Нещо много мило... -?

Сетих се още. Преди няколко години, не много отдавна успях да предоставя на една почти непозната ( за тогава) мацка час за един специален лекар, даже за да мине номера й бях дала моите лични данни. Та мина и замина прегледа и един ден аз бременна чаках за преглед и се чуваме с нея, че и тя е към клиниката за някакви изследвания и казвам къде съм - че чакам пред еди кой си кабинет и да ми донесе едно кафенце. Идва тя и освен кафето ми носи букетче прекрасни бели лалета, много интересни, с къдрави на върха чашки. Стана ми много мило, запомних жеста, а с нея сме приятелки

Поздравления за темичката.Хващам я след известно време,за жалост.
И аз се включвам с една ситуация от има,няма-месец.
Моят човек беше в отпуск,а аз на раобта.Тръгнала съм сутринта,той се къпе.Слизам по стълбите,отивам до гаража,изкарвам колата ,нагласявам се да тръгна и А-аха да изляза от двора с колата, и пред очите ми притичва мъж,по халат,без да гледа кой излиза,има ли коли.Спирам рязко аз,надувам клаксона,обръща се той и какво да видя?Моят хубостник,видял,че съм се забравила телефона и тръгнал да ме гони по улицата,защото решил,че вече съм тръгнала и съм някъде по нея.Целият мокър,по джапанки.Аз  .Казвам му "Абе,мило,защо тичаш,не ми е изтрябвал този телефон,как може да излезеш така и чак да тичаш за един телефон?" А той ме гледа по детски и ми каза : "За теб бих тичал и гол, и бос,и по огън, и по стъкла."  Стана ми много мило на душата...

Страхотна тема   
И се включвам с една скорошна случка. Прибирам се аз от работа в 23 часа, ММ тъкмо се стяга да излиза за нощна. Сещам се обаче, че съм забравила да си купя безалкохолно, а ми се пие газирано, та две не виждам. Мърморя си колко съм тъпа и изброявам какво ми се пие - тоник, спрайт и всичко, дето се сещам газирано и студеничко. А по това време отворен магазин нъц и ще се примирявам с вода. Както и да е, тръгна той, аз си се мотая. След около 5мин. се връща. Аз мислех, че е забравил нещо, а той минал през близката пицария и ми купил по една стъклена бутилка кола, спрайт, фанта и битер лимон, защото не знаел какво точно ми се пие най-много (нали бях изброила няколко вида). И това с риск да изпусне служебното рейсче и да ходи пеша до работата. Много мило ми стана.

Като споменахте за среднощните пътувания, се сетих за една приятелка, бащата на която пропътува половин България, за да осигури лекарство за едно дете и друга, която буквално заряза празничните приготовления, за да помогне.

Звъннаха ми .. беше на 31.12 /преди няколко години/ през деня с молба, ако имам възможност да й намеря от някъде Фенобарбитал ампули. Трябваше на приятелката ми в Пловдив спешно за тяхно близко детенце, а нито рецепта имаха, нито в аптеките можеше да се намери. Не помня как се сетих за позната в Разград. Обадих й се и това момиче обърна света, за да ги осигури. Беше обикаляла по доктори, за да се снабди с рецептата, да прави заявки по аптеките, да се връща после за лекарството .... и всичко това, влачейки децата си с нея, защото нямало на кого да ги остави. Късния следобед ми звънна, че мисията е успешна и ампулите са в нея. Предадох новината по веригата и от Пловдив към Разград тръгна кола. Човекът посрещна новата година някъде по пътищата, но в ранните часове на новата година, лекарството стигна до Пловдив и хлапето се стабилизира.

`ТуиГ,трогателно и много достойно за уважение.Просълзи ме рано-рано.

