Ние сме ок тези дни, ММ е отпуска и направо съм друг човек, като той си е в нас. Не усещам, че има бебе. Беше кошмарно последните 2 седмици, от 6.30 до 21ч бях сама с бебо. Напоследък само аз се оправям с малкия, майка ми има много проблеми покрай баба ми и почти й е невъзможно да ме отменя вече. И все повече ще са проблемите - така е със стари хора. Понякога ходя аз да го виждат, но пак си е на моите ръце. Сега по изключение й го дадохме, за да ходим на концерт, а вчера баща ми го взе за 2-3 часа да идем на басейн. И това ще е. Иначе онзи ден майка ми се опита да го гледа, докато аз правя пюрета - почти безпредметно беше. Седя половин час, тръгна си преждевременно и трябваше да тичам между детето и печката, та това е положението. За тези дето благородно ми завиждаха, че имам отмяна - вече няма.
Нашата кашлица си я има и почвам да си мисля, че се дължи на обилното слюноотделяне. Вече без лигавник не седи, защото бодито става мокро за 10 минути. 2 зъба пробиха, може скоро и други да има. В сряда ще го водим на консултация и ще го прегледат. Това е около нас. До скоро!


Голям ми е сладурко, сега няма спирка вече!! 

дали с времето ще дойде интересът към храната? Първоначално го лъжех с една лъжичка, която той си държеше и поднасяше към устата и аз веднага като зяпнеше и успявах до 4-5 лъжички да му дам, но от една седмица се научил да плюе всичко, което му натикам в устата..... /това за кашичките/, а иначе му предлагам плодчета, но пак нищо. Единствено коричка хляб му харесва да си смуче

За щастие се разминахме, но пропуснахме ваксини, изследвания, всичко...