Православието като начин на живот 4

stefanel, винаги отивам при духовния си отец преди всичко с нагласата да взема участие в богослужението. Оттам нататък се оставям в Божиите ръце и обикновено нещата се нареждат по възможно най-добрият начин. Най-често проблемът се разрешава не по-начина, по който съм си представяла. Затова с времето свикнах повече да слушам, отколкото да говоря или питам.

И изобщо след богослужение нещата изглеждат винаги по-различно.
Сякаш благодатта ги поставя в правилната светлина, като въздейства и променя всички, в резултат на което и общуването става някак по-продуктивно. Напр. по-трудно е да изречеш празни думи, да говориш за незначителни неща и т.н. След богослужение съм някак по-събрана в себе си - успявам да отсея важните от маловажните неща и да задам въпросите, които ме вълнуват. Освен това е много приятно усещането как всички са "на една вълна". Общуването с Бога ни прави определено по-искрени и истински. След обща молитва е и по-лесно да признаеш грешките си и да вземеш твърдо решение да ги поправиш. Ставаш по-смирен, по-търпелив - някак по-лесно става и на духовния отец да ти въздейства.

Мисля, че няма по-голяма близост за хората от това да се молят заедно на Бога.
Това е голямо щастие. Понякога, дори и да не успея да разговарям лично с отеца, самото присъствие на богослужението с него и общия разговор с другите хора от енорията след служба са ми достатъчни за "духовно презареждане" .  

Осиротях си аз. Духовният ми отец вече е в Канада. Нарами кръстницата ми и хукнаха с все челяд. Господ здраве да им дава и лек път навън.
И както мислех, че няма да опра до търсене отец - ей ме на 10 години назад във времето.

Като ми се струпат повече неща за анализиране (когато съм натоварена психически имам пред вид) изпадам в някакво ступорно състояние. Мятам задачите по приоритет и някак духовната работа отпада назад. Четири месеца съм в такова състояние вече. Трудно ми е да изляза от него. Ще се сборя със себе си, но е трудно на този етап.

Жени, мисля че много си критична към себе си.За мен прекалената духовност е противопоказна за нас жените. Моля да не се обиждат ако има феминистки. Мъжете са умни, волеви, добри в духовните висини. Жената трябва да е красива, мила, добра, не да се занимава с висока духовност, защото по някаква причина преклонението пред високите чувства и духовност, води до възгордяване, което е пагубно за духовния живот и за семейния често също. .При мен проблемът идва с гнева, обикновено насочен към мен самата.Тогава се усещам, че не съм добре, че съм се отклонила. Ако трябва да опиша кога се чувствам най-в правия път, то усещането е за една постоянна лекота, радост, липса на тежки мисли и разсъждения, едно спокойствие от вътре и усещане, че давам повече, отколкото получавам за околните. Едно усещане, че съм едно с всеки, когото виждам. Не знам дали правилно го описах.

Не, Лунна, не съм много критична, обективна съм  .
Чувството за лекота е приятно, но и е дълбока вода. Най-леко съм е чувствала след енергийни масажи (в периода, в който все още не бях приела Христа). Летях, не вървях. Усещах всичко и се чувствах щастлива. Без причина. Сега се чудя за сметка на какво е било това.
Не говоря за мазохистично съществуване, да се борим с живота като с тиква (има такава приказка  ), но човек не е зле да върви и пряко себе си, когато е наясно, че това е правилния път.
Ако се оставим само на чувствата си, а разума нейде бездейства, значи сме попаднали там, където никой от нас не иска да попада.

Е, разбира се без крайности, но християнството за мен е точно това" Бъдете като децата... Живейте като птичките и не мислете за утрешния ден". Това е смирение, приемане на волята Му, само това ми носи онова усещане на радост и лекота, че живея и вярвам и обичам. Никой разум не може да ми го даде.
Замислих се , тук някой ми беше препоръчал да чета житията на светците. Много ми беше полезно. Особено тези на жените. Някъде да сте чели в Светото писание да се описва как Дева Мария води разгорещен духовен спор с учениците на Христос, или че е   основонти й качества, заради които е избрана са, че е умна, волева духовна.Няма такова нещо, там има огромно сърце, смирение, кротост, приемане, грижа. В житията на жените светици би било изключение ако се срещне нещо подобно, те са пример именно със смирението и способността си да са приемащи и благи. Та си мисля, че съвременната цивилизация поставя пред нас доста противоречиви изисквания, тогава е било някак по-ясно. Дори тази наша беседа би била доста странна на жена от онези времена.

Жени, разбирам те , при мен този период продължава вече повече от година... Липсата на духовен отец, отпадналост и ленността действат пагубно на душата, ако човек им се остави и чака да дойдат по-добри времена. Човек ми се струва, че става нехаен, губи Божията благодат и завръщането става все по-трудно. Но не е за отчаяние според мен, а за осъзнаване, че макар и ние да сме станали малко по-нерадиви, Господ е тук, не се е отдалечил, макар и ние да сме направили крачки встрани. Най-силното доказателство за това за мен си остава фактът, че съм жива - докато човек е жив, значи Той все още чука на моята врата и ме чака.
Извинявай, може би при теб не е така   и аз погрешно съм разчела някои неща в постовете ти, прощавай, искрено се надявам да не е, все пак реших да споделя моите размисли напоследък...

Имах да напиша и нещо за йогата, но може би по-натам, като си изясня по-добре въпроса за себе си.

liese, съвсем добре си ми уловила състоянието. ( не ти е за първи път)
Едно такова без "основно" състояние, дърво в питанка "къде ми е корена?!". Нищо де, период. И това ще мине, но пък трябва някак си да се противодейства.

