Откровено за откровеността

+++
В случая с авторката за мен е грубост + отчайваща злоба.

Според мене пък не става дума за лошотия и злоба, жената просто е шантава, съответно лишена от деликатност, такт и подобни неща. Няма лошо, даже може да е направила услуга на жертвата.

Услуга не й направи, само я потисна.
Но не е злобна. Тя просто констатира фактите. Не я интересува кой как се чувства. Не отчита човешкия фактор - това, че срещу нея стои човешко същество с чувства. Че това човешко същество се чувства обидено и страда. Ето, затова поставих този въпрос на обсъждане. Заради чувствата и страданието. Исках да се замислим кое е по-важно: непременно да си кажеш каквото мислиш за истина или да поспестиш от маловажната и недоказана истина, за да пощадиш чувствата на някого. Защото колко пък толкова е важно да му се не види как на някого му стои панталонът! И дали задникът му е смъкнат или перфектен!

Защото мисля, че е по-важно как се чувства човек. Майната му на естетиката, ако човекът е нещастен.
И исках да чуя, че и други мислят така...

Нали знаеш, че приятели на вкус и цвят няма. Ако според "не лицемерката", само с "бразилско" дупе и крака до сливиците може да се носи панталон, ще ми е интересно да знам какви са дупето и краката на г-жата.(не лицемерката)


Е, тя перфектна ли е?
За мен си е гадна злобарка.
Естествено, че най-важни са чувствата на хората. И достойнството им.
Има доста по-деликатни начини да кажеш, че нещо не ти отговаря на модния вкус.
Ето, аз напр. имах проблем с обличане за боулинг. Питах в модната тема. Казаха си мненията, за което съм им много благодарна. Достатъчно деликатно. Просто понякога на човек е трудно да се види от страни.

А тя счита ли себе си за човешко същество?
Ако някой се изтъпанчи срещу нея и й заобяснява, че е грозна, трътлеста и т.н., все тая ли й е?

от преди час- една приятелка във фейса пуска нейни снимки. преди гонеше 100-те /килограма/, беше с дълга , силно побеляла, проскубана коса. сега си е постригала косата до раменете, свалила към 30 кг , беше леко гримирана/като за нейните години/ и изглеждаше неузнаваемо промена и много, много добре.
пиша коментар - много си се подмладила и изглеждаш чудесно, браво.
тя отговаря - аз съм винаги млада и хубава.

никога и през ума ми няма да мине вече да и направя комплимент. принципно в последните години все гледам да кажа нещо добро/ако ме питат за това как изглеждат/.

Просто е щастлива, да отслабнеш 30 кг не е никак лесно и всъщност е доста сериозно постижение, което си заслужава похвалата. Моя приятелка свали 15 кг и направо се преобрази, естесвено че и самочувствието й хвръкна, започна да се облича хубаво, да си прави прически и да се радва на вида си. Не виждам защо си се засегнала от отговора на приятелката си. Ако й кажеш "много си хубава", а тя ти отвърне "а пък ти не", тогава може да е обидно.
Имам една такава - пробваме една и съща рокля, на мен ми е широка, на нея й е тамън, при което наш'та изцепва "на теб не ти стои добре, защото аз имам по-хубава фигура", помислих си "просто си дебела", но нищо не казах, нека си живее в щастлива заблуда.

И какво толкова обидно има в отговора на приятелката ти? Може пък тя да ти се обиди и да изтълкува комплимента като " ...за разлика от преди" и няма да е далече от истината, ако трябва да си честна .
Най-вероятно именно тая препратка ( неизказана) я е подразнила, сега като се замисля.

аз просто исках да направя мил комплимент - наистина е неузнаваемо променена и много хубава, а се оказа, че всъщност промяна е нямало . стана ми конфузно, честно казано. поради това, че не знам  кой, как и какво мисли, няма и да направя повече комплимент.

