Откровено за откровеността

Някои са много "откровени " към наивника и
пълни лицемери към силния .
Много са ми "любими" такива субекти .
На умряло куче нож да вадят .
Откровеността е сила , но малко я умеят .
Повечето са малодушни и страхливи , когато трябва
да са откровени .

Хич не я обичам откровеността. Особено, ако някой каже Аз съм честен човек, не мога да лъжа. Когато съседът ми каже Добър ден, а денят ми е крив отвсякъде, какво да кажа - Егати скапания ден.

Ако човек е достатъчно интелигентен и сензитивен ще усети нюанса на такава откровеност. Понякога хората са злъчно откровени и те го правят целенасочено и не добронамерено, именно с цел да жегнат някого. Понякога този някой се е държал така с другите и напълно заслужава някой да го постави на мястото му.
Друг път подобна откровеност е съвсем добронамерена и тя идва от хора, на които им пука за човека отсреща и не биха искали той да е смешен в очите на другите, защото често пъти ние не преценяваме сами себе си правилно. Има хора с откровено безумен вкус, които будят насмешка с избора си на облекло, аксесоари и грим, но в собствените си очи те са уникални и прекрасни. Ако съм достатъчно близка с такъв човек ще кажа какво мисля за вида му. Правила съм го! Приятелка не се впечатли от забележката ми и продължи да си ходи в този, меко казано неподходящ за фигурата ѝ, вид. Но не ми се и разсърди, защото разбра по каква причина го казвам. Не и пука обаче, така си се харесва. Нищо друго не ми остава, освен да я приема такава, насила не мога да я променя, но знае мнението ми и това, че не само аз мисля така.
Когато някой не ми е близък и околните го възхваляват за нещо, което не намирам за симпатично дори, не го коментирам просто. Ако специално ме попита, ще кажа, че не е точно според моя вкус и с това коментарът ми ще се изчерпа без да го обиждам целенасочено.
Когато, обаче, някой е толкова сляп, че не вижда съвсем обикновения си вид и не спира да се завира в очите на другите с мнението за това колко е по-по-най, съм способна с пет приказки така да му затворя устата, че да се чуди къде да се дене и от къде му е дошло.
Не всички хора са прекрасни, прекрасно облечени, прекрасно гримирани, с прекрасни прически и прекрасно изразяващи се, но е добре да си осъзнаваме поне малко и вид, и всичко останало, и да не говорим за себе си врели-некипели, които в повечето случаи се дрънкат точно пък с цел (от страна на дрънкащия), за да засегнат другите хора, а малко са слепите и изключително тъпите.

Въпреки това, преди време прочетох едно много хубаво нещо: Представи си, че всички хора около теб са слепи. Колко от тях мислиш, че ще успееш да впечатлиш?
Така че, човек по-скоро не би ме впечатлил с вида си, защото не всеки е надарен с красота, но ме впечатлява с това какво мисли и говори за вида си, без дори да го пита някой!

Добър ден е равносилно на Здравей. Просто поздрав.
Аз дори забелязвам, че учениците са го заменили много сполучливо - в коридорите и като поздрав при започване на часа ми казват "Здравейте". Наистина ми е по-приятно от "Добър ден", не знам защо.

В този случай бъркаш откровеността с т.нар. фатическа функция на езика. Поздравът на съседа ти (добър ден) не съобщава информация, както и твоят отговор.

По принцип лингвистиката съм я учила на инглиш, но ето един достъпно поднесен материал на български:

http://e-edu.nbu.bg/pluginfile.php/2133/mod_resource/content/0/L … Communication.pdf

Има хора, които са просто гадни с откровеността си.
Не им пука, че ще разстроят някой.
Възрастната колежка от първият постинг е такава.

Това в първия пост не е откровеност, а умишлена обида.
Откровеност е да кажеш на някого, че дрехата не му отива. Но да се обосновеш с увиснал задник и какво още беше там си е чиста простащина.

