Откровено за откровеността

Да, това е противно толкова, колкото и директната простачка.
Аз имах една "приятелка", която много откровеничеше пред мен, как се обличам и какви дефекти имам (зад гърба ми и даже и на моето гадже ходила да разяснява, сякаш не се въргаляхме нон стоп с него и горкия не знае с каква грозотия си има работа). Ами хората не са балами, накрая си остана с определенията сама и натирена...

За обичането - не знам, но си длъжна да се разведеш! 
Мъжът на ССФ не може да е дебел и без плочки по корема. Абсурд! 

А дали Светълчо,
щеше да пусне темата, ако колежките и са говорили зад гърба на колежката с панталЬОна Или поне тя не е присъствала на едентуално продължаващ разбор, колко зле са и краката и дупето на колежката. Иначе може би щеше да спомене за това. Щото и това си е грозно. Пред нея да са прекрасници и да я хвалят, а зад гърбът и същата работа като онази   'откровената ' колежка.
Много ми се иска колежките и да не са от тази порода които говорят зад гъра на хората. Дано е така.

Аз съм твърдо ЗА откровеността. Въпреки че беше само пример това с панталона, ще кажа, че ако мъжа ми тръгне да излиза с измачкана блуза или риза, която му е умаляла, защото е надебелял (а това се случва често) естествено ще му кажа да се погледне в огледалото. Бих го казала и на сестра ми или на близка приятелка. Без да ме питат, защото са ми близки и чуто от мен няма да бъде подигравка. Същото очаквам и от тях. Но на колежка не бих си позволила нито да казвам колко добре й стои, ако не е така, нито ще й казвам, че не ми харесва. Откровеността според мен трябва да знае границата с вългарността. Защото има огромна разлика към кой я проявяваш и ще бъде разчетена по различен начин. И в тази връзка - и за нещо много по-сериозно пак бих спазвала точно тази граница!

Добре, де, сега трябва да си призная, че съм пускала писмена заповед, с която забранявам идването на работа със супер къси панталонки (с дължина на шорти, тия, дето сега са пак модерни). Една иначе готина и стройна девойка (тогава беше на 20) идваше по дънкови шорти-коланче и разголен потник. Аз вероятно нямаше да се впечатля, обаче мъжете в офиса се оплакаха, че не могат да се концентрират.

Кое се случва често - да излиза намачкан или да надебелява? Лошо се грижиш за него, даа.
 
Да казваш на някого да се погледне в огледалото, не е откровеност.

От откровеност до откровеност има огромна разлика.
Аз мразя лъжата и лицемерието, особено за важните неща от живота.

Но това не означава, че казвам всичко, което си мисля на хората около мен. Всеки си има собствен вкус и разбирания, не съм им съдник, че да ги поучавам.
Особено пък за външен вид.
Аз съм толкова критична (вътрешно в себе си), че ако си казвам, каквото мисля, трябва постоянно, да обиждам и наранявам хората. Да не би, да съм идеална, че да говоря на другите, кой бил дебел, кой грозен? Ужасно е, да бъде искрен човек за тези неща от живота.

Обаче, да бъде искрена към човека до себе си, да бъде искрен и верен приятел, служител, това вече е друго.

Щом "традицията повелява", тръгвам да се развеждам. 

Аз имам съседка, която отслабна от 100 кг на 50.
Всеки път, държи да й повтаеям колко слаба и хубава е станала.
И така от 3 години. Изморих се вече да й правя комплименти.

Така е, Делтич, колежките ми са прекрасни жени, в стаята беше "забранено" да се говори зад гърба на хората, независимо от нашата стая ли са или от други стаи. Ние всички обичаме тази колежка (с панталона), тя беше единствената неженена, клонеше вече към "стара мома" и всички искахме да си намери някого и да е щастлива. Тя е много сладка, лъчезарна и жизнена и аз наистина си я харесвам и с панталон, какво като не са й съвършени пропорциите. Виждам сега огромни жени по улиците, с дебели колена под къси поли и нечовешки едри прасци, завършваши в нежни обувки с високи токчета. Поглеждам към лицето и виждам щастлива, спокойна жена, самоуверена и чувстваща се добре в кожата си. И си казвам: "браво на нея!". Не могат всички да са манекенки. А може би даже и не искат. Чела съм изследване, според което един голям процент мъже имат привличане към по-сочни жени, но не си го признават, заради наложените от масмедиите идеали за красота.
И възрастната ми колежка не направи забележката със злоба, а просто констатира факт.

Все повече се убеждавам, че сбърках с конкретния пример, всички се хващат "за панталона".
Исках само да дам насока на един разговор за това, кое е по-важно - да се каже непременно истината или да се пощадят чувствата на човека, да не бъде наранен.

Аз вече не работя с тези колежки. Но годините, прекарани с тях, са ми много ценни. Още се обичаме, търсим се и си помагаме.  Научих от тях много неща, споделях с тях дните си цели 15 години. Изобщо не беше гнездо на оси. Беше женско царство. Понеже бяхме събрани в стаята преводачки от четири езика, това даваше повод за много шеги. Ако на някоя й прозвучи смешно някоя дума на чуждия език, почваме да сравняваме с другите и ставаше  голям мармелад.
Например една немска казва на английските: бе кво ше ми го хвалите тоя английски! Език, който от шлифера прави "шлайфър", от люляка "лайлък" и от най-обикновен директор "дайректър" - не  миго хвали! И веднага почва хор от подигравки с немския . И после се включват и другите и - веселба!
Искам да кажа само, че нямаше и помен от злоба. Знам, че много няма да повярват. Така не ми вярват и когато кажа колко задружно, весело и хубаво си живеехме в предишния блок в краен софийски квартал.

При нас директива няма, но подобни аутфити са забранени + разните му там джапанки, потничета с голи гръбчета и т.н. Ако някой се обърка и вземе, че се поотпусне, директно му се напомня, че всички това много добре му стои, но най-добре да го запази за парка и свободното си време.
Не ходим с костюми, творческа компания сме, но нелепо облекло и предизвикателно такова не се толерира.

Да варира в килограмите имах предвид.  

И пак ще кажа, че според мен задължително е на близките си хора да казваш истината, колкото и да е лоша тя и независимо, че ще ги нараниш с нея. Не вярвам в благородните лъжи. След време разбираш как някой те е "лъгал благородно", ама ти си станал за смях зад гърба си. А и раната след време винаги е по-голяма от тази, ако бъдеш честен и откровен на момента.

Обаче, като му кажеш да се погледне в огледалото, няма гаранция, че ще види същото, което и ти.

Е, разгеле, намери се в цял форум една откровена жена да ти го каже 
С най-добри чувства, шегувам се просто 

Естествено, че е шега.
Но предишният път, като се "освини" му казах "Или отслабваш, или се развеждам.
Подейства.
А се имам за тактична.

БоШке, като ги гледам по плажа жените(сигурно половината са ССФ, чи как иначе)
все едни дългокраки и с вирнати дупета, красота и изящество.   
Колежката е една злобарка, която  откровено хапе.