Откровено за откровеността

Напълно откровено се радвам на хората,
които са добре и излъчват в позитивната
гама. Не се свеня да им го кажа и даже е
на принципа на Мечо Пух.

Напълно откровено премълчавам, когато
излъчването е в негативната гама - що
да я подхранвам?

Много се смях на шефа с чесъна. 

Един единствен път направих коментар за дезодоранта на колежката, миришеше ужасно. Пръскаше поне 2 мин цялото си тяло и си тръгваше. От тогава не съм я видяла да ползва такъв.
Но пък 7 години не съм споменала, че цяла седмица ходи с една и съща изкуствена копринена риза, не си мие зъбите и заради нея, навсякъде стои отворено.

Има разлика между откровеност и простащина. Много злобни и прости хора се крият зад "Аз съм откровена". Е, аз също съм откровена. В много случаи това ми създава проблеми. В много случаи на хората не им изнася, било в работата ми или в личното ми обкръжение. Държа да подчертая, че, въпреки откровеността си, не бих направила подобен коментар. Просто защото има една тъъъънка граница между откровеност и открита обида. Бих казала "Хубав панталон, но мисля, че предишния/вчерашния/оня деншния ти стои по- добре.". Но ако става въпрос за нещо друго, например нещо в работата не е свършено като хората, мога да кажа, че не понасям хора, които не казват на човека, че е сгрешил. Траят си и го оставят да продължава да греши. Е, аз казвам "ей, човек, не е добре, ела да ти покажа къде е грешката" и съм виновна после. Щот' пък от другата страна хората не приемат критика. И излиза, че аз се правя на някакъв шеф, когато просто искам да науча някого на нещо. И тук дилемата е следната: защо, аджеба, другите хора не кажат на въпросния човек, че греши? Защо лицемерничат? Човекът, ако продължава да не върши нещата като хората ще бъде уволнен, защо не му помогнат? И смятам, че не аз съм виновна, опитвайки се да науча новия човек на нещо, а другите, които премълчават грешките му. И този човек смята, че върши нещата добре, а аз съм злобна, заяждаща се гадина... В този ред на мисли, аз не понасям лицемерието. Ако на мен ми кажат, че някъде греша, бих се замислила дали не са прави. Защо хората не търпят критика? Ето това е по- важния въпрос.

Ох, аз в последните ми 2 работни места все случвам на миризливи колежки.
В предната работа имаше една, не се дишаше покрай нея.
Сега имаме нова колежка в настоящото ми работно място - ужас, същата работа.
Чак ми се повдига, ако дойде за нещо, по - близо.

Е, виж, за не добре миришещите хора не бих им направила коментар.
И това не е лицемерие, а добро възпитание.

Аз спирам да дишам, или се изправям и отдалече отговарям, уж че много ми се ходи до тоалетна. Явно и при вас не се решава проблема, никой не смее да каже нещо. Нашата колежка е на 50+ години, има две дъщери и една внучка. Понеже пътува от по далеч, в колата са 4 човека, делят си пътните. И никой явно не й е казал, че мирише ужасно.

Защото е важно и как е поднесена критиката.    
Според мен е въпрос на особен интелект да умееш да критикуваш, без да обидиш човека.
Психолозите казват, че ако непременно трябва да критикуваш някого, първо му кажи нещо хубаво, някаква похвала.
Например:"Чудесно се справи с онзи доклад за ....., но частта за доставките би могла да се напише по- .....!" и казваш кой е по-добрия начин.
Идеален пример за това ми е Галена Великова-съдия в Денсинг старс.Почти винаги имаше забележки, но винаги първо изтъкваше добрите моменти в танца, и после:"....ще трябва да наблегнете повече на ......!Еди какво си не ви се получи....!"

Съгласна съм със всичко написано. И все пак, когато отиваш някъде на нова работа, се очаква да искаш да се научиш на нещо. И да поизтърпиш някоя и друга ГРАДИВНА критика, особено, когато (както правя аз) е добре обоснована. Винаги казвам защо не е направено, кое трябва да се промени, обяснявам ли обяснявам, но идеята е, че САМО аз го правя. Другите и викат "Супер са нещата".... Ей това не го разбирам.

Никой не се осмелява, да каже, да.
На мен ми е много неудобно, не бих казала.. търпя си. 

Защо?
Водила съм подобен разговор с колега - на 4 очи, разбира се. Няма причина останалите да страдат, защото някой не се къпе 

И имаше ли ефект?

Да, има ефект..
Някои хора просто не се усещат - всичко зависи, в каква среда са отраснали и т.н.
Единият колега идваше с едни и същи дрехи всеки божи ден. Другата колежка беше отгледана от много възрастни родители и сама си казваше, че в тях се къпят само в неделя.

Ами защото личната хигиена е личен избор. Освен това има хора (познавам такава жена), които миришат лошо и изкъпани... Бих казала нещо само ако човека ми е много близък.

Личната хигиена може да е личен избор, когато работиш на полето, но не и когато работиш с хора, които са принудени да те търпят по 8 часа и да стоят на отворени прозорци 

То и ходенето по къси панталони може да е личен избор, но за плажа и свободното време