Всеки път, когато пресичаме, ММ ме хваща нежно за ръката, за да ме преведе на отсрещния тротоар (винаги се оглеждам в посоката, от която няма как да дойде кола).
- Публикувана: 22 юли 2014, 23:24 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2014, 18:43 ч.
Нещо много мило... -?
Sokericata dobra, подсети ме за случка от преди няколко месеца.
На гости сме на моите родители, през ноща малката ми направи пристъп. 40 мин почти не можеше да диша. Не й е за първи път и знам, че след като взема нужните мерки просто трябва да изчакам известно време докато всичко се успокои. След като пристъпа приключи, изпратих майка и татко да спят, силите ми рухнаха и ревнах. Тогавя тя ме гушна и каза - "мамо, не плачи, аз вече дишам, всичко е наред. Не беше страшно".
На гости сме на моите родители, през ноща малката ми направи пристъп. 40 мин почти не можеше да диша. Не й е за първи път и знам, че след като взема нужните мерки просто трябва да изчакам известно време докато всичко се успокои. След като пристъпа приключи, изпратих майка и татко да спят, силите ми рухнаха и ревнах. Тогавя тя ме гушна и каза - "мамо, не плачи, аз вече дишам, всичко е наред. Не беше страшно".
Това са незаменими моменти , пълни с най- голямата любов и нежност на света . Да са ни живи и здрави дечицата и Господ да ни пази ги пази винаги . 
Снощи се разревах на терасата докато простирах 
Живеем на първия етаж в кооперация, а до нас има семейна къща. Семейството имат малко куче, което е голям сладур. Преди години и ние гледахме куче. Взехме го, когато бях едва на 9г. и почина, когато бях на 22-23г., т.е целия ми съзнателен живот премина с кучето ми, което беше точно като член на семейството. Беше много умен и сладък. Кучето ми много обичаше майка ми и я чакаше всеки ден да се прибере от работа. Все едно познаваше часовника. Всеки ден като стане време майка да се прибира заставаше до вратата и се ослушваше за асансьора. Майка ми като се прибереше започваше да му се радва и да му вика "На мама детето. Мама се прибра" и пр, докато той скимтеше от радост и скачаше около нея. Това малко предистория. Та вчера докато простирах гледам, че съседката се прибира. В този момент кучето излиза и започва да й се радва, а тя започва да му вика "Какво правиш на мама хубавия". Сетих се за кучето ми. Сега като пиша пак рева. Който е нямал куче сигурно ме мисли за откачалка, но много мъчно ми стана, като видях снощи жената как се радва на кучето си точно по начина, който и моето куче се радваше на майка ми.
Живеем на първия етаж в кооперация, а до нас има семейна къща. Семейството имат малко куче, което е голям сладур. Преди години и ние гледахме куче. Взехме го, когато бях едва на 9г. и почина, когато бях на 22-23г., т.е целия ми съзнателен живот премина с кучето ми, което беше точно като член на семейството. Беше много умен и сладък. Кучето ми много обичаше майка ми и я чакаше всеки ден да се прибере от работа. Все едно познаваше часовника. Всеки ден като стане време майка да се прибира заставаше до вратата и се ослушваше за асансьора. Майка ми като се прибереше започваше да му се радва и да му вика "На мама детето. Мама се прибра" и пр, докато той скимтеше от радост и скачаше около нея. Това малко предистория. Та вчера докато простирах гледам, че съседката се прибира. В този момент кучето излиза и започва да й се радва, а тя започва да му вика "Какво правиш на мама хубавия". Сетих се за кучето ми. Сега като пиша пак рева. Който е нямал куче сигурно ме мисли за откачалка, но много мъчно ми стана, като видях снощи жената как се радва на кучето си точно по начина, който и моето куче се радваше на майка ми.
Аз много добре те разбирам - 17 години с моето братче.
Ужасно много ми липсва и често плача:(
Покрай твоята история се сетих една друга, кучешка.
И моето кученце винаги чакаше мама, по-скоро усещаше кога се прибира и тичаше пред вратата.
Най-любом спомен обаче ми е, че когато съм била болна или тъжна, той винаги идваше, сгушваше се в мен, гледаше ме право в очите и се успокоявах за миг. Дори, когато съм била болна и болежките ми минаваха и всичко.
Ужасно много ми липсва и често плача:(
Покрай твоята история се сетих една друга, кучешка.
И моето кученце винаги чакаше мама, по-скоро усещаше кога се прибира и тичаше пред вратата.
Най-любом спомен обаче ми е, че когато съм била болна или тъжна, той винаги идваше, сгушваше се в мен, гледаше ме право в очите и се успокоявах за миг. Дори, когато съм била болна и болежките ми минаваха и всичко.
С ММ решихме да се женим следващата година. Снощи бяхме на гости на нашите и им споделихме, че вече сме събрали пари за халките. Мама стана и ми донесе техните халки и ми каза, че много ще се радва ако искаме да ги вземем. На мен ми се доплака от умиление, понеже нашите са ми примера за здраво семейство и хармоничен брак. Стана ми мило, понеже те виждат в нашето семейство надеждата за същото. Жестът ме трогна безкрайно 
miss july и ние цял живот кучета сме гледали,болонка ,та тя всеки ден в 17,30 се качваше на бюрото за да е до прозореца и да види майка ми като се прибира.Наставеше голяма радост щом видеше някой от нас ,че се прибира
И моето куче беше болонка. Почина няколко години преди да се роди племенницата ми. Тя много обича сестра ми да й разказва случки с Бобчо /така се казваше кучето ми. Роден е през 1994г. и го кръстихме Боби на Боби Михайлов
/ и после идва да ни ги преразказва. Последния път ми разказва и се смее "Лельо, а пък Бобчо, като си била малка ти е изял куклата Барби-русалка".РоЗи, много обичах да му викам "Хайде да проверим дали мама идва" и излизах на терасата да гледам дали тя се задава, а той се качваше на дивана и ме гледаше ококорено. Аз се подавам през терасата, а той стои на дивана и ме гледа с един въпросителен и нетърпелив поглед все едно казваше "Хайде, какво стана, идва ли мама", при което аз се обръщах и тъжно клатех глава, а той правеше такава тъжна физиономия. Само с поглед се разбирахме. Толкова случки имахме с него. Веднъж дори спаси баща ми. Щеше жив да изгори. Метнал едни дрехи на радиатора и легнал да спи точно до него, а дрехите се подпалили. Той спи ужасно дълбоко. Бобчо започнал да вие и лае, баща ми спи. Качил се върху гърдите му и започнал да го драска по гърдите и врата, за да се събуди.
