
И, когато говорим за факти, защо този в неизгодната позиция става докачлив и тънкообиден изведнъж?
Мисля, че спокойно мога да твърдя, че дадено нещо е безумие и глупост или все трябва да се притеснявам да не засегна крехката душевност на отсрещния.
Иначе, не бих казала на приятелка, че детето й е грозно никога, ако и да виждам, че е кривогледо.
Хората не се обиждат на различното мнение, а на начина, по който е съобщено това мнение.
Едно е да кажеш: "егасиму каква идиотия си натворил", намеквайки за не особено добрите умствени способности на отсрещния, а друго: "смятам, че начинът, по който си постъпил, няма да ти донесе очаквания резултат".
Ако видя, че детето на приятелка е кривогледо, ще й дам адреса на добър очен специалист, това е медицински проблем, който успешно се коригира

Напълно подкрепям това мнение.

Просто не всеки има умението да се изрази уважително към чувствата на другия, независимо какво мнение изказва - подкрепящо или негативно. И после другия излиза виновен, слаб, комплексиран и т.н., че го е заболяло от подобно отношение.