Не гледам редовно, моля някой да ме "светне" кой е Аднанд в "Цветовете..." Появи се от нищото, но като че ли ще има някаква родствена връзка с някой от мъжете. 
И защо иска да навреди на Раджванш?
И защо иска да навреди на Раджванш? 
- Публикувана: 21 юли 2014, 17:41 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2014, 15:26 ч.
"Цветовете, булката и кармата" ~ Индийски сериали ~ Тема 3
Малко по назад в темата сме писали за това.
Не гледам редовно, моля някой да ме "светне" кой е Аднанд в "Цветовете..." Появи се от нищото, но като че ли ще има някаква родствена връзка с някой от мъжете. И защо иска да навреди на Раджванш?
И защо иска да навреди на Раджванш? 
Ама аз пък се чудя,как тъй не доФтасаха от медиите,да заснемат,за първа страница и праймтайма,туй чудо на чудесата! 
... Васундхара Раджванш в кухнята! 
... Само за рубриката "АКО ЩЕТЕ,ВЯРВАЙТЕ!" 
Vikrant Massey
Погледът!!! ... Ах! 
... Васундхара Раджванш в кухнята! ... Само за рубриката "АКО ЩЕТЕ,ВЯРВАЙТЕ!" Vikrant Massey
Ааааааа Лорче, направо изби рибата начи! ПУтрета кърти миФки от'сякъде! 
Греховно готин!
Греховно готин!
Рагини напоследък кърти! Такъв остър ум, хитрост и слово се леят от нея, че чак да не повярваш. Къде беше тази Рагини обаче, когато бяха онези проблеми в семейството, които го разединиха? 
Ако се беше появила тогава, нямаше да се стигне до тук!
Едно и признавам обаче, това опълчване, което тя направи, Света Садна никога не би го направила. Тя щеше да се чуди и мае, ама как, ама защо аджеба някой е постъпил така, и пак щеше да намери оправдание за постъпката му, за да прости поредната несгода. Еее, то бива-бива да си добър, но чак толкова върви на глуповатост.
Такъв остър ум, хитрост и слово се леят от нея, че чак да не повярваш. Къде беше тази Рагини обаче, когато бяха онези проблеми в семейството, които го разединиха? Ако се беше появила тогава, нямаше да се стигне до тук! Едно и признавам обаче, това опълчване, което тя направи, Света Садна никога не би го направила. Тя щеше да се чуди и мае, ама как, ама защо аджеба някой е постъпил така, и пак щеше да намери оправдание за постъпката му, за да прости поредната несгода. Еее, то бива-бива да си добър, но чак толкова върви на глуповатост.
Едно и признавам обаче, това опълчване, което тя направи, Света Садна никога не би го направила. Тя щеше да се чуди и мае, ама как, ама защо аджеба някой е постъпил така, и пак щеше да намери оправдание за постъпката му, за да прости поредната несгода. Еее, то бива-бива да си добър, но чак толкова върви на глуповатост.
Колкото и овчедушен да е един човек,има санитарен минимум,под който не трябва да се пада...под който,добротата и толерантността се превръщат в нещо порочно ...да не кажа,перверзно...
Невероятни епизоди на Цветовете днес! 
Рагини, Малти и Вину са супер екип - успяха да разкрият пъклените планове на Навин и Авни. Много ми хареса как Рагини ги разкри пред всички. За щастие стигна на време и Авни не успя да отрови Садна. А как се молеха тези гадини - сега нека им е - отиват там, където им е мястото: в затвора. Да ги видя сега как ще се ширят ...
Васу наистина къртеше с това готвене. За пръв път влизала в кухнята - всички бяха толкова учудени, особено Индраджит. То това си е събитие, но нали ще готви за Садна ...
Алек и Садна бяха прекрасни в болницата! Той как я хранеше, как се гледаха и се държаха за ръце. А колко сладки бяха като си правеха плановете за съвместния им живот - как тя ще го храни, ще го изпраща на работа, той ще й се обажда. Страхотни са ...
