Откровено за откровеността

  • 16 237
  • 305
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 146
Наистина не проумявам защо е необходимо да се коментира чуждия външен вид и по какъв начин той засяга друг човек, освен притежателя на съответния външен вид  Rolling Eyes.
Андариел засегна много интересна гледна точка, като питаш, трябва да си готов да чуеш отговора.
Съгласна съм, обаче пак зависи кой и какво пита. Някои хора просто не искат да приемат реалността, колкото и както и да питат, единствената им цел е да чуят нещо определено, а не фактите по даден въпрос. Казвам фактите, а не истината, защото истината е индивидуалната преценка и интерпретация на тези факти. В такива случаи отговорът на питането зависи от това доколко сме склонни да пощадим чувствата на питащия, т.е. дали ще му кажем това, което иска да чуе, или ще настояваме на собствената си истина  Wink.
В по-предно мнение писах: когато искам съвет за житейска ситуация, слушам какво ми се казва, независимо дали ми харесва или не, и насаме си преценявам как да действам.
По отношение на дрехи - пазарувам сама, относно кое как ми стои и дали ми отива, има си консултанти, които са там точно затова Peace.

# 271
  • София
  • Мнения: 62 595
Андариел, вероятно защото когато човек има нужда от чуждо мнение, се чувства уязвим вътре в себе си. Обикновено тези хора са по-деликатни в поведението си към околните и не е характерно за тях да се защитават, когато някой злоупотребява с тях.

Защото да си кажеш "мнението" по груб и обиден начин за мен си е злоупотреба.

По-скоро отдавам мълчанието на агнетата(колежките) като да ги е шубе, че не се знае какво ще си отнесат от другата. Явно нея не могат да я уплашат с игнориране или нещо подобно.

Честно да ви кажа, на мен реакцията на колежките спрямо колежката с панталона ми се вижда дори обидна, някак снизходително са се отнесли. А ужким добро възпитание, щадене на чувствата и пр. Те затова са говорили за панталона, а не за хубостта на колежката.

То и на консултантите не може да се разчита, защото пък, те гледат да си продадат стоката. Накрая човек трябва или да има един доверен такъв, който да бъде откровен, или да разчита на себе си.

# 272
  • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
  • Мнения: 10 149
интересно, що ли тогава любителите на правдата рядко получават съответстващото? Авторката защо не се е изрепчила на колажката с правдата, а пуска тема? То така и баба знае!

Изрепчихме се всичките и й се накарахме, не само аз. Но тя е сигурна, че тя е права, защото е откровена, а ние сме "лицемерки".

Пак повтарям, не се вторачвайте в примера. Съжалих, че съм го дала. Не е важно ние как сме реагирали, важно е вие какво мислите за откровеността.

# 273
  • София
  • Мнения: 62 595
А може и наистина да сте лицемерки! Виждаш ли, тя е убедена в нейното, а ти в твоето!  Grinning
Не разбирам защо се занимавате с такива глупости! Нали сте на работа, а не на пейката пред блока да клюкарите!

# 274
  • Мнения: X
Ами вероятно колежките са искали да кажат нещо окуражително и добро, но и те не са намерили верния тон.  Peace

Светалчо, примерът ти е много показателен, заради това се коментира така много.  Peace То е ясно, че след като нито един от пишещите е бил свидетел на случката, тя се коментира много свободно и по неволя понякога далеч от истинската ситуация.

# 275
  • Мнения: 24 604
 Не е въпроса в панталона. Просто си има такива хора. И аз имах една колежка , гордееше се с това, че всичко си казва право куме, та в очи. По цял ден раздаваше на околните откровения -" Пак ли ядеш, станал си дебел като прасе", "Дъщеря ти те търси, абе защо крещи толкова високо това дете, не го ли възпитавате", " Тия бонбони, дето черпиш с тях са много кофти, що не купи други", "Презентацията ти беше супер досадна, аправо щях да заспя" и прочие.  И непрекъснато обвиняваше другите, че били лицемери, щото ги било страх да кажат истината. Това са хора, които не умеят да поднасят информация така, че да бъде възприета, или просто не желаят да го правят - те държат да изхвърлят върху света своята прямост и се гордеят с нея.
 Характерното е, че точно пък тия хора критика не търпят и я отдават на това, че хората не ги обичат, щото са много директни Laughing

# 276
  • Мнения: X
Понякога са важни не толкова думите, а какво стои зад тях. Това винаги се усеща. Ако ще да са 100% истина.

# 277
  • София
  • Мнения: 62 595
аз точно заради такива неща не искам да работя в офис, а да имам по-самостоятелна дейност или поне да не ми се налага да съжителствам по осем часа на ден с други жени. Може и да съм бъгната, но не мога да вирея в такива "колективи".

