Православието като начин на живот 4

Я, да побутна малко темата с един въпрос за професията .
Харесвате ли работата си? Винаги ми е интересно да слушам разказите на различни хора за това какво вършат, струва ми се вълнуващо и любопитно, макар че напоследък в София се срещат надписи по тротоарите "Скучната работа убива", но това е друга тема .
Та какъв е вашия талант?

liese , подкрепям предложението ти .
Ако не за друго, отпускарският сезон поне ни вдъхновява за "трудови" разговори  

Ще те допълня с още няколко въпроса:

Каква е представата ви за идеална професия?
Има ли при вас разминаване между професия и призвание?
Професията ли прави човека или човекът - професията?
Има ли човек, който да е пример за вас в професионално отношение?
Имате ли неосъществена все още мечта да се реализирате в някоя област?

 

Здравейте, отдавна не съм писала при вас, но имах технически проблеми с форума.
Ще се върна да чета, понеже много сте изписали, а не всичко съм изчела.
Сега влизам с един конкретен въпрос:
Запознах с едно прекрасно момиче, което е на път да влезе във вярата. Никога до сега не се  е черкувала, но има желание, обаче има и притеснения.
Тя не е от моята енория, дори не е от моята епархия. От Ловеч е. Обещах й, че ще попитам тук при вас, дали познавате, дали някой знае добър свещеник в Ловеч. Който ще подходи с любов към един неофит. Тя така или иначе е объркана и се смущава да разговаря със свещник. Но си говори с мен. Аз естествено съм тотална невежа, при условие, че се черкувам от една година само и най- много да я объркам. Трябва да се срещне с духовно лице. Вие знаете огромната необходимост от него за един християнин. Тя иска да направи тази крачка.
Може ли да помогнете с мнения?

споделям, нещо любимо - 90 псалом

http://www.pravoslavieto.com/bible/sz/ps/90.htm

Проблема е отстранен !

http://www.pravoslavieto.com/bible/sz/ps/90.htm

това е линка, ужас...Дадо Хаджия затрийго....
нямам идея какво се е случило

От известно време с този сайт има някакви проблеми. Вината не е във вас.

Живот без стрес http://dveri.bg/99cu8
Много ми хареса тази статия. И наистина- като видя спокоен човек и ми идва да го разцелувам- толкова рядко ми се случва.Даже си мисля- да поговорим за това- имате ли душевно спокойствие? Как го постигате? Имате ли страхове? Предавате ли се на Божията воля изцяло, успявате ли да се оставите на Него и да Му се доверите?

За мен постигането на душевно спокойствие е най-важно, а все се тревожа за нещо и все не го постигам или ако го постигам е за малко.

Колкото до професията- мисля, че  няма  идеална работа. Мисля, че си струва човек да търси докато не намери своето място. Но дори и да стане- смятам, че винаги се прави компромис с нещо и идеална работа няма.

Хубав ден на всички!

Почвам с въпроса за професията и работата, защото това е моят "трън в петата". Не харесвам работата си, не харесвам и професията си. Определено те не са моето призвание. Навремето се захванах с тази професия поради настояване на родителите си - съображенията бяха финасови.
Сега вече знам, че работа, която не се върши с любов не носи плодове (духовни със сигурност, а и финансови се съмнявам). Не харесвам и колегите си. Мъжът ми казва да напусна, изповедникът ми смята, че това е изпитание. Аз се разкъсвам между мисълта, че едно бягство не води до решение и съмнението, че вероятно имам друго призвание и с него ще съм по-полезна на хората. Идеална работа има - познавам хора, които вършат работата си с толкова любов и желание, че няма значение колко време и отделят - тя за тях е удоволствие.

Относно душевното спокойствие. Архим. Андрей (Конанос) обича да пише на тази тема, има няколко такива проповеди. Много добре илюстрира болежките на съвремието ни. А душевният мир - това за мен е един от най-големите дарове на Господ, но за да го получим трябва да му се доверим напълно, да се отпуснем като бебе в прегръдките на майка си. Така си представям Рая. Докато сме на този свят явно ни мъчат някакви съмнения и приоритети та не се предаваме изцяло в Божиите ръце и това ни кара да страдаме. Всеки човек трябва да намери това, което да му носи душевен мир и спокойствие на което да се уповава. И тежко на тези, които не са намерили стабилна опора. Това го знаем уж всички, но за себе си уж все си повтарям, че всичко е за добро, че за всичко трябва да съм благодарна на Господ, а понякога е достатъчен един мъглив, дъждовен и напрегнат ден, за да изгубя почвата под краката си. На глад трая, ама на студ хич Нима се оказва, че не съм се опирала на Господ, а на хубавото време? Надявам се и се моля с годините да ми се получи по-добре.

благодаря, че като видях какво съм споделила....





