На море с гаджето

Този отговор нищо не ми пояснява. Какво точно трябва да се направи? За чуждия акъл баш да вярваш на пубер е мираж. Те точно по чужд акъл се водят в пубертета, нали това му е основната харектеристика - доказване, вписване в групата на връстниците! А и едно момиче като е влюбено и загубено, колко му е да се огъне? Или като си пийне на купона. На теб някой каза ли ти да не правиш секс, ако не искаш? Или да не пиеш, защото можеш да се намериш в чуждия креват? Аз се съмнявам дълбоко нашенски родители да обясняват такива работи. \то и чужбинските явно не обясняват, щом се организират специални обучения за тийновете.

Не става дума да се каже 1 изречение, то е цял процес, свързан с поведението и увереността на детето, който върви години наред и не засяга само секса и пиенето, а решенията в живота по принцип. Да, определено бях научена да правя онова, което аз искам, не някой друг. Така съм и до днес, не се водя по моди, престиж или предразсъдъци, правя нещата както ми харесват и не ми пука особено какво ще кажат хората.
За обясняването, права си, бг родителите от онова време не са особено пообясненията, и не само те, а по принцип. Но на 14 забременя дъщерята на първа братовчедка на майка ми, на 15 г. роди. 1 г. съм по-малка от нея. Та... поговорихме си след "сватбата". Но и думите бяха излишни 
М/у другото тя нито е пила, нито пушила, нито ходила по купони, морета и планини, беше ваканцията при баба си и се прибираше като се стъмни.

Какво ще им стане на децата, ако не отидат на море заедно? Ще се обичат по-малко ли? Наистина ли няма други удоволствия за 16-годишните, освен ходенето на море с гадже? Не може ли тази част да се пропусне и ако се пропусне, колко ще е фатално за бъдещето на 16-годишната?
Нежеланието да се съобразиш с възрастта си и да не правиш неща, за които е отговорен друг (родителите), е признак на незрялост, който се би се проявил и в други действия на непълнолетния. Нормално е те да искат разни глупави неща, но не е нормално ние да нямаме нищо против. 18 години са много време, но не мисля, че трябва да се отказваме от възпитанието на децата си на финалната права. Кой е казал, че е лесно да се гледа тийнейджър? Трудничко е - влиянието на средата е голямо, а тази среда се формира от деца, чиито родители са вдигнали ръце и маскират безсилието си с "имане на доверие". Какво доверие може да има човек на тийнейджър, употребил алкохол например - по закон той няма право да го прави, дори ако пие "умерено", няма право да шофира, дори ако му се "удава", сексът между пълнолетен/а и непълнолетен/а май е забранен от закона, дори ако се "обичат"... Лошото е, че вместо да учим тийновете на редно и нередно, се оставяме те нас да ни учат. Средата е там, където е човекът със самочувствие - аз поне на това уча дъщеря си: да я обичат и уважават, без да се налага да нарушава закона и собствените си ценности; не тя за да започне да пие, за да се впише, а другите да спрат, за да й подражават. Това си е цяло предизвикателство и си струва усилията. Бунтът срещу правилата отдавна е демоде - в нашата страна правилата са проформа, наказания няма, а родителите бързо се уморяват от това, да са родители, защото имат много други грижи на главата. Срещу това ли да се бунтува един млад човек? Че накарал майка си да се притеснява и за още нещо - голямо геройство, няма що. В същото време не може си наложи една книга да прочете, защото "не е за възрастта му", една математика да пребори - пак по същата причина. Сега им е времето да четат, да учат, да се развиват, да имат мечти, да се научат да спазват правила, защото на правилата се крепи цивилизацията и най-големите беди идват не от лошите правила, а от нарушаването им - и то нарушаване не заради трезва преценка, а заради инат и/или слаба воля и лошо възпитание.

Абсолютно точни думи.

Много е важно да имаш доверие на детето си и то на теб.

То че е важно доверието, спор няма, ама ако доверието е да го оставям да си пие когато иска, да ходи където и докогато иска, да спи с когото иска от 14 годишен, ами ....за подобни неща му нямам "доверие".    
Предпочитам детето да ми има доверие.

