СЕДМОКЛАСНИЦИ пред прага на гимназията-тема 53

  • 52 676
  • 730
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 264
За мен това кандидатстване, като сложа чертата накрая виждам, че участието на детето е половината от играта. Другата част от мача го играят родителите, подреждайки списъка с желанията в правилната насока. Ако и дете да има бал 36, родителят е този, който може да го провали, при това много лесно.


Абсолютно съм съгласна с Копче

За мен от 100% от борбата 7 клас -10% е детето а 90% родителя
Вярно не подценявам труда на детето, но пък неговото задължение е да учи, осигурил си му уроци, информирано е за училищата и в каква среда е хубаво да попадне.

И благодарение на родители които не знаят да попълнят едно ми заявление и да си свършат работа която се иска от тях, ние имахме късмет с това 3 класиране. С толкова много свободни места. Направо си е недопостимо. Рискуват тези които през годините са полагали изключително много труд, имат цел и я гонят. Но накрая резултатите не са това което са очаквали. И затова при тях не е риск, а шанс. Трето класиране е за хора с възможности и цел, а пък тези които я нямат целта, те и с бал 32 или 33 се задоволяват с по-ниско качество на училище, и трето класиране е абсурд за тях. Някой хора се задоволяват с малко други с повече, а трети искат максимума. А желание има ли максимума винаги се постига!

Винаги ми е било забавно да чета тази тема, има много бисери Wink
Дори няма да се заяждам за граматическата грешка Wink)
Но се включвам за протокола и в унисон с разразилия се дебат - дали и доколко детето само трябва да решава къде да кандидатства няма еднозначен отговор. Ако много се месиш -лошо, ако малко се месиш- пак може да е  лошо  Twisted Evil

Искам да вметна на леко обидните забележки към родителските отговорности за попълване на заявление, че може би толкова свободни места на 3то класиране едва ли се дължат на родителска неспособност да попълнят едно заявление като хората  Peace
Истинската причина за свободни места в елитните гимназии е наличието на алтернативни частни училища и евентуалното колебание у деца/ родители. Познавам поне едно дете с бал 35 и нещо, отказало се след 2ро класиране по тази причина и зарадвало примерно горепишещия  Wink

# 466
  • София
  • Мнения: 5 557
Химикал, не само подредбата има значение..
Нагласата на децата,мотивацията, резултатите от приемните изпити.
Докато стигнем обаче до изпитите, има много път, който трябва да се извърви.
Не всяко дете го прави "успешно". Казвам думата в цитат, заради повечето родители, не че за много деца не е успешно.

# 467
  • Варна
  • Мнения: 4 295
...да не говорим, че чак сега - на 40+ имам визия какво бих работила с удоволствие.
И аз така! Simple Smile)) Дори вече знам какво бих завършила като висше Joy
И аз във вашия отбор.  Simple Smile Даже и втората специалност съм си изяснила. И двете нямат много общо с реалното ми висше образование.
То сигурно затова още не са ми пораснали мъдреците.
Но пък детето си избра училище без колебание и положи необходимите усилия, за да го приемат там.

Боооже,колко сме били в един отбор! Аз действам ,хайде и вие в  моя отбор де!  Joy

Не знам за какво си съссскате след цялата одисея кандидатстване ,но за себе си знам,че волно или неволно всеки родител насочва дЯтето си нанякъде! Кой по-напористо и властно, кой по-дипломатично!  Wink

Последна редакция: чт, 24 юли 2014, 21:45 от Деска

# 468
  • София
  • Мнения: 3 945
Това:
Пак ще го кажа: синът ми без да си седне на д-то влезе в СМГ...

малко не ми се връзва с предходния ти призив...
Айде, поспрете се. Някои успяват там, където искат, други- не.
Призив да не се изтъкват родителите. Има деца, които нямат нужда от родителски контрол и знаят какво искат да учат и успяват да се подготвят, но на други им трябва побутване и съвет. А има и като моето, изкарват добър бал, а не знаят какво да го правят

# 469
  • Мнения: X
Това:
Пак ще го кажа: синът ми без да си седне на д-то влезе в СМГ...

малко не ми се връзва с предходния ти призив...
Айде, поспрете се. Някои успяват там, където искат, други- не.

Призив да не се изтъкват родителите.
Ми на мен точно като самоизтъкване ми прозвуча това  за изкарването на висок бал без никакви усилия, ама нейсе. Ти си знаеш най-добре.

# 470
  • София-в сърцата на моите деца
  • Мнения: 1 782
 Peace

# 471
  • Мнения: 478
Явно масово сме открили себе си на 40... Laughing.
Лично аз обвиних родителите си, че не са ме информирали за съществуващи варианти, когато му беше времето. Предварително бяха решили кое е най-добро за мен и  в каква насока ще се развивам. Нашите знания за света (в 7-8 клас) трудно излизаха извън квартала. Само бях чувала за някакви си езикови, някакво си СМГ и някакво си НПМГ. Отрано ми беше обяснено, че там не влиза кой да е и няма смисъл да се пъна, защото отлична диплома мога да получа единствено в кварталната гимназия, а това е единствения начин да имам шанс да вляза във ВУЗ. Сладко отдадена на инерцията, в края на 11 клас всичко ми беше интересно и нямах идея към какво да се насоча. последваха едно висше, второ...
Та, това исках да не се случва със сина ми. Колкото информация изрових, дадох му я. Колкото варианти имаше, обсъдихме ги. Колкото и налудничави хрумвания да имаше, обсъдихме ги. Небрежно и отдалече (още в 3-ти клас) беше насочен към наука, която му се отдава и нещата се случиха каквито ни харесват на всички.
Не мисля, че сам би се справил (нито с информация, нито с логистика, нито с преценка...). Ние сме тези, без които не могат да се случат нещата по най-добрия начин, но като цяло сме длъжни да се ослушваме за сигнали, подадени от децата и да не решаваме вместо тях.  Peace

