Форумът е пълен с теми за лоши свекърви, изцепки и бисери на свекърви и тем подобни 
Потърсих назад, но не видях такава тема, затова реших да пусна 
Нека това да е тема за добрите свекърви! 
Ами... обичам свекърва си! Накратко - от 6 месеца живея в Перу, страната на мъжа ми. За момента живеем в тяхното жилище - домът където са израснали той и братята му и където все още живее майка им. В началото бях предубедена, мислех, че няма да издържа под един покрив с нея и го ръчках по-бързо да си излизаме в собствено жилище. По една или друга причина този момент за сега се отлага във времето, а моите страхове и притеснения се оказват неоснователни. Тя ме кара да се чувствам обичана, грижи се за мен, помага ми с каквото може (дори с пари понякога), прави ми подаръци, а понякога усеща ако с ММ нещо сме се сдърпали и веднага говори с него, като винаги е на моя страна и го вразумява Казвала ми е, че ме обича като собствена дъщеря 
Всичко това прави адаптацията ми към новото място по-лесна и липсата на моята майка и приятелките ми по-поносима. Щастлива съм, че ми се "падна" такава свекърва!
Е, има ли някой друг като мен - щастлив със свекърва си?
Потърсих назад, но не видях такава тема, затова реших да пусна Нека това да е тема за добрите свекърви! Ами... обичам свекърва си!
Накратко - от 6 месеца живея в Перу, страната на мъжа ми. За момента живеем в тяхното жилище - домът където са израснали той и братята му и където все още живее майка им. В началото бях предубедена, мислех, че няма да издържа под един покрив с нея и го ръчках по-бързо да си излизаме в собствено жилище. По една или друга причина този момент за сега се отлага във времето, а моите страхове и притеснения се оказват неоснователни. Тя ме кара да се чувствам обичана, грижи се за мен, помага ми с каквото може (дори с пари понякога), прави ми подаръци, а понякога усеща ако с ММ нещо сме се сдърпали и веднага говори с него, като винаги е на моя страна и го вразумява Казвала ми е, че ме обича като собствена дъщеря Всичко това прави адаптацията ми към новото място по-лесна и липсата на моята майка и приятелките ми по-поносима. Щастлива съм, че ми се "падна" такава свекърва! Е, има ли някой друг като мен - щастлив със свекърва си?
С мъжа ми се разделихме и вече ги виждам много рядко. Но не мога да намеря начин да поддържам постоянен контакт с тях без мъжа ми. Колкото и да сме се разбирали, те не са ми дружки да изляза на кафе с тях, а и усещам една студенина, особено у баща му и не ми е удобно да им се натрисам.
Много бяха готини, особено майка му. Е, два-три пъти да ме е подразнила с нещо, но беше перфектна свекърва. Кафета, вечери с нея, пътували сме заедно, учи ме да плувам, подаряваше ми какво ли не. Приемаше ме като дъщеря. Бях много привързана към нея. Едва ли ще ми се падне друга такава свеки някога. 
