля, пиши по -подробно какво е туй чудо и до кога може да се види в П-В ?  
Много ми се ще и аз да го видя, но по-рано от края на юли просто няма никаква възможност.
Сетих се, мога ли да те помоля ако се разрешава да се снима да направиш малко снимки и ние да видим що за огледало е това?

Иви, вълшебна музика ...

Лека нощ и   .

   Светле,имаш дарба да разказваш увлекателно и картинно.Сега го забелязах.
   Борянче,мъча се да разбера защо рева като дърта магарица на постовете ти.Струва ми се,че и аз съм била с теб и съм преживяла всичко.Чувствам те много близка.
    Маринче,отишла си е една любов. Бог да ги прости!
    Нещо ми е трудно да пиша,повече ви чета.

Яжке ,не реви ,а отдавна не мога,дали съм се изревала или заради глаукомата нямам сълзи ,не знам..просто се старая да се държа като голямо момиче.И заради очите влизам бързо и излизам бързо,но не се отказвам от общуване.Интернет дава възможност да срещнем хора с близка душевност.Убедена съм ,че нашите проблеми или преживявания ,не са единствени и най- не добри в света,просто ние сме ги изживели и са ни скъпи ,засягат нас  и подобните ни.С еднакъв светоглед хора.

Джили от днес за десет дни ще бъде тази огледална стена. Утре като отида  ще взема и апарата да снимам. Каквото мога да ви покажа с фото ,ще го направя.
В момента кварталът е поле на творчески експеримент, който цели да му върне поне част от славата на занаятчийско средище, като признае и дозата артистичност в него.
Община Пловдив сериозно се зае да прибави Капана към маршрута на туристите.
Инсталацията на стената  е по идея на художника Кирил Кузманов и куратора Владия Михайлова.
Борянкаааа

Люси ,благодаря за стената огледална и мен заинтригува и щях да попитам ,но ме превариха,все пак получих отговор...ми нека експериментират ,стига да го правят с усет и да е красиво

Яжке, ревИ, Марко!
РевИ, братко!
Двама да ревеме ..
И аз се просълзих от разказите на тия двете мадами.
 
А пък моите баба и дядо знаете ли как си викаха на галено? Маймунче. 
Освен мен, на този свят има само още един човек, който помни и двамата: вуйна ми в Германия. Е, и случайни, чужди хора. Това не е ли потресающо? Само аз ли останах? И вуйна ми, която е като престаряла вощеница.
Та, браво Борче, Светулчо! 
Маринка, аз идвам на К-ц колкото Кари. Как е приятелчето? Интересите към нежния пол?
Викам на Йойо: Ние с теб май най-добре да се оженим, бабенце. Йойо: Аз си имам жена - Тамара от детската. Ама сериозен, ама убеден! Да се попикаеш направо.

Кари, ох, олекна ми като се появи.
Джили, споко, сестро, немой с толкоз напиняне, ще тръгнеш за моренцето. И ще дойдеш после с нас, аааа 

Ама и мен хич ме няма по поотделното споменаване. То е от австриеца. И защото съм тоооолкоз бавна       Тъй съм и с писането. 
Тъжно ми е нещо  Хем се изкефих на опера - тъпа опера, ама с хубави хора, хубава атмосфера...

Хайде да образуваме нещо положително