Нищо. Както и нищо няма да им стане, ако идат.

Не знам колко е компетентно моето мнение, защото нямам деца, но все пак ще споделя какво мисля. Спомням си как, когато бях на 16 исках да си ходя сама къде ли не, включително и на море, но родителите ми не бяха съгласни.  Така компромисният вариант беше да си взема приятелка, за да не ми е скучно.

Но това, че родителите ми не ме пускаха много, много не означаваше, че и в София не си правех каквото си искам, въпреки че се прибирах в нормални часове. Това, че момичето ще отиде на море с гаджето, не бива да го приемате толкова навътре.
Пуснете хората да се забавляват!

Е, те за това става дума .....       вече децата "възпитават" родителите, а не обратното.
Сигурно затова светът отива на майната си.   
Когато нещата не вървят "по реда на номерата", обикновено хаосът е гарантиран.
Бг е направо идеален пример за това.

Ех, акто започнете да преувеличавате...
Винаги, през всички години, е имало родители, които пускат, и други, които не пускат. Сега е същото - само погледни темата и ще видиш, че повечето не го правят.

Едно време какво беше - това го казват всички като минат определена възраст, а техните родители са го казвали същото, по повод тяхното поколение  и децата ни ще го казват...

Абсолютно  Различно живеем, по-динамично, по-свободно. Но хората сме консервативни същества и си мислим, че щом ние така сме живели и прокопсали, то и за децата ни това е единствения правилен път. Едно време родителите са уреждали и за кого ще се омъжат децата и каква професия да имат момчетата. И са считали, че правят най-доброто за тях и до ден днешен съществуват такива общества. Не дай си Боже да си по-свободомислещо дете и да им се опълчиш. Различни времена, различни поколения и различни по характер хора 

Ох, моля ви се....става въпрос за нещо съвсем друго - за самата постановка. Аз в тийн годините съм вършила такива глупости, че ако разбера, че щерка ми ги прави такива, ще получа удар . Обаче! Никога никой не ми е "разрешил" и дал зелена светлина да си правя каквото си ща. Разбирате ли, аз съм съзнавала кристално ясно, че това не е съвсем редно. И съответно ценностите ми са си дошли рязко на мястото с приключването на лудите години.
А какво ли ще възприеме една девойчица на 15-16, на която всичко й е разрешено?
Веднага ми идва като пример философията на родителите-приятелчета, в чиято компания децата си пафкат и пийват, защото нали "по-добре вкъщи пред мен...отколкото да пуши и пие по кьошетата боклуци..". Е, дали тия деца някога осъзнават, че това всъщност е един вреден навик?

Именно това казвам, че такива родители са много малко - и преди, и сега.
Освен това не говорим да се даде зелена светлина за всичко. Не мисля, че има човек в темата, който го е написал. А да разреши нещо, което не смята за лошо или вредно. Това, че за друг даденото нещо е вредно, не го прави такова в очите на всички.
Съвсем прост пример - моето дете яде сладолед целогодишно, а когато я боли гърло - задължително. В очите на други родители аз съм дала зелена светлина да прави каквото си иска, което не отговаря на истината, даже не я доближава. Просто смятам, че така трябва.
По същия начин авторката е убедена, че това е правилно. Само не знам как се осмели да пусне темата 

Аз правя абсолютно същото . В моите очи постъпваш съвсем правилно .
Но нека не сравняваме сладоледа със секса и пребиваването на море, дискотеки и по пътищата на една крехка възраст, и последствията от едното и другото.

Мисълта ми беше, че тя ако реши да прави секс, ще прави без да ви иска позволение. Ако реши да се напива, пак ще го направи. Не е нужно да ходи на море, за да пробва алкохол или секс. Спомням си като тийнейджър колко ми беше тъпо, че всички ги пускаха до късно, ходеха си къде ли не, а мен ме караха да се прибирам. Ей, богу, добре, че мина това време.

И какво... правех секс, пиех, вършех си глупости, ама мама и тати още не знаят за това.

Не знам, сигурно като имаш деца се променя мирогледа, затова не казвам, че съм компетентна по въпроса... просто се поставям на мястото на детето-тийн.