Рагини, Малти и Вину са супер екип - успяха да разкрият пъклените планове на Навин и Авни. Много ми хареса как Рагини ги разкри пред всички. За щастие стигна на време и Авни не успя да отрови Садна. А как се молеха тези гадини - сега нека им е - отиват там, където им е мястото: в затвора. Да ги видя сега как ще се ширят ...
Васу наистина къртеше с това готвене. За пръв път влизала в кухнята - всички бяха толкова учудени, особено Индраджит. То това си е събитие, но нали ще готви за Садна ...
Алек и Садна бяха прекрасни в болницата! Той как я хранеше, как се гледаха и се държаха за ръце. А колко сладки бяха като си правеха плановете за съвместния им живот - как тя ще го храни, ще го изпраща на работа, той ще й се обажда. Страхотни са ...
Ако ми бяха казали, че така ще се развият нещата в 'Цветовете" хич нямаше да повярвам. Кушалия смирена, Васу готви и катери храмове, Малти и тя помага на семейството си, за Рагини да не говорим - ако преди плачеше като разглезено детенце, сега с каква решителност изпълняваше план след план - първо с Ананд, сега с Вину и Малти. И само как и тикаше лъжицата на Авнито. Браво и на дубльорката и на български. Единствено Алек и Садна са си същите - тя тихо си рони сълзите на леглото, а Алек до нея. Аз ако знаех, че някои иска да трови жена ми, щях да му извия врата на секундата. А той как те съжалявах Навин за загубата на майка ти.
Изглежда сценаристите се подготвят за промяна на сюжета след като Садна и Ранвир вече няма да ги има. Идват нови герои, нови интриги, нови връзки и любови. А, че в живота такава промяна е невъзможна, в това съм напълно сигурна за себе си. Не е реално някой да ти причинява толкова болка, а ти да преглътнеш и да продължаваш напред все едно нищо не е било.
И друго нещо ме терзае. След като Васу вече така се промени, защо гривните които ще подари на снахите си ще им донесат такъв лош късмет??
Куини имам и един въпрос към теб. Може ли да ми обясниш, защо когато Васу ходеше към храма да се помоли за Садна, хората около нея бяха облечени все в оранжеви дрехи. Това някакъв свещен цвят ли е?
В "Малката булка" се убеждавам, че в такъв суров и жесток свят няма как да си мекушав и да отцелееш. Визирам Калияни. Ако не беше така безцеремонна и строга, едва ли семейството и щеше да е това, което е сега. Просто се чудя как тези хора могат да живеят така. Вражди; убийства; отричат се от децата си, без да се опитат да ги разберат; продават децата си без да се замислят как живеят.....
Джагдиш хич не ми харесва напоследък. Как пък все с неподходящи се сприятелява. Дано семейството му се намеси и го вкара в пътя. А и отношението му към Ананди е ужасно, горкото момиче какво търпи в тази къща. Ако бях на родителите и, да съм си я взела обратно.
Изглежда сценаристите се подготвят за промяна на сюжета след като Садна и Ранвир вече няма да ги има. Идват нови герои, нови интриги, нови връзки и любови. А, че в живота такава промяна е невъзможна, в това съм напълно сигурна за себе си. Не е реално някой да ти причинява толкова болка, а ти да преглътнеш и да продължаваш напред все едно нищо не е било.
И друго нещо ме терзае. След като Васу вече така се промени, защо гривните които ще подари на снахите си ще им донесат такъв лош късмет??
Куини имам и един въпрос към теб. Може ли да ми обясниш, защо когато Васу ходеше към храма да се помоли за Садна, хората около нея бяха облечени все в оранжеви дрехи. Това някакъв свещен цвят ли е?
В "Малката булка" се убеждавам, че в такъв суров и жесток свят няма как да си мекушав и да отцелееш. Визирам Калияни. Ако не беше така безцеремонна и строга, едва ли семейството и щеше да е това, което е сега. Просто се чудя как тези хора могат да живеят така. Вражди; убийства; отричат се от децата си, без да се опитат да ги разберат; продават децата си без да се замислят как живеят.....
Джагдиш хич не ми харесва напоследък. Как пък все с неподходящи се сприятелява. Дано семейството му се намеси и го вкара в пътя. А и отношението му към Ананди е ужасно, горкото момиче какво търпи в тази къща. Ако бях на родителите и, да съм си я взела обратно.