 Живеех в Студентски град, като студентка и лятото изкарах един бронхит, обаче още си влачех кашлицата.
Та сядам аз много гладна да хапна една пица набързо, отвън на масичките на пицарията. Обаче започвам да кашлям докато ям, силен пристъп, а не си взех нищо за пиене. След 2, 3 мин. идва едно хубаво момче и ми носи сокче на Капи с думите * Видях, че се задавихте, заповядайте едно сокче*. Врътна се и се качи в едно такси близо до масите и замина. А аз даже благодаря не казах, всичко стана толкова бързо, а аз бях изумена и онемяла от жеста.
Смятам че е много мило, защото не използва това, като опит за запознанство, а може и да е решил, че нямам парички. Както и да е за мен това беше много мило, от човек с добро сърце.

Аз съм от влюбените-загубените, защото при първото забелязване на темата веднага се сетих за моето либе...

В един период много се заяждахме, тресяха ни нерви за щяло и нещяло. След поредният скаран ден, моя мъж реши да пали колата и да се пръждоса на някъде. Аз пък демонстративно завъртях ключа на входната врата.  Оправих се и излязох из града. След половин час се прибрах, беше ми много тъпо. Тъкмо си отварях вратата, след мен и моя си идва. С ръце зад гърба. И ме напуши смях.  Набрал ми полски цветенца/ случката беше през пролетта/ и ми ги подари с думите: "Понякога съм такъв пън, обаче нали знаеш, че те обичам!?"  Размазах се!

Втората случка е, когато ми донесе поничка в службата. Аз понеже сутрин пия една "здраво" кафе, цигарата и ядене може би след обяд. Някъде към 10 часа, почуква се на вратата. И ми цъфна в поничка с шоколад. Понеже ги обожадвам! 

Моят мъж веднъж ми донесе пастички. Още не живеехме заедно, звънна на входната врата към 10 сутринта с едно лале и две пастички, да си ги изядем заедно.
Онзи ден говорих на майка ми как ми се ядят пълнени чушки и макарони на фурна. Дошла на другия ден, докато съм на работа и сготвила.

Лятото от балкона ни се вижда залезът и почти всяка вечер го снимам (това беше миналата година, когато нямаше такива дъждове и бури). Та вече слънцето е залязло, смрачава се, когато Ирина (на 4г тогава) ме вика. Отивам и виждам как между двата високи блока отсреща, на смрачаващото се небе свети луната, но беше много тънко сърпче, едва се забелязва. Почти като в приказка. Хуквам веднага за апарата, възклицавайки:
- Браво мамо, как го видя. И все такива. На което малката отвъща съвсем сериозно:
- Аз за твоЯ обич го направих

Няма да ви казвам какво се случваше в мен.

С моя мъж трябва всеки месец да отделяме безумните пари за лекари (зъболекари и стерилитет) и се бях примирила, че няма как да видим почивка тази година. Всичките пари за тези неща идват от моите доходи, защото има как "да вадя пари" за непредвидени разходи, докато той е на фиксирана заплата. Преди две седмици като ме бяха ударили нервите даже му се накрещях, че не участва в планирането на семейните почивки, как вече не мога без поне малко да се разсеем и т.н и т.н. че не мога вечно аз да планирам... Сещате се - познатият семеен скандал. Той мълчи и гледа тъжно.
Разбирам аз днес, че два месеца той тайно е постел на работа, като децата събирал от закуски, защото нямало откъде да отдели, а моите пари отивали за важните неща, и отделил парите не за почивка, а за танго маратон, на който много исках да отида. Боляло го като знае как работя, за да осигуря необходимите финанси и решил той да поеме това. Два месеца без да каже и дума. Щях да се разплача, а сега като се сетя за скандала преди две седмици съвсем се разплаквам как не оценявам човека, който е до мен.

Еstlar, очите ми се насълзиха. Злато си имаш вкъщи.

