Откровено за откровеността

......или пък да кажеш на някой....Олеее колко си отслабнала....дЪн си болна. Ей, тогава изстръпвам като чуя такива.

имам си правило - никога не казвам на някого, че е напълнял или отслабнал! не се знае дали няма здравословен проблем 

И аз. Преди много години срещнах приятелка, която не бях виждала отдавна. Беше отслабнала видимо, изглеждаше добре. Казах ѝ го. Оказа се, че има сериозно заболяване и то е причина за свалените килограми. Оттогава никога не правя коментари и комплименти за външен вид.

Ееее, тези поне са добонамерени. Искали са да ти кажат нещо хубаво, сигурно.

А моята майка изпитва ужас, че може да отслабне. Харесва си се дебеличка. И когато някой реши "да и направи комплимент", че май е поотслабнала, тя изпада в паника, да не би някаква страшна болест да я "яде отвътре".

И аз .

Че е добронамерено, така е. Но не мога да разбера тази мода с комплиментите за отслабването. 
От 1 година моя съседка, като ме види и почва "Ау, колко си отслабнала". А аз почти цял живот съм 50-54 кг. Обикновено с усмивка отминавам тия глупости, но последният път мъжа ми изръмжа на съседката "Тя, ако отслабне и грам повече, ще стане невидима".

Преди седмица слизам с кучето пред входа да чакам мъжа ми да дойде с колата и да отидем на разходка и седнах на пейката, където обикновено кибичат бабичките от входа. Едната проявява жив интерес към кучо(имаме го от май месец). Какво яде, къде спи, пишка ли вътре? Обяснявам аз, че вече е голям и не пишка вътре, но като го взехме беше още малък и пишкаше вътре, има си постелка за тая цел и така. И тя ми заявява: те и моите си взеха куче преди незнамсиколковреме, ама го взеха по-големичък, че те искат да им е чисто вътре, не да пика насам натам.  Ти да видиш! Начи аз съм си взела куче бебе, щото обичам да ми е опикано и мръсно у нас! А колко бутилки Доместос са заминали за два месеца що не ме попита? И как би се отразило на белите ми плочки, ако съм оставила куче да си пикае насам натам? Сигурно щеше да почине, ако разбере че давам по 12 лв на седмица само за подложки, на които кучето ми да пишка! А уж за добра жена минаваше до сега, пък гледа да те клъвне без нищо.
Изобщо, обичам насреща си откровено злобнички хора, дето ей така без причина гледат да те обидят, защото за две секунди им затварям устата като им поднеса образно някой от собствените им очевадни кусури и те оставят зяпнали.
На втория етаж има една същата, ама на нея и на физиономията от 100 метра и личи колко е зла. Както се прави на любезна, така ще изсъска нещо, уж между другото. Но тя е толкова проклета, че каквото и да и кажеш не се отказва да хапе. Как живее с толкова горчилка в себе си, не ми е ясно. Семейството им е нещастно... дъщерята наркоманка и с отклонения някакви, а сина им скоро се прибра при тях, след като жена му го изгони, не знам за какво, но той има вид на алкохолик. Може би заради собствените и несполуки в живота, тази жена мрази всички хора и просто държи да им го покаже с нещо гадно, което винаги вмъква, дори и пет изречения да си разменят с нея. Не е пощадила никого от съседите.

 

Значи, решено. При следващия неадекватен "комплимент" ще отговарям учудено "А ти що така, като бременна в 8-я месец си станала?  И що така уморена/състарена".  Добронамерено естествено.
Не е зле като се пооправи със самочувствието колежката на svetal4o27 да я понаучиш на някои номера.

По принцип, смятам, че съм откровен човек, поне в отношенията си с хората, се старая да бъда честна и открита. Но такива неща, като забележка за дреха, външен вид или килограми не изричам, освен ако не е някоя близка приятелка. Жените сме много чувствителни на тази тема.

Лукса да казвам всичко, което мисля си го запазвам за вкъщи. В отношенията с познати и колеги съм по- умерена, ако мога да кажа нещо хубаво, казвам, ако нещо не ми харесва премълчавам. Като по млада не си държах езика зад зъбите и само неприятности съм си навличала.
Има откровено прости и невъзпитани хора, които са страшно доволни от дебелашкото си поведение, щото били много прями. Видях се наскоро с една позната и ми казва, ау страхотен ти е новия цвят и аз виках да се боядисам така, ама всички к...и в града са с такива коси. Избухнах в смях, тя се стъписа и каза, че присъстващите са изключение. Как да и се обидя на такава? Друго пак от нея, вижда ме с бебето в парка и казва, много е палава и с този налудничав поглед Искала да каже дяволит вероятно...Просто е не тактична и убягва значението на някои думи, за себе си обаче казва- аз съм так так, каквото ми на сърце, това ми е на уста...

Откровена съм, с някои мило, с други - не, дори осъзнато грубо откровенича.

Не съм голям привърженик на откровеността винаги и навсякъде. В случая на авторката от първа страница бих отразила новия панталон с едно "хубав панталон" и толкова. Превъзнасянето на самия панталон на не най-идеалната фигура не ми е уместно. Грубото държане на "не лицемерната" колежка също.  Това по повод на конкретния случай, а по принцип гледам да се съобразявам. И пак се случва човек да не бъде разбран правилно. Хора разни. 

За мен и едните, и другите, са си все лика-прилика в описаната случка! Еднакво неприятни са ми.

ее, стига де, може да са били искрени в харесването на панталона.

Предпочитам да не общувам изобщо с такива хора, защото се изнервям и натоварвам от простотията им! Освен поздравяване, друго по-добре да не си говориш с подобни, за да не се изцапаш от общуването с такива... същества. Това са злобни, низши създания, които не заслужават да им се отдава внимание. Лошото е, когато си принуден да ги търпиш щеш, не щеш, защото са ти колеги или някакъв вид роднини, например.
В такива случаи, в някои моменти ми се е струвало, че бих могла да убия дразнителя, ако убийствата не бяха подсъдни или ако не бях убедена за кармичните последствия, до които едно убийство води. Помага ми да си представя, че го насичам с бензинова резачка.

Иначе няма начин - всеки един блок, всяка една кооперация и всяка една улица с къщи си има съответните клюкари, които по цял ден седят навън и гледат и обсъждат всичко и всеки. И съвсем не е задължително да са все възрастни. "Нашите" клюкарки от махалата са 2 неработещи, на средна възраст "дами", които по цял ден седят по дворовете, кибичат на улицата, за да може хубавичко да зяпат и нищо да не им убегне, подвикват подир невъзпитаните си отроци, занимаващи цялата улица със себе си и притесняващи всички със шумовете си, и обсъждат надълго и нашироко хората. Всеки път следва оглеждане от главата до петите, коментар за външния вид задължително и още поне 2-3 коментара или подпитваници за нещо, целящи да те уязвят. Селски манталитет и простотия в изобилие!
А в блоковете селото е още по-голямо дори.