Лунна, говорим за коренно различни неща. Малко смесваш темите. Поговорихме си в една друга тема за женското начало, та ми се струва пренасяш настроението от там тук , лошо няма, но не това ме тревожи. Става въпрос за елементарна духовна работа - молитви, литургия ... ето тези основни неща.
През ум не ми е минавало да споря с духовници. Най-малкото - не съм компетентна. А и не ми се е налагало.

Но пък виж, тема която не сме обсъждали е ролята на жената в семейството, през призмата на съвремието. Може да подъвчим и тук въпроса.

Да, Жени, извинявай, малко смесих нещата. Но мисълта ми беше именно за ролята на жената, така както ни я дава християнството. Дори и самата аз, която съм в доста патриархално семейства ,( седя вкъщи, гледам деца, работя на половин ден и то за удоволствие, въпреки многото си образования) се бунтувам вътрешно срещу образът на жената лишена от всякаква сексуалност. Но в светите книги ролята на жената е дадена ясно, просто и ако сме способни поне на 60-70 % да я приемем за себе си.-жената според мен е повече свързана с материалното, за това от нея не се очаква и не се изисква да е много навътре в духовните работи. Нейната роля е да обича и да се грижи за деца, съпруг. Т.е жените можем да затъваме така да се каже в материалното и това да е дори полезно за хората около нас и нас самите. Друг е въпросът, че често е трудно да е така, опитваме се да работим повече с ума, отколкото със сърцето и това е проблемът. Защото силата на жената е именно във взаимоотношенията и сърдечните неща, а ние се опитваме да носим всички дини, да бъдем изрядни на литургия и вкъщи да има закуска за всички. Аз например по време на Страстната седмица бях на всички литургии, но усетих как натоварих семейството си с това отсъствие, позволих си го, но през другото време опитвам да не ги товаря. Може би при мен случаят е различен, защото аз съм единствената спазваща пости и четяща молитви у дома и в семейството. Опитвам тук там да запаля и още някой, съпругът ми идва на литургия, всички сме кръстени, но аз винаги имам усещането, че ако си отделям много време за всичко по канон ги натоварвам тях.Не зная има ли и други, които са така.

Ролята на всеки човек е различна. Хубаво е човек да чете, но и трябва работа с духовен отец. Не съм толкова самонадеяна, за да чета и сама да избирам пътя си.
Всеки от нас има коректори в живота - съпруг, родители, деца, приятели. В живота на християните има още (поне) един и това е духовният отец. Освен това в проповедите, при внимателно слушане, човек може да провиди грешките си. Защото не случайно се молим за опрощение на осъзнати и неосъзнати грехове. Ползата от работата с духовник е безспорна. Поне за мен. Въпроса е човек да търси, а аз още страдам от загубата си (тя си е само лично моя, слава Богу!) и май не съм готова.

За другото - как точно натоварваш близките си, Лунна? Не те разбирам. Излизането от руслото на ежедневието е проблем за тях?

Откога чакам такава тема.Много ми е интересна и ролята на жената,а и на мъжа в семейството от православна гледна точка.

Ами как: като оставя мъжът ми сам да се грижи за две малки деца, едно от които бебе. Изобщо цялата организация на деня се обърква и това определено ги натоварва. Може би при всяка млада майка се случва това, за това много се чудя на жените, които казват, че все са в църквата, аз дори за да запаля свещичка трябва да се организирам и да отида с децата. Виждам, че на литургия понякога са цели семейства, но не мисля, че малките деца могат да издържат цяла литургия, нито дори половина , а пък и нямам подкрепа за такова нещо чак. За това съм се примирила, че ще ходя при отеца и до църквата, когато се отдаде случай, обикновено обаче не е често.

Лунна, това не е натоварване на половинката, а споделяне на отговорности. Поне в моето семейство.
Пробвай да решиш проблема така - избери си храм, разбери в колко часа започва литургията, заведи децата (или поне голямото) около 40-50 минули след началото, за да може да сте заедно с другите поне за Символа на вярата и за молитвата "Отче наш", поклонете се на Даровете и опитай да заведеш детенцето да вземе причастие (ако не го е правило до сега) и нафора. После може и да изведеш детето.
Когато беше малък сина ми така правехме. Детето свикна и се чувства добре в храма. А това е много важно. Ето така за 30-40 минути (вероятно и с пътя до там и обратно) ще си решила проблема с организацията.
Стига да се нагърбваш да излизаш с децата сама, имам познати които не го правят.
На мен ми е добре с такъв ритъм, а и давам шанс на мъжа ми да остане сам в къщи за малко. При теб - ще го оставиш за малко с бебчето. Не е кой знае какво .

Стефанел, много хубава тема е, надявам се да събере мнения  .
Да я поставим тази седмица пробно? Искате ли?
Да видим дали ще тръгне разговора.

Жени  , ще опитам да видим как ще се приеме.

Приветствам поставянето на коя да е тема за дискусия 
След това дълго мълчание в темата е време за оживени дискусии.

Да се пробваме тогава .

Жената е носител на Любовта. Тя е носител и на спокойствието, на равновесието в дома, балансирьор (а понякога и жонгльор), организатор и разни други -атори.

Освен това знаем и писаното в Светото писание:

"Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото" (Eфес. 5:22-23).

"Вие мъжете обичайте жените си, както и Христос обикна Църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото" (1Кор. 25-26).

"На жена не позволявам да господарува над мъж, но заповядвам да бъде в безмълвие. Тя ще се спаси чрез раждане на деца, ако пребъде във вяра, любов и в светост с целомъдрие." (1Тим. 2:12)

Заради професията си съм свикнала да отдавам голямо значение на думичките.
Всяка дума има своята тежест и сила. Изречена на място тя е по-тежка от всеки камък.

Та как смятате вие - християнката трябва ли да е покорна или трябва да е послушна на мъжа си?