Има-няма лято, ЯНУАРЧЕТО с усмивки е богато! (53)

Ха, добро утро!

Ние будуваме от 3:30ч, понеже Зоринка се разповръща, очевидно се обзаведохме с някаква стомашно-чревна гадост. Преди малко изстрелях ММ с Митачето при майка ми, понеже храня някаква минимална надежда да му се размине на него. 
Имахме планове утре вечер да пътуваме към морето само двамата с ММ... 
Тоя Мърфи и неговите закони мамичката им! 

Иначе при нас не мога да кажа, че Митачето е по-глезен, защото Зоринка ми е голяма гушанка и много ми се навира все да я целувам и прегръщам. Той също е гальовен, но си е малко по-дивичък и зависи в каква фаза ще го хване човек. Аз мисля, че съм еднакво строга и към двамата, хич не им търпя лиготиите. А ММ ги гушка и целува наред, малкият също ходи да му се муши и му дава целувки, като се върне от работа и двамата му скачат на вратата още и той се размазва. За по-нататък не знам как ще е, но засега има баланс.

И аз не съм ги чела Нюансите, но това е много характерно за мен - когато нещо добие голяма популярност се включва телческият ми инат и противодействам. 

Здравейте, мацки.

Къде тия Нюанси ги коментирахте, та вчера ги свалих и започнах да ги чета - за 24 часа съм на 350-та страница. Баааааааси и книгата, уникално ми действа 

По отношение на мъжките чада, не мога да се кажа от личен опит (откъм рожба), но като гледам в нашето семейство, брат ми хич не е бил лигавен, за разлика от мен (третото и най-малко чадо). На тате душицата с перце вадя, напоследък и на мама успявам Борис също не е глезен - той пък по стечение на обстоятелствата е мъжът у дома от към 8-9 годишна възраст. Мисля, че това зависи основно от семействата, в които попада детето и характера на самото дете (разбирайте - и зодията). Вероятно, ако имам свое ще променя мнението си, но за сега категорично е такова. И все пак остава съмнението, че ако бъда мъжка майка ще съм точно толкова строга, колкото и с Владимира, защото държа на един принцип от детството ми - каквото за единия, такова и за всички останали!

Бубе снощи с другата ми отчетна група ги коментирахме тея нюанси до 3 сутринта  Ще взема и аз да си ги сваля накрая хохохоххо. Въпреки че, по извратено нещо от мен не съм срещала, нооо да видим.

    Заяяяяя!

Ех, пак до Нюансите стигнахме Аз пък, обратно на повечето прочели ги, едвам ги издържах - сториха ми се изключително тъпи.
Зая, я кажи като прясно заминала - един въпрос ме гложди от морето насам. Там целенасочено наблюдавах българските и чужбинските деца - имаше 2 немски семейства с по 2 и едни холандци с 3 деца. Абе как мамка му ги възпитават, че са толкова спокойни и доволни от живота тези деца, за разлика от истеричните българчета /вкл. моите/? Направо без да проговори детето си личи дали е от БГ.