В "Малката булка" се убеждавам, че в такъв суров и жесток свят няма как да си мекушав и да отцелееш. Визирам Калияни. Ако не беше така безцеремонна и строга, едва ли семейството и щеше да е това, което е сега. Просто се чудя как тези хора могат да живеят така. Вражди; убийства; отричат се от децата си, без да се опитат да ги разберат; продават децата си без да се замислят как живеят.....
Наистина...
А трябва да си дадем сметка, че така живее голяма част от човечеството- само да погледнем на картата на света колко е голяма Азия... А колко милиарди хора са там... Европа е просто едно кътче на планетата, където имаш право да си свободен и трябва да оценяваме това, че сме тук. Понякога се оплакваме от цивилизацията, стреса и какво ли не, но имаме това, за което в повечето държави хората още водят жестоки борби.
На мен Малката булка ми харесва точно заради това- на пръв поглед е приказно и наивно, но за хора като нас е един добър показател и средство да ни накара да се замислим за много неща. Той и затова е толкова успешен може би.
Наистина...
А трябва да си дадем сметка, че така живее голяма част от човечеството- само да погледнем на картата на света колко е голяма Азия... А колко милиарди хора са там... Европа е просто едно кътче на планетата, където имаш право да си свободен и трябва да оценяваме това, че сме тук. Понякога се оплакваме от цивилизацията, стреса и какво ли не, но имаме това, за което в повечето държави хората още водят жестоки борби.
На мен Малката булка ми харесва точно заради това- на пръв поглед е приказно и наивно, но за хора като нас е един добър показател и средство да ни накара да се замислим за много неща. Той и затова е толкова успешен може би.
Да не забравяме и слободията в Северна Америка все пак.
Иначе съм съгласна.
Да не забравяме и слободията в Северна Америка все пак.
Иначе съм съгласна.
Да, това не го включих, защото не съм много запозната, но доколкото знам, и това е един много различен свят от нашия. И като знам какви абсурди има в законодателството в някои щати, не съм убедена, че навсякъде са това, което е в големите градове. В това отношение много си харесвам Европа- ние имаме възможност да извлечем най-чистото и истинско от източните учения, защото не сме "пристрастни". Дори и от тези филми има човек какво да научи и върху какво да поразсъждава.
Символът на оранжевия цвят в Индия
Оранжевият цвят се счита за свещен в Индия още от ведическия период и се свързва с бога на огъня Агни и слънцето Сурия, защото е съставен от два основни цвята - жълтия и червения.
Червеният цвят е цвета на успешните начинания, силата, смелостта и достойнството, божествената енeргия, струяща от слънцето към всички живи същества, душевната чистота, здравето, любовта и добрия късмет. Ето защо при всяка молитва puja се използват листенца от червена роза, оризови зърна и червения прах - vermilion. Червен е цветът на синдура върху косите на омъжените жени, точката - tilak, която се поставя на мястото на третото око, свързващо човека с космоса, сарито на булката, която започва нов живот в дома на съпруга си, кончето, което сестрата завързва на ръката на брат си по време на празника Raksha Bandhan, за да бъде обичана и закриляна от него през целия й живот. С червен прах се посипват скулптурите на божествата, когато се честват религиозните празници, свързани с тях, червен е и цветът на сарито на починалите жени, което символизира тяхната духовна сила, сътворяващата им женска енергия и почестта към тях като съпруги и майки.
От своя страна, жълтото е израз на стабилността, познанието, медитацията, мъдростта, покоя, щастието, духовното израстване, дарбата, целомъдрието и победата, предпазването от зли сили.
В южна Индия младоженецът връзва жълта нишка около врата на своята съпруга като знак за свещеността на брака и връзката помежду им и като амулет против злото.
Съчетаването на двата цвята в оранжевия цвят му придава особено свещено значение. Той е символ на бога на огъня Агни, който има пречистваща сила, изпълнява ролята на посредник между боговете и хората и изгаря невежеството. Оранжевото е и бога-слънце Сурия, който дарява живот, осветява пътя към познанието и напомня за душевното усъвършенстване и божественото в душата на човека, търсенето на светлината, която унищожава злото в света.
