Откровено за откровеността

Моля някой да преведе какво е ССФ?

ССФ = Средно Статистическа  Форумка

Мерси, Sharky* 

Аз пък кат' гледам едни стройни красавци като са плъзнали навред... Все благоверни съпружия на ССФ ще да са, няма начин . Това да мернеш отпуснато шкембенце, олисяващо чело или паласки?! Абсурд!

Това се е случвало много рядко, но никога не съм съжалявала за това, че човек е откровен с мен.
Колкото и близък да ми е.
Напротив - ако ми е непознат, но е бил истински откровен, това за мен е добър човек.
Успешен човек.
Човек, който приема откровението отсреща, е силен.

Разбира се, в реалността е нужно да се съобразяваме малко и затова и аз понякога си позволявам на по-непознати хора, или колеги, с които не съм близка, да лицемернича.


Откровеността е необходимо условие за съществуването ни, колкото и наивно да звучи.
Обиждала съм хора по този начин, даже загубих една от най-близките си приятелки. Но се "успокоявам" с това, че ако тя наистина ми е била толкова близка, щеше да приеме думите ми, а не да продължава да чува това, което иска.

Винаги съм смятала, че подборът на думи и изрази, на тон, ако щете, е много важен при общуването. Едно и също нещо може да прозвучи съвсем различно - от обида до лек съвет. Тези, много откровените, дето тръсват безцеремонно каквото им мине през главата, за мен са груби и невъзпитани - освен ако по принцип не говорят така, а искат нарочно да наранят човека отсреща. Особено за някакви злободневности не си заслужава да се обтягат отношения с познати и колеги.
В случая със злополучния панталон на колежката, например, вместо "Вижте какъв ѝ е смъкнат задникът и къси краката!", ако е чак толкова наложително, "откровената" дама можеше да каже "Панталонът е хубав, но аз те харесвам повече с пола" или нещо подобно.
Правя изключение, ако засяга някой наистина близък и въпросът е важен. Тогава бих могла и нарочно да се изкажа по-остро с идеята да стресна човека и да му привлека вниманието...

Плюс завист и проява на лош вкус.

Познавах едно момиче, което "много откровено" си казваше мнението за мен: "Аз на твое място бих си подстригала косата късо, смятам, че много ще ти отива, защото си висока."  "Аз на твое място не бих се гримирала, не ти отива грим."  За едни уникални френски обици, които си бях донесла от Париж и с тях се чувствах най-красивата - не ми отивали хич на очите.

И други такива "откровени" хора, "приятелки", че и гаджета познавам.
Не се гримирай, не носи късо, напълней малко, острижи се, не носи високи токчета (защото аз съм нисък/ниска)....
Айде, молявисе.... Всеки ще си изпльосква кофтия вкус и фалшиви препоръки както му падне, щото бил ма много откровен и прям човек, бил...

Аз пък изобщо не се притеснявам да похваля някого колко добре му стои нещо, дори и никога да не бих се издокарала в такъв тоалет. Раздавам фалшиви комплименти и не ми пука! Нека си мислят, че са хубави.

До авторката - за мене изказването на колежката ти си е било ако не чиста злоба, защото ти твърдиш, че тя не е злобна, то признак на липса на елементарно възпитание... нищо лошо няма да покажеш на човека, че дадена дреха не му отива, но не и пред всички. Ти казваш, че въпросната колежка е била мило момиче, неомъжено, но много сладко и че с колежките много сте я харесвали и сте опитвали да и помогнете да си намери някой и сте я подкрепяли. Ако е било така, а аз предполагам, че е било така, то реплика като тази, която е "изтърсила" въпросната друга колежка, при това пред всички няма как да не е била продиктувана от злоба... Още повече, че ти даваш пример със самата себе си, че те е наричала "лигла" до някакъв момент, а после когато мъжа ти е престанал да те кара до работата, тя не ти е казала, че вече не си лигла. Ако беше толкова откровена и добронамерена, щеше да ти го каже..., това разбира се е мое мнение
Колкото до откровеността като такава, лично аз обичам да ми се казва истината, дори да боли, старая се и аз да го правя (това важи за прителите и близките ми хора), мнението на хора, които са ми просто познати не ме интересува особено, но пък ако ми е казано нещо се опитвам да го чуя и да се замисля, защото все пак това е друга гледна точка. Тук не визирам чисто злобното заяждане, в такива случаи и аз се старая да захапя отсрещната страна, въпреки че не ми се отдава много, много   Забелязала съм, че при такива случаи, като заяждане, най-много боли от истината...
Иначе ако не са ме питали, аз също избягвам да давам мнение, независимо дали даден човек ми харесва или не. С хора, които не са ми близки се съобразявам, в крайна сметка всичко си има някаква мярка.
По въпроса за откровеността - интересно ми е какво мислите за тези, които се опитват да ви дават акъл какво да правите с живота си, при някоя промяна в него, например нова връзка, става дума за "непоисканото добро". Аз лично имам жив пример със самата себе си, защото от година и половина съм с нов мъж, естествено не всичко е перфектно и като се започна едно даване на акъл... ум да ви зайде, включително и родителското тяло - мама визирам... И всичко това, защото те ми мислят доброто... Извинявам се ако има такава тема - за "непоисканото добро", не съм стигнала до нея - ако има. И естествено това даване на акъл е маскирано като откровеност... И тук не става дума за случай, в който аз съм питала за мнение отсрещната страна, а директно ми се поднася, щото видиш ли това дето го правиш не е както трябва и тоя мъж е еди какъв си.
Извинете за дългия пост, ама...