# 278
  • Мнения: X
Да, наистина е по-добре човек да е сам, а не да е с различни хора по 8 часа на ден, някои от които не са му симпатични.  Confused
Макар че ако се спазва един нормален тон, всички ще са ок. Но не всички са мотивирани да го правят и оттам проблемите се наслагват.

# 279
  • Мнения: 10 658
Добре, де, защо хората се обиждат от това, че някой може да има категорично друго мнение от тяхното и  чак си позволява да го сподели още повече в случаи, когато е попитан?
И, когато говорим за факти, защо този в неизгодната позиция става докачлив и тънкообиден изведнъж?
Мисля, че спокойно мога да твърдя, че дадено нещо е безумие и глупост или все трябва да се притеснявам да не засегна крехката душевност на отсрещния.

Иначе, не бих казала на приятелка, че детето й е грозно никога, ако и да виждам, че е кривогледо, а тя публикува снимка след снимка с възторжени слова за черните му очички. Не бих казала на колежка, че е дебела и неподходящо облечена за тялото си, ако и да вярвам, че хората трябва да се обличат според физиката, която имат, а не според физиката, която мечтаят да имат.

Последна редакция: пт, 22 авг 2014, 12:49 от Like_Smoke

# 280
  • София
  • Мнения: 62 595
Не можеш да угодиш на хората.  На мен ми е лесно да се разбера с деца, обаче с възрастните, особено с жените ми е ужасно трудно.

# 281
  • Мнения: X
Не става въпрос да угаждаш! Това също е неуважение към другия, да го заблуждаваш и да се притесняваш, че ще се счупи едва ли не, ако не го пазят всички.

Просто става въпрос за нормален тон на разговор. А в споменатата от авторката случка аз такъв не видях от страна на възрастната колежка.

Тънкообиден и докачлив - това е проблем, с който всеки се справя сам. Никой не му е длъжен, но просто нещата опират до усет и до човещина и няма как да се опише конкретно.   bouquet

# 282
  • Мнения: 24 604
   Аз всъщност не виждам какво чак толкова трудно има, цял живот съм работила в преобладаващо женски колективи, от десетина годинки имам и подопечни. Има си и плюсове и минуси...
    Наподобява  прайд лъвици. Laughing
  

# 283
  • Мнения: 46
За описаната от теб случка.. бих й казала точно това, което мисля, но не и ако присъстват други лица. Ще й кажа, че смятам, че не й стои добре, но така че да го чуе само тя. Иначе наистина ще си граничи със жестокост. Отделно, за цялостният въпрос, винаги можеш да намериш думи, с които да кажеш това, което мислиш без да нараниш. Да бъдеш искрен, в никакъв случай не трябва да значи да бъдеш жесток.
пр: Мисля, че онзи панталон ще ти стои по- добре, но пък като си го харесваш...

# 284
  • Мнения: 146
Добре де, хайде осветлете ме, защо изобщо трябва да се дава мнение за новия панталон. Върнах се на първия пост и не прочетох колежката да е поискала такова. Ами ако тя е наясно как й стои панталонът и въпреки това иска да го носи, хммм. Давам пример със себе си - леко пристрастена съм към роклите. Най-добре ми стоят прави или съвсем леко разкроени, с дължина до коляното, с полу- или къс ръкав, в ярки, наситени цветове. И аз съм наясно с това, обаче понякога ми се ще да облека нещо различно и затова имам в гардероба си и рокли, които не са точно "моята рокля". Много съм благодарна на момичетата, които работят в любимия ми магазин за рокли, че нито веднъж не ми спестиха откровеното си мнение   bouquet.

Добре, де, защо хората се обиждат от това, че някой може да има категорично друго мнение от тяхното и  чак си позволява да го сподели още повече в случаи, когато е попитан?
И, когато говорим за факти, защо този в неизгодната позиция става докачлив и тънкообиден изведнъж?
Мисля, че спокойно мога да твърдя, че дадено нещо е безумие и глупост или все трябва да се притеснявам да не засегна крехката душевност на отсрещния.

Иначе, не бих казала на приятелка, че детето й е грозно никога, ако и да виждам, че е кривогледо.

Хората не се обиждат на различното мнение, а на начина, по който е съобщено това мнение.
Едно е да кажеш: "егасиму каква идиотия си натворил", намеквайки за не особено добрите умствени способности на отсрещния, а друго: "смятам, че начинът, по който си постъпил, няма да ти донесе очаквания резултат".
Ако видя, че детето на приятелка е кривогледо, ще й дам адреса на добър очен специалист, това е медицински проблем, който успешно се коригира  Peace.

Общи условия

Активация на акаунт