Това е цветът на светците, отшелниците, садхутата, отдалите се на бога и на всички онези, които са загърбили материалния свят в своето търсене на съвършенството, хармонията, абсолютната истина и просветлението. Когато някой индийски свещеник се мести от един ашрам в друг, той носи със себе си гърне със запален огън, който е символ на пренасянето на светостта и знанието. Този огън може да бъде заменен със знаме с оранжев или червен цвят. Ето защо, много такива триъгълни знамена, изразяващи предаването на мъдростта, божественото начало и величието на боговете могат да се видят по куполите на хиндуистките и сикхски храмове.
Оранжеви са били и дрехите на смелите раджпутски войни, показващи тяхната саможертва, достойнство и смелост. С тях те са се хвърляли в последните си смъртоносни битки, защитавайки своите крепости от техните нападатели.
Оранжевото е един от цветовете на индийското знаме и като такъв е носител на идеята за предаността, смелостта, непреклонността, саможертвата и отдадеността на родината.
При сикхизма, оранжевото е символ на сикхската организация Кхалса, създадена от десетия последен гуру - Гобинд Сингх. Тази организация се нарича „Akal Purakh de fauj” или „Армията на Бог”. Тя е военно обединение на сикхите за защита на тяхната вяра и сикхската общност, чието съществуване се налага заради разрастващата се власт на мугалите и нарушените отношения с тях по времето на императорите Джахангир и Аурангзеб. Този цвят е израз на социалното обединение на сикхите, тяхната сплотеност и социална принадлежност.
Оранжевите им тюрбани от друга страна символизират радостта от живота и щастието. Оранжеви са и военните им флагове - Nishan Sahibs, напомнящи на враговете им за тяхната смелост, готовност за саможертва и достойнството им като войни.
Будистите използват оранжевия цвят като израз на принадлежността им към будистката сангха, отказването им от материалния свят и приемането на пътя към душевното усъвършенстване и просветлението.
Оранжевият цвят се счита за свещен в Индия още от ведическия период и се свързва с бога на огъня Агни и слънцето Сурия, защото е съставен от два основни цвята - жълтия и червения.
Червеният цвят е цвета на успешните начинания, силата, смелостта и достойнството, божествената енeргия, струяща от слънцето към всички живи същества, душевната чистота, здравето, любовта и добрия късмет. Ето защо при всяка молитва puja се използват листенца от червена роза, оризови зърна и червения прах - vermilion. Червен е цветът на синдура върху косите на омъжените жени, точката - tilak, която се поставя на мястото на третото око, свързващо човека с космоса, сарито на булката, която започва нов живот в дома на съпруга си, кончето, което сестрата завързва на ръката на брат си по време на празника Raksha Bandhan, за да бъде обичана и закриляна от него през целия й живот. С червен прах се посипват скулптурите на божествата, когато се честват религиозните празници, свързани с тях, червен е и цветът на сарито на починалите жени, което символизира тяхната духовна сила, сътворяващата им женска енергия и почестта към тях като съпруги и майки.
От своя страна, жълтото е израз на стабилността, познанието, медитацията, мъдростта, покоя, щастието, духовното израстване, дарбата, целомъдрието и победата, предпазването от зли сили.
В южна Индия младоженецът връзва жълта нишка около врата на своята съпруга като знак за свещеността на брака и връзката помежду им и като амулет против злото.
Съчетаването на двата цвята в оранжевия цвят му придава особено свещено значение. Той е символ на бога на огъня Агни, който има пречистваща сила, изпълнява ролята на посредник между боговете и хората и изгаря невежеството. Оранжевото е и бога-слънце Сурия, който дарява живот, осветява пътя към познанието и напомня за душевното усъвършенстване и божественото в душата на човека, търсенето на светлината, която унищожава злото в света.
