Има ли други късно проходили?

Правиш много лоша услуга на детето. Казвам го от личен опит. Ползвала съм и двете. Проходи доста след като скрих двете.

Точно тези две неща му пречат да се научи да пази равновесие. Иначе за майката наистина е по-лесно. Ползвала съм и двете при големия ми син, който беше мързеливо бебе. Проходи на 1,1 г. , но все бързаше, току се спънеше и рев до припадък. Викам си- ще му сложа един колан, така няма да съм в непрекъснат стрес дали няма да си разбие главата. И така до 1,4 г. Не е работа това и определено забавя детето, а на вас още забавяне съвсем не ви е нужно.
Аз като се притеснявам за нещо, търся специалист. Другият вариант е рехабилитатор да види детето, той също има опит да каже дали е просто мързеливо или е нужен специалист.

Не искам да бъда груба. Не гледай какво е лесно за теб, а какво е полезно за детето. И двете неща го пазят от падане. По този начин разчита не на себе си, а на проходилката/ колана. За да почне да ходи само трябва да е устойчив върху краката си

А досега ползвало ли е проходилка или колан?Как се справя с тях ,ако ползва?

Здравейте маминки

Сина ми лази като луд,ходи държейки се за мебели,постоянно ни хваща ръцете и иска да го водим,сърди се като се изморим и го оставим,обаче......НЕ може и НЕ иска да се пусне
Страхува се,и когато се озове сам си сяда на дупето и се придвижва лазейки до където желае...

Никога не е бил в проходилка,колани не сме използвали,пролази късно..

Кажете ми някакви изпитани методи,хитринки ,за да се пусне да проходи самичък,та да му олекне и на него вече,че ми е жал за него-дразни се,иска да ходи,но не го държат крачетата
Всички маминки около мен ми казват,че всичко щяло да се случи изведнъж,но на мен ми звучи някак трудничко 
Пробвахме да го лъжем с някакви премети в ръцете,да докопва любима и желана играчка,но пак не се става...

Теди, както го описваш, направо е копи-пейст с моичкия  Какво ли не опитахме, повярвай ми...докато само не реши, няма шанс да се излъже...

На приятелка детето проходи така.Седяхме на 2-3 метра и двете
подхвърляхме мека топка.Детето също взема топката и понеже му
трябваше само пръстче ние му подавахме пръст за да стигне от едната
до другата.Взимахме топката от него и си я подавахме ,а той тръгваше да я
гони пак за пръстче.В един момент със сигнал ми хвърли топката но не
хвана детето за ръчка и да го подаде а го пипна за ръката.То така се беше
улисало ,че не разбра.Аз вече бях направила обръч с ръце но не падна.
Просто си усети силата на краката.Продължихме играта като нещо номално.
Ама след малко то хукна на друга посока само.
Това беше поредния опит да го излъжем.Не знам дали обясних добре.Но е
много индивидуално от какво ще се подлъже.

 

Мейбълин,явно такава ще да е работата-търпение му е майката
Ще продължавам да следя темата

Моята дребосъчка доста ме беше изнервила по едно време точно с такова поведение. Но един ден аз реших, че искам да я снимам поне как стои права без опора, като не иска да ходи сама. Та поставям я на крачетата ѝ и внимателно я пускам, за да не се уплаши, и правя една крачка назад. Да, но тя пък прави крачка към мен, защото искаше да докопа фотоапарата. Даже не осъзнах какво се случва, въобще не действах с цел прохождане. След още няколко пъти по една-две крачки тя се усети и изведнъж се засили да обикаля стаята. Естествено, падна. Уплаши се и няколко дни само лазеше. След това постепенно започна да се пуска да ходи между мен и баща си или между мен и баба си - по няколко крачки само, но си беше самостоятелно ходене. Малко по малко увеличи дистанцията, а после се отпускаше и в други ситуации, накрая и навън.
Та може и при вас да се случи в някой неочакван момент. Имай търпение.  