все си мислех, че ако забележи човек положителна промяма при някого/към която очеизвадно се е стремил/ и му направи комплимент е хубаво нещо . ами да, от преди, преди изглеждаше на светлинни години от сега.

   Да ти кажа, като човек, който също доста се е променял през годините, аз самата, точно както и приятелката ти, не бих приела такъв "комплимент". По принцип, не обичам околните да отчитат промените във външния ми вид, независимо дали са с положителен или отрицателен знак, т.е. възможно е да реагирам остро, както на "остроумна" похвала на приятел, така и на уж градивна критика. И двете са ми безразлични, че дори дразнещи.

   Тъпо е да напишеш на някой: "Много си се разхубавила. / Много си отслабвала. / Wow, не мога да те позная, изглеждаш много по-добре от преди.". Защо ли е наистина доста елементарно? Ами, може би, защото: 1.) Човекът много добре осъзнава своята метаморфоза и иска да се концентрира върху настоящето и благините от тази си привлекателна визия, вместо да му бъде напомняно, че преди е изглеждал не толкова добре; 2.) Може приятелката ти да е от хората (точно какъвто типаж съм и аз), които се харесват всякак, ама разбирай буквално всякак – от мен никога няма да чуеш думи, че съм напълняла, или погрозняла, или косата ми не е добре. Обичам се повече от всичко и никога не бих се подценила. Да, аз съм прелестна, разкошна и винаги ще бъда такава за себе си. Така че как си представяш, да дойде муньо Х и да ми прави коментари кога съм изглеждала по-добре: преди или след?!

   Тъй че, преди да пишеш недообмислени коментари по форумите, сложи в сметките и факта, че не всеки се кефи да му правят четки, и то доста плоски. А и като гледам, хич нямаш чувство за хумор.

да, права си
в мен е вината. и чувство за хумор нямам. вярно е.

Този тип комплименти "разхубавила си се"  и на мен са ми равнозначни с " погрозняла си нещо...". Биха ме подразнили по еднакъв начин. Не ме интересуват преценките на разни хора как съм се променила във времето - към добро ли, към лошо ли.

   Ами, няколко човека ти написахме сходни коментари и ти обяснихме защо не си постъпила правилно, пък ти си мисли, че си права.

интересни въпроси по темата; аз в момента страдам от един такъв - брутално прям и тотално инвалиден от такт - не само помежду ни, ами и пред хора (най-вече); коментари от "Има къде-къде по-красиви от тебе" до разгласяване на поверителна информация, вкл. сужебна, са му любими   Е, да, има и по-красиви, но защо да ми го казваш, нима не знам (от тук мога да си извадя косвено заключение, че ме мисли и за глупава...)? Отвратително свойство е да нямаш "цедка на устата", заради него всички позитиви могат да бъдат "изтрити" (при мен така става). Предпочитам в такъв случай да замълча/и, отколкото да нараня/и и обидя/и или пък предателство (уж неволно, уж съм си такъв/такава). Неприемливо и отблъскващо е да си крещящо нетактичен, наистина боли много. По мое мнение такива са хората тип "въздух под налягане", които имат безумно високо самочувствие без покритие.
От друга страна ценя искреността - самата аз се старая да се придържам към нея, каквото и да ми струва. Особено когато касае принципи - тогава място за компромис няма. Давам пресен пример: за мен приятелството е много ценно и важно, затова, с риск да пострадам, защитих приятел пред негов неприятел, от който съм зависима. Не ме интересуват последиците в този случай, аз съм такава - ако не ги устройва, прекратяваме всичко, но съм си чиста пред съвестта.
Границата е тънка и както някой беше писал - откровеността е за интелигентни хора. Тези, псевдото, по-добре

   alen mak, звучиш ми като много разумно и зряло момиче, но тогава защо търпиш въпросният дразнител да ти говори с такъв тон? Това не е никаква откровеност, а пълна простащина...