Всъщност, мен изобщо не ме бърка какви са ѝ естетическите критерии. Идва ми в повече защитната ѝ пледоария за чалгата.
Иначе всеки има право на лош вкус, стига да не го натрапва на околните. Което всъщност е най-големият проблем с чалгата - свръхозвучаването на околното пространство и натрапването на просташка музика и просташки текстове на хора, които не желаят да ги слушат.
Наистина ли слушането на една или друга музика в определен етап от живота, та дори и свързаните с тази музика младежки мечти, правят от индивида простак и човек с лош вкус? Не признавате ли, че човек може да формира характер, вкус като се усъвършенства, като смени доброволно средата си, като променя нагласите си, независимо от предпочитанията си (приемаме, че те са много лоши)? И колко лошо е да слушаш определена музика, на определено място с хора, които я харесват? Това те прави по-лош от тези, които не я слушат?