В проходилката сме от края на 6ти месец и изобщо не иска да излиза от нея.Пробвах с колан но очевидно не му е комфортно защото се върти като пумпал и се тръшка на земята.
Моя позната лъжеше детето си с какво ли не за да проходи и да се изправи само,но то не искаше без колан или ръце,държеше се за мебелите и така,но реши веднъж да се пусне  и падна и от тогава не иска да ходи а вече е на година и 7 месеца - само пълзи и не смее да стане.Аз от това се притеснявам също,ако махна проходилката и го оставям само по земята или да се подпира по мебелите и ако падне дали пък няма да се изплаши и да не иска хептен да се изправя ?
Вчера иначе го наблюдавах докато си играехме на земята - хваща се за моите ръце и се надига с малко зор,пробвах и това върху спалнята което ми предложихте,не го дърпам,само му подавам ръце да се хване и той сам да се набере но нищо не излезе.Той се огъва назад като мост.
Изобщо не гледам кое е по лесно за мен,гледам как да помогна на малкия и той да се чувства добре.

В началото е нормално да го дърпаш, защото не е заякнал. Прави повече тренировки и ще стане

Абсолютно не се знае от коя трънка ще изскочи заека.Моя също падна може би 2 седмици след като проходи и спря да ходи/пълзеше и се държеше за някого/ ,но за 3-4 дни.

А моят правеше по 2-3-4 крачки между мебелите, сигурно едно 3-4 месеца (между 15м и 19м)  и аз все се обнадеждавах, но...После 2-3 седмици се пускаше до 10 крачки, но задължително с крайна цел - т.е нещо за което да се хване. Един ден отидохме в един хипермаркет и той толкова се впечатли от шарениите, че се юрна между рафтовете и забрави, че трябва да се хване.

Теди, твоето момче може ли да седи прав неподвижно по-продължително без опора?

Maybelline,не може
Стои прав до мен,но задължително да се е хванал  за крачола ми,самостоятелно,без никаъде да се подпре и допре НЕ може,както и НЕ може от седнало положение на земята да се изправи на 2 крака без опора.

Аха...ами да ти кажа, по мои наблюдения последователността е следната - първо трябва да се научи да седи във въздуха изправен без подпора, тогава ще добие увереност и чувство на стабилност, след това започват по няколко 2-3 крачки, после прохождат и след това се научават да се изправят от земята без опора, само на ръчички. Предполагам, че също така не може и да стои клекнал? Сигурно като се държи за някъде се навежда да вдига неща от земята. Без опора, това го правят след прохождането...
Пак казвам, мои наблюдения са си това де 

Според мен си е идеално детето, просто поредния предпазливец. Това е изнервящо за мама, но пък процента на зверските пребивания при къснопроходилите деца е мноооооого по-нисък в сравнение с тези на раннопроходилите. Моето момче, до момента в който проходи (20м), беше станал пълен професионалист  - винаги на дупе, а ако случайно нещо се измести ъгъла - винаги на длани, че и главата си отмята назад в момента на приземяването, за да я пази. Няма такива изпълнения да пада като талпа напред или назад, както много пъти съм виждала при други деца...В този смисъл, аз съм спокойна.
Едно от веселите неща покрай цялата работа беше, че хората много се дивиха на клипчето ни за прощъпулника, защото първо, че детето изглежда доста големичко (около 94см е в момента), а и изборът му на предмет беше меко казано прецизен и премислен (нали не е съвсем бебе, да се хвърли първосигнално)... беше забавно
Иначе си беше направо зверски изнервящо, особено лятото, като съберат много деца, всички (и по-малки) тичат навсякъде, играят, забавляват се заедно - той седнал на земята и цъка някаква играчка, като аусайдер...Мъчно ми ставаше, но за щастие вече е зад гърба ни.

Теди, вярвам, че всичко при вас ще бъде наред!