Nil desperandum!, благодаря за статията, точно навреме, тъкмо шефовете ми начукаха канчето:-)

Някой има ли информация дали БПЦ е издавала сборник с канони и дали може да се купи октоих на съвременен български език. При руснаците всичко е онлайн и е достъпно, ама при нас даже не знам дали е издавано.

За духовния мир -  съгласна съм, че е голямо благо. Всички го търсим, всички искаме да го постигнем, но пътя до него преминава през много духовни битки. Понякога, макар и много рядко, някои го имат като дар Божий (т.е. притежават го без духовни трудове), но това са единици хора, много смирени, съхранили детското в себе си. Но тях пък Бог ги изпитва с много скърби, за да ги прослави още повече.

Все ми се струва, че ние в повечето случаи търсим духовния мир от интерес - заради покоя, безметежието, безгрижието, заради приятните усещания... И си мисля, че макар и недостойни за него (защото обикновено не сме се трудили подвижнически, за да го постигнем), Бог все пак ни го дава от време на време, като ни позволява да предвкусим обещаното, а и защото единствено в състояние на мир можем най-лесно да усетим и Самия Него. Разбира се, говоря от мои лични наблюдения. Винаги, когато Бог ми даде нещо, което знам, че с нищо не съм заслужила, съм благодарна повече, отколкото ако съм се трудила целеустремено, за да го постигна. Явно "поддавам" повече чрез поощрения, а не чрез наказания  .

Относно  професията, мисля, че колкото и тя да е престижна, високоплатена, перспективна и т.н., най-важното си остава това човек да се чувства удовлетворен от нея. Защото човек живее не за себе си, а за другите. Не се ли почувстваш "на място" в професията - т.е. компетентен, нужен, ценен (не само финансово), винаги ще бъдеш неудовлетворен. Затова и не винаги, когато се почувстваш неудовлетворен, е нужно да сменяш професията си. Понякога просто трябва да смениш хората, с които работиш или принципите на работа.   

Аз лично не съм си сменяла професията, просто преминах от частния сектор в държавния и мисля, че беше за добро. Най-малкото успях да сравня двата принципа на работа и сравнението съвсем не беше в полза на частния сектор. Осъзнах, че дори съзнанието за добре свършена работа и за полезност не е достатъчно, за да се почувстваш истински удовлетворен. Работя в сферата на здравеопазването и смея да твърдя, че доброто обслужване в тази сфера не се свежда единствено до лукса и професионализма. Когато всичко това е продиктувано от лична изгода, то губи стойност (или поне в моето съзнание е така). Затова поставям доброто отношение към човека на първо място - не човекоугодие и сервилност от интерес, а едно наистина хуманно отношение към човека - заради самия него и заради Бога.

 

Simpatikonia, благодаря за допълването  много добри въпроси.

Харесвам моята професия. Може би средата, в която в момента я изпълнявам, е доста голямо изкушение за мен, но се опитвам да мисля, че е необходимо, за да се уча да не съдя другите хора. Удовлетворението от работата, дори и крайният резултат според мен идва от самото отношение и нагласа, поне при мен е така.

Simpatikonia, в държавния сектор има голяма нужда от това отношение към хората. Аз лично винаги предпочитам, ако имам възможност, да отида на частно именно заради отношението, което срещам в държавните институции. Не че искам някой да се отнася с мен по-специално, но някакво човешко отношение просто. Имам познати и приятели, които се опитват да направят някакви реформи там, дано не се откажат, въпреки че каквито и системи да се създават, всичко си зависи от нас, хората.

Хареса ми статията за духовния мир. Винаги си повтарям думите на иг. Никон Воробьов - дори и работата да пострада, трябва да се пази мира. Въпреки това с времето ми става все по-трудно да съм спокойна. При мен е така, че когато нямам проблеми ми е по-трудно да съм мирна  . Иска ми се и се надявам с времето и аз да имам тази радост и това спокойствие, което понякога усещам четейки в тази тема .

Arde, иска ми се да споделя нещо по този въпрос - през Петровия пост нямаше как да се изповядам при моя отец, бях затрупана с работа и оставих изповедта за накрая. Нямах идея къде да отида. Влязох случайно в една църква извън София (там живея), попитах кой отец изповядва в този ден и дали би ме приел за изповед - беше събота, точно преди празника, и свещеникът, който беше дежурен, беше толкова добър човек, направо ми сгря душата, думите му бяха много обикновени, успокояващи и лечителни за мен.
Така че мисълта ми е, че много често Бог Сам води човека към това, за което копнее душата му и на места, които не би предположил, ще намери радост и утеха. Не мога да ти помогна с някаква препоръка, но се надявам и вярвам, твоята приятелка да намери това, от което има нужда .

Влизам да споделя една книжка с християнски приказки за децата. Много увлекателно написани. Много ми хареса и най- вече на децата, де  . Ето го сайта- Книжарница "СВЕТОГОРСКИ КЪТ". Става въпрос за първата книжка, но и други книги събудиха интереса ми и смятам да ги потърся.