 Много прямо си го казала  , но общо взето, това е и моето наблюдение.

Грач, благодаря за мнението ти.

За непоисканото добро - аз съм против. Не може друг да решава вместо мен кое е добро за мен и кое не е. Ако искам да помогна, аз питам. Казвам - мога да направя това, това и това. Искаш ли? Ако искат, помагам, ако не - не. Майка много ме дразнеше с такава помощ - решава и прави нещо, щото според нея така е по-добре - ама искам ли, не искам ли, харесва ли ми, не ми ли харесва - никой не ме пита.
Сигурно има и такива случаи - когато непоисканото добро наистина донася радост на някого - това са  онези хубави изненади, които гледаме по филмите и които понякога се случват и в живота. Но трябва да си много сигурен и много добре да познаваш човека, за да го направиш наистина хубаво.

Колкото до съвети за емоционална връзка, такова нещо е много рисковано - и да даваш, и да приемаш съвети. Защото никой страничен човек не може да е съвсем наясно с това, което се случва в една двойка, прекалено лично е и не всичко може да се споделя.

С годините се научих да внимавам много с откровеността - и моята, и чуждата. Защото може да бъде много жестока и да наранява хората. Нито искам да наранявам, нито искам мен да нараняват.

В подобни случаи, когато се касае за личен вкус, не бих се намесвала. Всеки се вижда в огледалото, възможно е и да се самозаблуждава за външния си вид, но на колега или човек, който не ми е близък, не бих си позволила да давам тон за песен. Ако се възхитя искрено, ще направя комплимент. Но иначе няма да си позволя да се меся. И на мен ми се е случвало да се харесвам в определени дрехи, а близки да ми кажат обратното. Но, за щастие, не ми се е случвало познати и колеги така да си натрапват мнението за собствения ми стил.

Пресен пример с мои познати (не особено близки, рядко се виждаме): работят в сфера, където консервативно офис облекло е задължително, а аз работя в сфера, където хората са в свободен стил - кецове, дънки, тениска си е съвсем окей и унисекс дрескод. Наскоро се срещаме в неформална обстановка - познатите ми ме гледат странно, както и аз тях. Просто всички се бяхме облекли като за работа (то при мен дрехите за работа и време с приятели са едни и същи, де  ) и те си седяха със стегнатите костюмчета в кварталното кафене в почивен ден. Навик, кво да се прай 

Описаното от авторката си е чиста простащина, не откровеност.
За съжаление много народ разбира откровеността по този начин.
А и съм забелязала, че тук си битуват някакви схващания относно външния вид, които ако ще и 50 години преходи да правим, пак няма да бъдат изкоренени.
Смъкнато дупе имала жената, не трябва да носи панталон, щото било грозно. Грозно за кого?!
Малко по-пухкаво тяло има някой - край, не трябва да облича нищо тясно, нищо късно, абе въобще расото трябва да надене.
Малко по-ниска е жената и хайде - на ниски обувки грозно й било.
А това да посочваш някакви особености (рядко сериозни недостатъци) на хората в прав и груб текст, за мен си простак, та дрънкаш.
С такива предразсъдъци и комплекси сигурно много, много трудно се живее...

  А, колкото до първоначалния пост, там е даден пример не за откровеност, а за лошо възпитание. Смятам, че всекиго са го учили още в първите седем години, че физически недостатъци на хората не се посочват и не се коментират.

  И въобще, това е отявлена простащина под предлог "много съм откровен" да претендираш, че казваш на хората "истината". Коя истина, твоята?

а аз не разбирам защо е нужно това кокоше поведение - събират се пет кокошки и започват да ласкаят шеста, Или пък една кокошка се фръцка пред още пет в очакване да й кажат колко добре изглежда. И всички се лъжат една-друга, и хич не обичат седма кокошка да им го каже в очите. Кокошки!

   Еми техна си работа, защо се ласкаят. Това е все едно, примерно, да се похвалиш с детето си и всички да ти кажат по нещо в плюс, пък аз да се изстъпя и да река - абе аз съм длъжна да ти кажа истината - детето ти е не особено красиво, и е тъповато.
   
 Кой има нужда от такава "истина", дето в повечето случаи не е и никаква истина, защото преценките за почти всичко са в очите на гледащия, а не са нещо обективно?