Възрастната ти колежка е груба и невъзпитана. Точно тези, които са "директни", "нелицемерни", "откровени" и обичат да "казват истината в очите", се засягат до смърт, ако някой реши да приложи този похват спрямо тях. Лични наблюдения

Много прямите хора не ми допадат, за мен не е правилно, да се казва винаги "право куме в очи" при всяка една ситуация, дори когато нараняваме околните. Златната среда е за предпочитане, да не ставаме лицемерни, но да не бъдем и до болка откровенни. Човек трябва, да притежава чувство за мярка и такт.

В конкретния случай все пак, да си кажа, че за мен не е нормално, нито поведението на много устатата колежка, нито пък, да се пускат възхвали за някой, който видимо не изглежда добре. Бих казала само "честит нов панталон" или просто бих си замълчала, а ако ме питат ще кажа от любезност "хубав е", ако колежката ми е много близка, бих си позволила, да кажа "не е лош, но не е мой тип".

Момичета и Лабрадор,  благодаря ви за мненията. Много ми е интересно да ви чета.  

Не обръщам внимание кой как е облечен или с какъв външен вид е. Всеки има право да ходи както си иска стига да се чувства удобно в кожата си.
На мен са ми правили забележки за грим, но вече ми е все тая. Установих, че какъвто и цвят  да сложа все не е както трябва.

Точно!
Можело е да каже, че панталона не е много подходящ за нея, но ако са я питали директно какво мисли по въпроса. Въобще, при такива ситуации винаги има начин да кажеш, че дадена дреха не е подходяща за човека, но без да засегнеш неговите недостатъци, така че да го обидиш и засрамиш публично.
Пълната откровеност смятам, че е допустима само в семейството и между много близки приятели или поне такива непукисти, че да не се обиждат от по-груби коментари и шеги.

Мен друго ми прави впечатление най-редовно. Не знам дали има хора, които се забавляват и веселят на чужд груб, подигравайки се, като засипват с комплименти и хвалби откровено гротескни същества във фейсбук. Нямам предвид пълни, хора с проблеми и т.н., а същества, подобни по вид и смисъл на съществуването си като Мис Джуки, Мис Силикон, разни плейпарцалки и подобна паплач. Толкова нелепи, че не знаеш откъде да почнеш да ги описваш, а само стоиш и гледаш, застинал в недоумение и потрес!
Или тези, които ги харесват са откровено извратени, или си умират да се подиграват на нещастието на хората.

Я да питам аз, като толкова много се щади човекът насреща, по-хубаво ли е после да се говори зад гърба му? за случката с панталона като отправна точка - в очите й говорят колко добре й стои, а после на ушенце си обясняват как всъщност не й стои добре, обаче сърце не им дава да го кажат. Това е по свой начин подигравка и издигане на самия себе си, снизходително отношение. Така че до някаква степен мога да оправдая "злобнатаколежка", в частта за лицемерието. Но за късите крака и смъкнатото дупе не е добре. Можело е по друг начин да каже - какъв панталон й отива повече или каква пола. Но колежките-лицемерки направо са си го просели. Те не могат да й простят, че ги е изтипосала.

Откъде знаеш, че са били лицемерки и че са си го просели?
Много зависи как точно е направен комплиментът. Представи си, че те виждам с нова рокля, която страшно ми харесва и ти го казвам: "Ау, каква хубава рокля!", премълчавайки продължението: "Жалко, че на теб не ти стои добре." Това лицемерие ли е?
А ако според мен ти стои добре, въпреки някои недостатъци на фигурата ти, и хич не ми пука, че задникът ти не е толкова перфектен като на някоя завистница от масовката, това също ли е лицемерие?
Ако се вглеждаме повече в хубавите неща и се опитваме да не се вторачваме в недостатъците на хората, особено тези, които не подлежат на особена промяна, животът ще е много по-хубав и спокоен за всички нас.

така ги нарекох, защото колежката ги е нарекла лицемерки. Просто разгранничих героите, макар че наистина са били лицемерни. Не че нещо необичайно. Дали ще е за дреха, прическа, бижута, кола, пердета и пр., няма никакво  значение. На човека не му стои добре, обаче ти му даваш грешните сигнали, че му стои добре, и той продължава така. Отделно всички знаят, че на му стои добре. Става малко като в Новите дрехи на царя. От какъв зор се коментират изобщо дрехите, особено ако изглеждането добре е спорно?