Това е цветът на светците, отшелниците, садхутата, отдалите се на бога и на всички онези, които са загърбили материалния свят в своето търсене на съвършенството, хармонията, абсолютната истина и просветлението. Когато някой индийски свещеник се мести от един ашрам в друг, той носи със себе си гърне със запален огън, който е символ на пренасянето на светостта и знанието. Този огън може да бъде заменен със знаме с оранжев или червен цвят. Ето защо, много такива триъгълни знамена, изразяващи предаването на мъдростта, божественото начало и величието на боговете могат да се видят по куполите на хиндуистките и сикхски храмове.
Оранжеви са били и дрехите на смелите раджпутски войни, показващи тяхната саможертва, достойнство и смелост. С тях те са се хвърляли в последните си смъртоносни битки, защитавайки своите крепости от техните нападатели.
Оранжевото е един от цветовете на индийското знаме и като такъв е носител на идеята за предаността, смелостта, непреклонността, саможертвата и отдадеността на родината.
При сикхизма, оранжевото е символ на сикхската организация Кхалса, създадена от десетия последен гуру - Гобинд Сингх. Тази организация се нарича „Akal Purakh de fauj” или „Армията на Бог”. Тя е военно обединение на сикхите за защита на тяхната вяра и сикхската общност, чието съществуване се налага заради разрастващата се власт на мугалите и нарушените отношения с тях по времето на императорите Джахангир и Аурангзеб. Този цвят е израз на социалното обединение на сикхите, тяхната сплотеност и социална принадлежност.
Оранжевите им тюрбани от друга страна символизират радостта от живота и щастието. Оранжеви са и военните им флагове - Nishan Sahibs, напомнящи на враговете им за тяхната смелост, готовност за саможертва и достойнството им като войни.
Будистите използват оранжевия цвят като израз на принадлежността им към будистката сангха, отказването им от материалния свят и приемането на пътя към душевното усъвършенстване и просветлението.
Божкееее, ма тя сватята Раджваншова била „душа” човек! Въх, как тъй ми й убягнала досега нейната „доброта”.
Тя откакто се изкатери по-близо до боговете, явно те нещо са и прошепнали, скришом от нас.
Май пак трябва да ходя в ъгъла да се срамувам от себе си
.
Защо, обаче все още не мога да и имам такова доверие, каквото ни показват сценаристите. Дали не е затишие след буря .
Ама нека да изчакам краят на сериите, че току-виж ми се е наложило да се самобичувам за наивността си
.
Малти-ту и тя от ден на ден саритата и все по-красиви и по-красиви.
Хм, вот какой факт получается! Нашия даскал по музика цъфна тука.
Тя откакто се изкатери по-близо до боговете, явно те нещо са и прошепнали, скришом от нас.
Май пак трябва да ходя в ъгъла да се срамувам от себе си
. Защо, обаче все още не мога да и имам такова доверие, каквото ни показват сценаристите. Дали не е затишие след буря
.Ама нека да изчакам краят на сериите, че току-виж ми се е наложило да се самобичувам за наивността си
.Малти-ту и тя от ден на ден саритата и все по-красиви и по-красиви.
Хм, вот какой факт получается! Нашия даскал по музика цъфна тука.
Вижте какво прочетох за обецата на носа на булката, онзи ден нали я коментирахме.
Nath - обецата за носа, подчертава красотата на жената и символизира прехода от живота й на неомъжена жена към семейния живот и принадлежността й към новия дом, в който отива. Тази обеца е един вид измолване на щастие и дълъг живот за булката и нейния съпруг от богинята Парвати и израз на достойнството и душевната чистота на жената. Неомъжените жени и вдовиците нямат право да носят Nath. Обецата се сваля от мъжа на омъжената жена след сватбата, но в някои райони на Индия, Nath се носи през целия живот на жената.
Nath - обецата за носа, подчертава красотата на жената и символизира прехода от живота й на неомъжена жена към семейния живот и принадлежността й към новия дом, в който отива. Тази обеца е един вид измолване на щастие и дълъг живот за булката и нейния съпруг от богинята Парвати и израз на достойнството и душевната чистота на жената. Неомъжените жени и вдовиците нямат право да носят Nath. Обецата се сваля от мъжа на омъжената жена след сватбата, но в някои райони на Индия, Nath се носи през целия живот на жената.