Работа, CV-та, HR-и, съвети - 38-ма тема

Не бих казала, че съм чак разочарована от стажа. Дори написах, че не съжалявам, че го изкарах, и че и сега ако алтернативата е стоене вкъщи, пак бих избрала стажа. 
Това, което исках да кажа, е хората да не очакват от стажовете в банките да се научат да работят на практика. И пак казвам, че не знам как е във ВСИЧКИ банки, но може би е подобно. Все пак стажантите нямат право на достъп в системата и няма как да обслужват клиенти, което е разбираемо.
Ако може изобщо да се каже, че съм разочаровна от нещо, то е че работодателите не гледат сериозно на такива стажове за по месец-два и не ги смятат за опит. Затова и казах, че не ми е помогнал в търсенето на работа.
Бях при кредитните инспектори. Нямам идея какво се случва в другите отдели, не ни пратиха там нито за ден. 
Един единствен път ми звъннаха за интервю от една банка след стажа и то за длъжност на която изискваха една година практически опит и разбира се съответно не ме взеха. Не казвам, че само стажа е основание да ме назначат на работа, може да не са ме харесали, но дори и до интервюта в банките, не доведе.

Toва звучи ужасно. С какво желание ще ходиш всеки ден на работа тогава?

Прави сте за стажовете. Все пак трябва да ти покажат някаква практика. Аз винаги съм била на мнение,че стажанта след стажа трябва да способен самостоятелно да работи.

Аз се съмнявам, че за месец-два стаж е възможно да работиш съвсем самостоятелно, защото наистина на много малко места биха те допуснали директно в пълния работен процес. Но зависи и от специалността според мен.


И на мен ми стана интересно за представите и очакванията.
Аз например като отидох на стаж очаквах, че ще разнасям кафета още от първия ден. Ами да, имаше и кафета в цялата работа, но и колегите на щатни места ги правеха. Нямаше го момента "мързи ме, направи ми едно кафе". Както и да е - очакванията ми не се оказаха верни, защото шефката на администрацията беше решила, че стажантите ще работят и още  първия ден получихме документи за превод на английски. Това ни отне може би месец. Точно толкова време, колкото да се запознаем с работата. След това почнахме други неща да вършим. Зазоха ни задачи за които отговаряхме и след 9 месеца абсолютно спокойно бяхме преминали през целия годишен цикъл в конкретната държавна администрация + архивиране на документацията, бюджетиране на самите проекти от кандидатите, управление на проекти, мониторинг (за който се изискват пътувания) и пр. Бях във второстепенен бюджетен разпределител. Имаше и дни, в които по цял ден четях книги и пишех в мамма-та. Имаше дни, в които нямах време да отида до тоалетната и да пия вода.
Давам си сметка, че съм изключение, но си мисля, че все повече места и хора има, които биха се ангажирали да отделят пет минути да помислят с какво биха били полезни на един стажант така, че и стажантът да бъде полезен.

Kalina, реденето на досиета ти дава достъп до най важната информация в даването на кредити - там са апликациите, там са правните становища, там е и какво ли не. Аз самата почнах с реденето на досиета, но и доста ги попрочитах след като ги наредях.

Това, което искам да кажа е, че възможностите дебнат от всякъде. Не чакайте някой да дойде и просто да ви вземе под крилото си.

Естествено, че няма да се е научил да работи. Защото системата със стажовете такава, каквато е сега, не работи. Университетите са виновни. Те се оттеглиха от тази отговорност и оставиха студентите си сами да се борят, точно в момент, когато са много уязвими - млади, неопитни и неориентирани. Навремето на стажовете се гледаше много сериозно, защото университетите плащаха на организациите за стажантите. При това положение, всяка организация, която имаше сключен договор с университет, си излъчваше човек, или дори няколко души, ръководители на стажа. След стажовете имаше практически изпит, на който обучаващият по време на стажа присъстваше и даваше собствена оценка за работата на студента. По този начин, когато човек завършеше, имаше практически опит, на който се гледаше с добро око и можеше веднага да започне работа. Сега обаче, придобитият опит от стажовете е доста дискутабилен - кой къде, как, какво, колко...не се знае. Затова работодателите не гледат сериозно на тях, това е истина. Фирмите и организациите търсят хора с опит, а не със стаж, в това е проблема. Независимо, че си изкарал някъде си месец-два стаж, след това, ако нямаш да кажем година, че и две опит по специалността, трудно ще си намериш работа (с изключение на възможността много да те харесат, където си карал стажът и да те задържат...а дано, ама в много от случаите надали). А това обезсмисля стажът и вместо човек да трупа опит по време на стаж, излиза, че си губи времето...За мен стаж, такъв какъвто е в момента, за да има смисъл, трябва да е повече от една година. Тогава вече се води за сериозен трудов и професионален опит и бъдещ работодател би наел подобен кандидат. Обаче...кой ще те храни и издържа през тази година?

Popule, за кое време говориш? Аз изобщо не помня да е имало такива неща. Със сигурност не и от 95-та година насам. Кога университетите са плащали на организациите за стажовете? И изобщо кога университетите са предлагали стажове на студентите си?

Дори и в чужбина има няколко фирми, които предлагат няколко места за няколко студента от стотици. Някои фирми дори правят собствени тестове сред студентите, за да подберат. Останалите се оправят сами.

