Ако бях на мястото на въпросния мъж, щях да постъпя точно като него. Не искам дете, съответно го казвам просто, ясно и категорично на партньора ми и оставям решението на него. Няма как да реша вместо партньора ми, защото все пак той си знае кое му е най-важно. Но не бих решила вместо него, тръгвайки си първа, за мен би било проява на неуважение.
- Публикувана: 27 юли 2014, 17:54 ч.
- Последно мнение: 27 май 2015, 19:36 ч.
Аз искам дете, той – не!
E за какво да си тръгва той? Него това положение го устройва, той не иска деца, а деца за момента няма.
Доблест, може би. Така бих направила аз, ако моя мъж искаше деца, а аз не. Но това е моя гледна точка и виждане за нещата, както аз мисля, че е справедливо.
Надявам се авторката да не се заблуждава, че ако остане с него, той един хубав ден ще се събуди в добро настроение и ще й каже... "Ами, промених си решението, хайде да си направим бебе." Когато си влюбен и обичаш е много лесно да се заблудиш в собствените си илюзии и желания.
Каква доблест? Защо...
Имал е достатъчно такава да й каже право в очите, че деца не желае и то не само за момента, ами изобщо.
От там насетне я чака да вземе тя решение за себе си - или иска да е с него и се отказва от идеята за деца. Или децата са й по-важни и си намира друг.
Той защо да си тръгва, да си отреже напълно шансовете... все пак много е вероятно, на него да му е добре с нея, да я обича и т.н. и да е щастлив ако връзката им се запази, във варианта, в който той вижда бъдеще за тях. Пък ако жената избере друго... е, такъв е живота, той е бил достатъчно откровен към нея.
Истината е, че хората се променят, обаче..дали след 5 години все така няма да иска друго дете...Божа работа, обаче дали авторката й се ще да живее с надеждата, че той ще промени мнението си и с ясната мисъл, че е много вероятно и това да не стане....решението е нейно.
Имал е достатъчно такава да й каже право в очите, че деца не желае и то не само за момента, ами изобщо.
От там насетне я чака да вземе тя решение за себе си - или иска да е с него и се отказва от идеята за деца. Или децата са й по-важни и си намира друг.
Той защо да си тръгва, да си отреже напълно шансовете... все пак много е вероятно, на него да му е добре с нея, да я обича и т.н. и да е щастлив ако връзката им се запази, във варианта, в който той вижда бъдеще за тях. Пък ако жената избере друго... е, такъв е живота, той е бил достатъчно откровен към нея.
Истината е, че хората се променят, обаче..дали след 5 години все така няма да иска друго дете...Божа работа, обаче дали авторката й се ще да живее с надеждата, че той ще промени мнението си и с ясната мисъл, че е много вероятно и това да не стане....решението е нейно.
Здравейте на всички! Изчетах доста по темата, но някак не ми беше достатъчно. Аз съм на 30г. и с приятелят ми сме заедно от 2 години и живеем заедно от 1. Преди месец започнах да говоря по темата, че искам дете. Отказът беше категоричен.
...
Незнам какво да правя. Ще се радвам някой да разкаже ако е приживял нещо подобно.
...
Незнам какво да правя. Ще се радвам някой да разкаже ако е приживял нещо подобно.
Бяхме заедно четири години, връзката ни беше щастлива и пълноценна. Поисках дете и той си тръгна. Не ме е лъгал и не ми е обещавал нищо неизпълнимо. Останаха ми само хубавите спомени.
Година съм сама. Ужасно ми е трудно да имам следваща връзка.
Сега при преценката на даден мъж голямо значение има дали става за баща. Разбирам го по отношението му към мен (това на етап свалка) и към самия себе си. Повечето не стават за нищо освен за убиване на време.
Много пъти съм се чудила за различните варианти при тази последната ми връзка.
Дали ако бях останала с него без деца щяхме да сме щастливи? Защото бяхме когато и двамата не искахме деца. Той искаше в началото, аз 23-годишна пикла не исках.
Дали щях да се справя сама като самотна майка? Нямаше да имам избор да не се справя.