За любовта към момчетата и момичетата мога само да кажа, че да - различна е, но не по интензитет или за това, че са от различен пол, а затова, че просто са различни хора, различни индивидуалности. Не мисля, че има разлика дали са момичета или момчета. В тази насока ние вече се отказахме да знаем какво ще е №3 - да е изненада, а и така очакването е по-драматично 
Зая - да, в БГ сме и засега тук ще си поживеем. Не знам още как е тук в детските градини, но в Щатитте също спяха на земята, носеха си храна от вкъщи, с тази разлика, че на 8 деца имаше по 2 госпожи.
За "Нюансите" - и аз като Буби - нещо като стане хипер популярно и ме отблъсква.
МРМ - не съм Зая, но ще си позволя, да ти отговоря, като видяла и двете страни - чужбинско и БГ възпитание. Като цяло децата копират възрастните и заобикалящата ги среда, повече отколкото на нас ни се иска. Тук мнозинството от хората си викат по между си (вкл. и на децата), недоволстват и са намусени и твърде много използват думичката "НЕ". В природата на децата е да се противопоставят на непрекъснатите "НЕ-та" и забрани.
Аз оставям децата си да се ровят в пясъчника, да ходят боси, да се мокрят с вода, да се цапат с кал, да играят с котки и кучета, за което получавам доста неодобрителни погледи и коментари от рода...."да ама тук не е Америка, мръсно е, котките пикаят в пясъка, може да се убоде, ще настине и т.н.....Докато отуча собствените си майка и баща да не контролират всяко движение и действие на децата ми струваше вече 1 год. и продължавам. Разбира се, няма да им дам да си играят с нож или с огън или с нещо опасно, колкото и да реват и да се тръшкат, защото и в такива ситуации съм изпадала. Но една отверка или малко кал няма да им навредят.
Вчера едно детенце блъсна Богомил и бабата вика "той ходи на ясла там така ги учат на оцеляване"...После същото това детенце се спъна и падна на пързалката и бабата "дай да я набия тази пързалка"...после откъде идва агресията. Примери много. Станах многословна и досадна. Чао, обичам ви, до скоро.

Мрм
Моите деца, колегите тук ги смятат за изключително лигави и невъзпитани. Постоянно ме съветват как трябвало да не им обръщам внимание и като ревне да го оставя да реве и да го игнорирам напълно. Да не ги целувам толкова много, да не ги нося на ръце такива работи.
Да, ама вече не са в този бебешки пубертет, ами много по осъзнати дечица. Мога да се пазаря с тях, нещата стават и по друг начин. Поне в Австрия, засега това съм наблюдавала ,много са строги към децата си и те стават емоционални зомбита. Нямат истински емоции или ги крият. Промиват им малките мозъчета от рано. Това не знам колко се отразява на моите за сега, Калинчо в детската градина е като войник, каквото му кажат това прави, на моменти има фази на агресия, но това главно идва от езиковата бариера. С мъж ми няколко пъти като ги вземаме не може да повярваме, че това е Калин. Прибира играчки, прибира си съдовете, чисти  


Пепинка да, напълно съм съгласна, няма как попиват децата като гъбки. Включително Мишко в момента така ме имитира как цъкам с уста хахаха. Иначе много яко за номер 3, аз самата нямаше да издържа на напрежението хаха.

За американчета - нямам наблюдения, но тези европейчета ме накараха да се замисля. Как 3 породени момчета на 3, 4 и 5 могат спокойно без да приказват и да мърдат много да стоят на масата в ресторанта и да чакат яденето, след което спокойно и тихо да се нахранят, а моите да искат 100 пъти да стават, да играят, да ходят при приятелчетата си на др. маса и т.н.? Аз или трябва само да казвам НЕ или да ги пускам, с което да дразнят мен и останалите клиенти. А германчетата и холандците не показваха да искат нещо - просто си седяха кротко - всеки ден с часове! Сори, че се отплеснах - днес се зачетох в една тема за децата в ресторантите и съм на тази вълна.
Ааа, Зая ме е изпреварила - чета с интерес

И понеже днес съм само със Зоринка, ще досаждам тук. 

Пропуснах да спомена, че преди 2 дни видяхме Пепинка с мъжа й и Бо, и тя по навик изглежда една прекрасна бременна! Удоволствие за сетивата, дето има една приказка.  А Бо е още по-сладък от преди, малко сладичко момченце! 

Пепинка, много съм съгласна с теб, че децата копират възрастните, а в това число дори и обръщения, интонация, всичко!

Мрм, нормалното при децата като цяло е да са по-скоро палави в тази възраст, такива, които стоят мирно с часове според мен са по-скоро изключение.  Макар че те не са и чак толкова малки, Зоринка например е много спокойна и като отидем някъде с нея си стои спокойна при нас, пита дали може да иде да си поиграе с децата (,ако има такива) и като цяло не ни създава никакви проблеми да я гоним, викаме по 100 пъти и да й правим забележки не това, не онова. Виж Миташки още е в другата фаза, там дебненето да не се пребие някъде или да направи някоя глупост е постоянно, както и пристъпите му на тръшкане, но го отдавам на възрастта. 
Според мен това, което си забелязала е отчасти и темперамент. Ти си гледала по-северни нации, които като цяло са по-обрани откъм изблици на емоции, ако семействата бяха испанци, португалци или италианци, мисля че щеше да има повече крякане. 

