Откровено за откровеността

Напоследък е много модно. Все се чудя къде ли работят тези. Май някой трябва да им каже.

Ако истината е неприятна, винаги боли. Дори да си знаеш, че нещо не ти е както трябва, да си наясно с проблема, но да не можеш да промениш нещата, защото не зависи от теб. Пак те заболява, когато някой обърне внимание върху това, дори добронамерено, а не дай боже злорадо.

В студентските години най-добрата ми приятелка учеше изобразително изкуство. Казвам това, защото те изучават детайлно човешкото тяло, пропорции и т.н. Освен това, хората на изкуството са "над" установени консервативни норми, по-артистично гледат на нещата. Та тази приятелка, иначе много сладка в лице и тяло, имаше много криви крака, направо буквата О, даже тя се шегуваше, че са й криви "по учебник" (нали има Х-крака и О-крака). Въобще не й пукаше, приемаше се такава, каквато е, майтапеше се много с този си дефект. Бяха години на свалки и желание да се харесаш на момчетата. Кипрехме се много. В компанията се появи ново момче,  тя го хареса. Така се случи, че откакто той беше при нас, тя ходеше само с панталони, не е нарочно, знам, защото бяхме неразделни. Една вечер щяхме да ходим някъде на купон, ние двете се появихме последни. Тя беше с много широк панталон. Той я погледна и каза: Ей, ама на теб да не са ти криви краката, само с панталон ходиш. Тя отговори: утре ще дойда с пола, ще видиш. На другия ден тя си сложи една много къса поличка. Той я погледна и съвсем искрено възкликна: Ама на теб наистина са ти много криви краката!
После тя ми каза, че никога не я е заболяло толкова от това, че са й криви краката. "Хем си го знам, каза тя, никога не ми е пукало от това, обаче този път страшно ме заболя."

Може би, защото го е харесала и се е опитала да му направи добро впечатление...

Тъжно е, да правиш на някой забележки спрямо външен вид, особено, когато той и да иска, не може да промени нещата.
Човек може при добра воля, да се изкъпе, да си измие зъбите и смени дрехите (нищо, че някои не го правят ), но като са и криви краката, какво да направи момичето?

В училище много ме дразнеха някои от съучениците, които обиждаха едно от момичетата, беше пълно. Наричаха я с много обидни думи, аз я защитавах и станахме приятелки.
Понякога децата могат, да бъдат жестоки с откровеността си, по - разбираемо е, но на възрастен човек не приляга, да се държи по този начин.

Дразни ме лицемерието на хората   . Но се налага да казвам неща в работата си в които не вярвам. Неща от рода: "Ах колко си хубава, ... ах, това колко ти отива!"   . Давам сметка, че винаги разпознавам някой искрен ли е срещу мен или е лицемер.

Жестоките деца стават жестоки големи хора после... Рядко някой се видоизменя от гадно хлапе до свестен човек като порасне. Виж обратното е съвсем не рядко срещано.
Човек трябва да се възприема и обича какъвто е и тогава и другите ще го уважават и никой няма да го вижда като "дефектен". Само истински тъпаци, които не познават човека, биха имали наглостта да го обидят заради външен вид.
Бях в 6-ти клас като сложих очила, ами никой никога не си е позволил дори да подхвърля нещо за това, че съм с очила. Но имах съученичка тиха и скромна, с много плахо поведение, а дори не беше грозновата - напротив сладко момиченце. Така и се подиграваха и я тормозеха, че не веднъж се е налагало да се намесвам. Накрая просто я оставиха на мира, защото не им отвръщаше и все пак винаги някой нормален я защитаваше.

+ още 1 темерут
Изказвам директно мнение към близки хора и не ме интересува дали ще се засегнат,ако не си кажа какво мисля,ще се пръсна.Очаквам и изисквам същото и от тях,не мога да бъда лицемерна и не търпя такива хора около себе си.
За чужди хора не изказвам мнение без да ме попитат.попитат ли ме обаче,съм болезнено откровена и ако отговора не им харесва,в крайна сметка да не са ме питали.
Случвало ми се е и да се извинявам и обосновавам за откровеността си с цел да убедя ,че не съм искала да обидя, а изказвам мнение.
Не го правя от злоба или завист,просто такъв ми е характера-Овен, а може и от зодията да е  

Не е ли малко странно да се хвалите, че сте темерути, поне двама-трима с подобни заявки преброих в темата. В моите представи това е по-скоро лошо.

Не е от зодията.     
Овните, които познавам, включая и съпруга си, са най-милите, толерантни, възпитани и дискретни хора, които съм срещала.Конкурират ги само Стрелците.   

В твоите представи през нета може да съм зъл и лош човек,но в действителност съм много добър човек!!! По скоро е лошо да съдиш хора, само от написаното в нета.Това че съм откровена в никой случай не ме прави лош човек!

Не разбра. Питам защо се хвалите, че сте темерути, за теб нищо не мисля, за първи път те срещам във форума.

не знам защо реши ,че се хваля
темерут-лично аз не го приемам написаното в буквалния смисъл на думата,приемам го като,, образно казано,,

На темерута въобще не му пука за околните и не ги коментира, и да го питат за мнение, само ще изсумти  с презрение. Такива "откровени" като колежката, дето плещят каквото им дойде до устата, са откровено простаци.

Защо свързвате "откровен" с "темерут"?

темерут - "Човек с необщителен, егоистичен, опърничав нрав; мълчаливец" (тълкование от нета)

Най вече необщителен,точно пък темерута ти каже ,че нещо ти не е как трябва,няма как да стане. Те темерутите по скоро се страхуват някой друг да не ги засегне с нещо.
 Предпочитам откровеността пред лицемерието.
На места ,където работят повече жени например мъжете са по склонни да направят комплимент за дреха,прическа,на колежка,докато  жените се правят на приятно разсеяни и трябва наистина да си  неотразима и прекрасна за да го признаят с половин уста от завист и злоба.
Добре ,че това е по рядко срещано било там където съм работела.
За себе си откровена съм за позитивните неща, а за някакъв недъг физически е грозно да се присмееш.
 Ако пък човека  не се е къпал може някак си с примери по някакъв тактичен начин да му се каже.