Мисля, че е крайно време и аз да похваля моето съкровище.
Точно преди месец имах рожден ден. Знаех, че нещо е намислил, но не ми казва. Предната вечер бяхме навън с приятели и посрещнахме РД-то, на сутринта ме вдига в 7 и ми казва, че тръгваме с колата. Без нищо повече да знам се натоварихме, караме към някъде и нищо не ми казва. След 2 часа видях табелата за Сопот и тогава ми подари плик с ваучер за скок с парапланер  Разплаках се от щастие, от само няколко месеца сме заедно, без да му казвам, че искам нещо такова, той сам се сетил. Точно беше свършил парите за месеца, но от някъде е намерил за моя скок.

Миналата седмица- прибирам се в 10 вечерта след 8-часов работен ден и след това езиков курс. Съкровището ме посреща със запечен кашкавал на фурна, нарязана салата, а в хладилника бишкоти с лимонов крем и пресни боровинки  Хвърлих си багажите, навечеряхме се и ме изпрати да си почивам, а той изми чиниите.
В понеделник в 1 сутринта се прибирам след 3 дена в чужбина- на летището ме посреща с огромен букет от рози и лилиум. Прибираме се и се оказва, че след работа почнал да ми бърка любимата мусака, ама не му стигнало време да я допече. Та снощи се прибирам след работа и милото направил таратор, сипал ми мусака, украсил порцията с магданозени листенца, само мен чака....  Като принцеса ме глези това съкровище, не знам къде го намерих....

Една петък вечер се скарахме, събота сутрин още ме държи. Той само ми прошепва "Отиди и виж какво има в хладилника".... Любимият крем карамел ме чака от предната вечер. Сам го направил, ама решил на сутринта да ме зарадва да ми почне хубаво уикендът.

Та на някой ще му се стори съвсем обикновено всичко това, но за мен означава много да се прибера в 8 от работа и да не мисля тепърва какво ще вечеряме, а да знам, че има кой да ме отмени. И той НЕ може да готви, всичко това са му първите  опити в кухнята, но казва, че съм го вдъхновявала и имал желание да се пробва и да се научи ...

Или пък, когато ме погали по карема, целуне ме по челото и ми прошепне, че много ще ми отива да съм бременна.  Или в някой магазин ме дръпне да ми покаже някоя дреха за бременни, погледне ме в очите и пита "Кога?" 

Поздравления за темата   
Миналата седмица голямото ми дете (3г. и 3мес.) искаше да гледа снимки на бабите си на моя телефон. Давам ѝ телефона, оставям бебето (7мес.) на шезлонга и отивам да нагледам яденето във фурната. По едно време чувам, че бебето започва да плаче, но когато стигам до хола виждам каката да люлее шезлонга, да му шътка  и същевременно да му показва някакво клипче на телефона, за да се забавлява и да спре да плаче. Много мило ми стана 

Кайлис това ме подсети за моите хлапета- оставила съм беба в леглото и тя започва да плаче, тя е на 8 месеца и батко й- на 3 г и 2м. го чувам- той й казва Или и : Или не плачи и застанал  пред нея започва да пее Зайченцето бяло- пее я цялата песничка
Друго мило прави, когато тя плаче той я гали с малките си ръчички по главата и казва: няма, няма ооооооо, недей и я цунка.

Прекрасна тема, която подкрепя думите ми, че добрите хора не са изчезнали!

Сега не се сещам за конкретен случай, но ще помисля и ще пиша после!!!

Прекрасна тема!
Всеки ден я чета и си мисля за всички мили и прекрасни хора които са минали,все още имам или предстои да срещна в живота си.

Татко (за огромно съжаление вече не е сред нас) всяка вечер преди да си легне минаваше през нашата стая с брат ми и ни завиваше,а зимата хубаво подпъхваше юрганите под краката ни за да не ни е студено и това го правеше дори вече като бяхме пораснали.

Вчера приятел ми подари камъче от плажа специално за мен.
И разни такива мили нещица те карат да се усмихваш по цял ден.