# 472
  • София
  • Мнения: 3 945
Дидева, не съм се изтъквала. Не съм никак горда с постъпката си, та аз не успях да натисна детето си 3 месеца да седне да учи. Бях притеснена до последно и дори за момент не вярвах, че синът ми ще успее. Все още го отчитам като невероятен късмет. Доволна съм от резултата, разбира се, но нямам заслуга.

Казах го, единствено да покажа, че децата ни се нуждаят от индивидуален подход и не бих тръгнала да съветвам други родители да оставят децата на тежкия им пубертет и да си блъскат после главите. Мимс-Тети направи точно това.

# 473
  • София
  • Мнения: 62 595
Разбира се, че не можем да ги оставяме, особено ако мотивите за предпочитания са "Иван ще учи там" или "близо е, не се учи много". Децата няяма как да знаят неща, чисто житейски и дори факти за някои училища. Аз използвах горе-долу като критерий и типа деца, които най-вероятно ще срещнат в това или онова училище и какво означава бал 28 примерно. Те просто не могат съвсем да ги вдянат нещата, то и на нас ни отнема доста време да ги осмислим. Има и нещо друго, че по извънкласни занимания преди кандидатстването общуват с други деца, които са по-големи от тях и виждат кой къде учи и си правят някои изводи.

# 474
  • Варна
  • Мнения: 4 295
Дидева, не съм се изтъквала. Не съм никак горда с постъпката си, та аз не успях да натисна детето си 3 месеца да седне да учи. Бях притеснена до последно и дори за момент не вярвах, че синът ми ще успее. Все още го отчитам като невероятен късмет. Доволна съм от резултата, разбира се, но нямам заслуга.

Ама какво значи "да седне да учи"? Нали ходи на курсове човека все пак извън у-ще,там не са рисували или играли мач, нали?!
И да ти кажа с "късмет" не се влиза в СМГ!  Wink
Иначе,че орева темата цяла година ,спор няма!  Mr. Green Hug

# 475
  • Мнения: 864
Дискусията пак се закова на двете крайни мнения. Не съм имала нищо подобно предвид. Идеята ми беше участието на детето да е с повече от 10 процента. Да участва наравно с нас в търсенето на информация, да обсъждаме заедно варианти, плюсове, минуси. Никога не съм призовавала към абдикирането от родителски задължения. За събиране на информация, която би ни била в помощ, заведох дъщеря ми дори на представяне на чужди университети, за да може с ушите си да чуе за различни държави и университети каква гимназия би била по-подходяща. Има обаче достатъчно много властни родители, които не могат да си представят варианта децата им да изразят собствено мнение. Избират им гимназия, после ги насочват към "най-подходящия" за тях университет и образование, после им избират "подходящия" съпруг/съпруга, после се месят в отглеждането и възпитанието на децата им. Деца, отглеждани в такава среда, цял живот ще чакат някой друг да решава и поема отговорност вместо тях. Има и друг вариант - усетили веднъж свобода, да направят глупости с необратими последствия. И за двата варианта имам достатъчно примери.
Хайде, хубав петък!
А на правещите ремонти (Русалке, и ние сме на твоя хал) - спорна работа.

# 476
  • Мнения: 175
Привет!!
Изпуснах ви за малко и ... какво да видя  #Crazy
И аз много усилия и нерви положих да обяснявам, че седми клас е само веднъж, че е важна средата и т.н. За съжаление преди година имахме страхотно премеждие с малкото ми дете, та като ме стисне амбицията за гушата, винаги се сещам за това, през което преминахме и в крайна сметка се моля само за здраве, другото просто ни се случва, пък дай боже да е това, което искаме!

Прегръщам Ви  Hug !

# 477
  • София
  • Мнения: 757
Сега ще ме осъскате и мен, но не мога да не споделя първоначалната реакция на сина ми като му казах колко е паднал бала в СМГ още на второ класиране - "егати западналото училище".
Аз разбира се обяснявах възможни причини, но знаете  - децата са си първосигнални, а и моят  е  от изключително прямите и чувството му за такт е доста притъпено  Mr. Green  /лошо родителско възпитание  Embarassed/

# 478
  • Варна
  • Мнения: 4 295
Обичам прямите деца, точно такива трябва да са! Какъв такт пред родителите,моля ви се !?  Laughing

# 479
  • Stara Zagora
  • Мнения: 44
Обичам прямите деца, точно такива трябва да са! Какъв такт пред родителите,моля ви се !?  Laughing
И аз възпитавам сина си да бъде прям и да казва това което мисли.

Общи условия

Активация на акаунт