Иначе избягвам да клякам, от което се получават смешни ситуации пред пералнята - докато вадя дрехите (особено на Надя чорапчетата например)
или в банята, ако съм решила само да се измия (права като кон). Но... това е положението. С нищо не мажа и док каза, че ще отшуми само. Вече по-малко наболява.
Намират се и човечни доктори.
Ям обилно, голям глад ме гони. Заради млекопроизводството си затварям очите и нападам хладилника. Около 6 хранения ми стават общо май.
За количествата изпита вода да не споменавам...




))
Всеки ден се убеждавам колко търпелив човек съм станала . Сега седя само и се чудя к'во ще прави цяла погача с един буркан мед, щото като тръгна да ме вика за ритуала през зъби обясних, че такива неща може да се случат, но без наше участие, защото Петър е вече на почти 4 месеца и времето за погача отдавна е минало. Иначе, аз го преживях някак, но Петър в момента се съдира да реве след цялото пощипване, целуване и наплюване от разни баби 
за обяд ям винаги супа или супи защото гладам да е в повече, лека закуска към 4 ( плод или сладолед), а вечерта приключвам с диня или пица :/ и си пия чай
много обичам сутрин и в горещо време една хубава чаша чай
))
от моята не мога да се оплача , за всичко ме пита, след работа го взима за час и нещо и така мога да свърша още нещо или просто да си почина и да се видим с таткото, а после докато го оправям за лягане ми прави чай, ако има сили нещо за ядене и си тръгва
да ми е жива и здрава! Само че мама никой не може да я замести, много страдам, че е толкова далеч от мен, защото имаме прекрасна връзка с нея
(( тази седмица ми е на гости и съм толкова щастлива, че имам всички мои любими хора под един покрив
)
Пу-пу, дано все така бъде...
търпение му е майката... Препоръчани теми