Хубава тема подхванахте! И по мои наблюдения по-лигави и глезени от българчетата няма. Не изключвам и моето собствено. Но съм забелязала и че по-изнервени и напрегнати родители от българите няма. Според мен тук някъде е отговорът. И тук не се изллючвам, хаха

Подкрепям мнението, че нервниченето на децата идва от собственото ни мрънкане и изнервяне. За жалост това е един омагьосан кръг и трудно се излиза от него...

  Не знам как една госпожа се оправя с 21 деца, но се оправя. Кризата при нас е много тежка, в държавните градини няма места и частните за да оцелеят приемат голям брой деца. Нямам нищо против да спят на земята, те са малки, тъкмо няма да падат от леглата. Учителките винаги са усмихнати и никога не държат да наложат респект, повече се стремят да покажат приятелство на децата, а дисциплината е невероятна. Прави ми впечатление, че директорката винаги знае какво се случва с всяко едно дете, а самата тя си има група. Рая редовно ми обяснява колко много обича госпожа Кики. Думите, които чувам са от рода на мила, скъпа, те много често използват дъще и ми става ясно, че по тях не се вика, може да не са им на сърцата, но се опитват да показват, че ги гледат с много любов. Постоянно ги занимават с нещо и ги водят някъде. За края на годината ги заведоха на представление с риби и после обядваха на кораб. На всички големи християнски празници са на църква, после си правят барбекю в някой парк. Тук децата са много глезени, възрастните обожават деца, все са многодетни семейства. Странно ми е обаче, че парковете са празни, улиците са празни. От градините и училищата в колата и вкъщи - толкоз. Бабите и дядовците участват активно в отглеждането. Децата са презадоволени, всичко им се купува, за всичко им се угажда, може би и затова да не са тръшкащи се. Нашето го отглеждаме с търпение, стараем се да няма викове, но се инати и тръшка за дузина.
 Пепинка, много се радвам, когато някой се завърне към бг, ние също се прибираме, още няколко приятели се завръщат и те.
 (поолях се, ще ме извините...   )

Леприкон и аз много се радвам на завърнали се. Въпреки, че в чуждите очи спадаме в графата "луди".
Моите деца също се тръшкат и инатят много, но май аз съм станала доста търпелива.
Седейки си на площадката и мислейки по дискутираната тема, реших да наблюдавам родителите. Вярвайте ми, че не чух нито една реплика, различна от НЕ пипай, НЕ хвърляй, НЕ скачай, Ще паднеш, Ще се убиеш, Ще те набия.... Опитайте да си направите експеримент и един ден поне да не казвате "НЕ" - ужасно е трудно, но пък дава добри резултати.
Буби - как е Зоринка. Надявам се вече е добре, а вие да пътувате за морето.
 

Пепинка, идеята е да отговаряш отрицателно или да не кажеш НЕ
За мен пък испанчетата, които са с биберон на 5г не ми се виждат ок. Германчетата адски лигави. В Австрия студенината към децата ме уби. Какво да ви кажа... Аз съм строг родител и няма да позволя да ми се противоречи. Не повтарям и не бия. Много обяснявам и слушам и не може след това да се държат все едно не съм казала нищо

А тези немци и холандци нито веднъж не се наложи да обясняват нещо - децата им бяха като войничета. Нямаше и за какво да им се казва НЕ. И нито веднъж не чух някое от тях да мрънка или да се тръшне. Но ето Зая отчасти ми изясни картината. Аз искам да постигна някакво ниво на послушание, но не ми се получава. Каката ми е вечна опозиция. Боян гледа от нея. Не, че оставям нещата така, но определено се впечатлих от възпитаните чужди деца и не виждам, как бих постигнала подобни резултати.