И пак да спомена това, което и вчера обсъждахме. Преди 10-15 години, когато аз и много от пишещите тук сме търсили първата си работа, изобщо нямаше стажове. Аз тогава учех финансова специалност. И за да изкарам стаж в банка (който беше само работа на ксерокс реално), трябваше да плащам. Имаше тарифа за кой отдел колко е "таксата обучение".

Бях на стаж в БНБ. Трябваше да е 20 работни дни. На първия ден ни разходиха уж из сградата (но всъщност из малка част от нея, защото не ни допуснаха до местата с ограничен достъп). След това откровено ни казаха, че няма кой да се занимава с нас и да отидем след 20 дни да си вземем удостоверенията за стажа, за да ги представим в университета. (Стажът беше задължително изискване на университета след 3-ти курс).

След завършване на висше образование се ходеше на стаж до 1992 г. Тогава бяха последните стажове и то към фирми, които са ти плащали стипендията. Имаше по това време такава практика - докато учиш определена фирма ти дава стипендия със задължението след това да работиш в нея , като първо /след семестриалното завършване / си на стаж там. Съпругът ми беше на такъв и никога не започна работа в тази фирма, защото настъпи приватизацията и разни други процеси. Но това беше в миналия век.

Ние наемаме стажанти, затова, ако аз ще имам такъв служител, предпочитам да имам избор - от няколко да преценя кой като личностен и професионален потенциал ще се впише най-добре в средата  и ще е най-ефективен

По време на стажа, преценям най-вече - общи познания и в частност, необходимите за позицията, която ще заема -  има хора, които не знаят какво е "процент", не могат да смятат съотношения, пропорции .... правопис и т.н., как се справя в стресови ситуации - блокира ли, мобилизира ли се и т.н., как изпълнява задачи - поставяла съм и елементарни и трудни и неизпълними задачи и преценям как подхожда, за колко време и това не е еднократно, а всеки ден    ,  също как общува с останалите, конфликтен ли е ....

За всеки стажуващ се оформя цялостно впечатление и накрая преценката, кой е най-подходящ за конкретната позиция е лесна   разбира се, ако желае да остане, но това става ясно още в началото  

Коментирам за току що завършили, които искат стажа, той е платен и после може да има назначаване, но заплащането не е в хиляди 

Знам за техникуми, които имаха такава практика до към 2000 г. В София - Кремиковци беше такова предприятие.
През 90-те години АЕЦ имаше такава практика пък за студенти. В зората на 90-те по такава система подготвяха и кадри за Белене. Малко дете съм била, но помня, защото много близки хора учиха така в съответна специалност. Е, Белене така и не се случи де. 

Зависи и от времетраенето на стажа, разбира се. Аз говоря за по-продължителен стаж. То за 1-2-3 месеца не можеш да се запознаеш с нищо почти.
Аз, както казах, съм била ментор на над 10 човека за 5 години. От тях 4-ма останаха във фирмата, 1 се ориентира към друга сфера, останалите са в други компании по специалността. Става дума за подбор на персонал и човешки ресурси. Имах и две девойки, които се отказаха на 2-рата седмица, тях не ги слагам към бройката. Те бяха объркали специалността според мен, и не знаеха какво е то подбор и има ли почва в техните главици.

Не казвам, че материята е от най-трудните, но все пак не е хипер лесна също. За три месеца изпълняваха каквото им кажа, но аз ги хвърлях на дълбоко още от 2-рия ден. Отделях страшно много време в тях, но и знаех,че после ще започнат да работят за мен. На 6-тия месец обикновено бяха готови да започнат да работят самостоятелно, като, разбира се, имаше винаги тийм лидер над тях, който ги гледеше, и когото можеха да попитат. Имам колежка на година и половина, с никакъв предишен опит, която е толкова добра, колкото останалите колеги, и по-добра от други по-стари колеги, които са с повече опит от нея. Така, че всичко е индивидуално.

Стажът за мен е най-лесния начин да се намерят хора в дадена сфера на дейност, сфери, в които университетът по никакъв начин не подготвя кадрите за това което ги очаква работейки конкретното нещо.

Включвам се само да благодаря за отделеното време и полезните коментари на шепата хора тук, на които им се занимава да обясняват за хиляден път   Благодаря!

Аз също съм в процес на търсене на стаж, не е лесно, но не се отказвам

Aз имам друг въпрос към Вас. Бихте ли започнали работа, на която Ви предлагат обучение, което ще Ви вдигне квалфикацията, но ще е по-ниско платено. Имахте предвид, че става дума само за 3 седмици, и след това задължително започвате работа ако издържите теста. Заплащането през първите 3 седмици е минималната за страната заплата.

Аз бих! Винаги съм виждала смисъл в повишаването на квалификацията.
Има места, на които злоупотребяват, но когато става дума за 3 седмици аз лично го смятам за инвестиция в себе си 

Определено ДА!
Особено,ако работното място е подсигурено това в никакъв случай не би ме спряло.
Дори месец,ако трябва да съм откровена бих се решила на това,щом има перспектива за по нататъшно развитие.

Аз бих започнала такова обучение, ако имам гаранция за постоянна работа. Търсела съм в интернет, но май само с познати става ...

Благодаря на всички, че споделихте толкова хубава и полезна информация.