Друго за което се сещам е, че Бобчо беше върл фен на Кайли Миноуг и като чуеше песента й Can't get out of my head дори да беше в друга стая, веднага пристигаше, наместваше се пред телевизора, изкашляше се два пъти /все едно да си прочисти гърлото/ и започваше да вие.
Много е хубаво човек да гледа куче. Просто цялата негативна енергия изчезва. Носят много радост в къщи.
Алечка, прекрасно, пожелавам ви разбирателство, хармония и любов, цял живот!
За кучетата прекрасно ви разбирам, имах на два пъти дакел - за съжаление първия път умря при ужасно нелеп инцидент пред очите ми от влакова композиция, а второто ми дакелче живя 13 години, но почина отново нелепо, ухапване от змия в невероятни мъки, добре че не съм си била вкъщи, нашите са се поболяли от гледката
Имам прекрасни спомени от моята Вики, спеше с нас, ядеше с нас, също мама и говореше на ''Мами'', много беше миличка, лакома и любвеобилна 
Един от най-сладките ми спомени с нея е, че я бях тренирала да ме издирва из целия апартамент. Някой от вкъщи я питаше: ''Къде е Мая''? и издирването започваше. Аз винаги заставах на място, от където да имам видимост и да се забавлявам на нейното старание да ме открие, което се случваше винаги и ''засечеше'' ли ме, почваше да лае настоятелно, с радостен лай. Най-смешното й търсене, което ме е карало да прихна под приктитието ми неведнъж беше, че редовно ме търсеше и надничаше в ....тоалетната чиния
За кучетата прекрасно ви разбирам, имах на два пъти дакел - за съжаление първия път умря при ужасно нелеп инцидент пред очите ми от влакова композиция, а второто ми дакелче живя 13 години, но почина отново нелепо, ухапване от змия в невероятни мъки, добре че не съм си била вкъщи, нашите са се поболяли от гледката
Имам прекрасни спомени от моята Вики, спеше с нас, ядеше с нас, също мама и говореше на ''Мами'', много беше миличка, лакома и любвеобилна Един от най-сладките ми спомени с нея е, че я бях тренирала да ме издирва из целия апартамент. Някой от вкъщи я питаше: ''Къде е Мая''? и издирването започваше. Аз винаги заставах на място, от където да имам видимост и да се забавлявам на нейното старание да ме открие, което се случваше винаги и ''засечеше'' ли ме, почваше да лае настоятелно, с радостен лай. Най-смешното й търсене, което ме е карало да прихна под приктитието ми неведнъж беше, че редовно ме търсеше и надничаше в ....тоалетната чиния
Един от най-сладките ми спомени с нея е, че я бях тренирала да ме издирва из целия апартамент. Някой от вкъщи я питаше: ''Къде е Мая''? и издирването започваше. Аз винаги заставах на място, от където да имам видимост и да се забавлявам на нейното старание да ме открие, което се случваше винаги и ''засечеше'' ли ме, почваше да лае настоятелно, с радостен лай. Най-смешното й търсене, което ме е карало да прихна под приктитието ми неведнъж беше, че редовно ме търсеше и надничаше в ....тоалетната чиния
Миличкото сладурче. Представих си го как наднича в тоалетната чиния
. Да почиват в мир тези чисти същества. Алечка, много мил жест. Дано и вие сте щастливо и здраво семейство като това на родителите ти.
Страхотна темичка.
Тъкмо я открих и взех да чета и да си спомням за милите моменти които съм имала и бих искала да споделя с вас и телефона ми звънна. Отсреща децата, които почти цялото лято прекараха на село при баба си /ще ги приберем другата седмица/, говорих и накрая малкия ми казва, мамо на мен много ми е мъчно вече за вас, но аз като се натъжа отивам при рисунката на която ви нарисувах теб и тате и така все едно съм при вас и ми става по леко. Е повярвайте ми толко мило и мъчно ми стана едновременно, че на секундата забравих за всичко онова което исках да ви споделя. Като ми размине и се сета, пак ще се включа.
Тъкмо я открих и взех да чета и да си спомням за милите моменти които съм имала и бих искала да споделя с вас и телефона ми звънна. Отсреща децата, които почти цялото лято прекараха на село при баба си /ще ги приберем другата седмица/, говорих и накрая малкия ми казва, мамо на мен много ми е мъчно вече за вас, но аз като се натъжа отивам при рисунката на която ви нарисувах теб и тате и така все едно съм при вас и ми става по леко. Е повярвайте ми толко мило и мъчно ми стана едновременно, че на секундата забравих за всичко онова което исках да ви споделя. Като ми размине и се сета, пак ще се включа.
Отидох да гушна Лъки, като ви прочетох. А той ме погледна влюбено и ме цунка.
И аз като четох, отидох и си целунах кучешкото детенце по муцунката.