Аз съм такъв човек, че не съжалявам за нищо. Всяко нещо което се е случило е имало причина да се случи и е било горчив опит. Съжаленията не могат да върнат времето назад.
И все пак съжалявам, че не родих дете от него. Той го заслужава(ше).
И аз смятам ,че той е честен с нея и не я залъгва и баламосва. Авторката трябва да вземе решение за себе си. Той със сигурност знае какво иска.
Лично за мен мога да кажа,че няма мъж на света,който би ме накарал да се жертвам и да нямам деца. Ако не можех да родя,щях да си осиновя и пак да отгледам поне едно дете. Откакто се родиха децата ми, живота ми се изпълни с огромно щастие и със смисъл. Те са причината да се боря със живота,да постигам повече ,да преодолявам трудностите пред които ме изправя живота. Без тях не знам какво бих правила. Щях да имам повече време и средства за ресторанти,екскурзии, бижута,но материалните неща не носят щастие. Щях да чувствам една огромна празнота,която никой мъж не може да запълни.
Лично за мен мога да кажа,че няма мъж на света,който би ме накарал да се жертвам и да нямам деца. Ако не можех да родя,щях да си осиновя и пак да отгледам поне едно дете. Откакто се родиха децата ми, живота ми се изпълни с огромно щастие и със смисъл. Те са причината да се боря със живота,да постигам повече ,да преодолявам трудностите пред които ме изправя живота. Без тях не знам какво бих правила. Щях да имам повече време и средства за ресторанти,екскурзии, бижута,но материалните неща не носят щастие. Щях да чувствам една огромна празнота,която никой мъж не може да запълни.
Не знам дали има смисъл и аз да казвам същото...по-добре да страдаш сега за една изгубена любов(никой не е умрял от раздяла)от колкото да умираш всеки ден гледайки другите майки как играят с децата си , бременните , които сияят , смехат по детските площадки...това ли искаш за себе си , да мечтаеш за нещо , което по право ти е дал живота , а ти сам си захвърлил.тц не аз като една омъжена жена с прекрасна дъщеря ти казвам , че един мъж не си струва пред едно дете.не си похабявай младостта с този човек.ще ти е тежко ще плачеш , но ще се изправиш ще намериш нов човек до себе си и ако е рекъл Бог ще имаш рожба.
Пс.Леле ми те тез мъже много депресирани били след развод значи , аз си мислех , че си бият д-то в тавана от щастие , че са се отървали пък те били за психо-терапевт еее да се засрамим малко.
Пс.Леле ми те тез мъже много депресирани били след развод значи , аз си мислех , че си бият д-то в тавана от щастие , че са се отървали пък те били за психо-терапевт еее да се засрамим малко.
Пс.Леле ми те тез мъже много депресирани били след развод значи , аз си мислех , че си бият д-то в тавана от щастие , че са се отървали пък те били за психо-терапевт еее да се засрамим малко.
Що те само жените ли могат да са нещастни и депресирани?
Не мисля, че има смисъл да се терзаеш. След още година, когато влюбването ви е поразминало и важност придобият общите цели и планове, проблемът ще се реши сам. Ако той не е променил мнението си, за теб няма да е трудно да си заминеш след като детето наистина е толкова важно.
Аз имах сходна ситуация преди година и половина след почти 4 годишна връзка. Само дето лафът не беше "Не искам дете", а "Не сме готови финансово за дете". Аз и не дочаках да станем готови. Сега си имам детенце на 4 месеца от друг.
Аз имах сходна ситуация преди година и половина след почти 4 годишна връзка. Само дето лафът не беше "Не искам дете", а "Не сме готови финансово за дете". Аз и не дочаках да станем готови. Сега си имам детенце на 4 месеца от друг.
Две неща.
Човек трябва да е прекарал само няколко часа в репродуктивни клиники, за да си даде сметка колко решаващо е значението на възрастта за зачеването и износването. Всички сме чували за третата братовчедка на най-добрата приятелка, която родила на 43 без никакви проблеми, но това е по-скоро изключение.
Няма нищо, заради което си струва да се откажеш от деца, ако наистина ги искаш.
А, всъщност, още едно нещо. За много мъже, бащинството е обвързано с отношението към конкретната жена и то определя желанието или нежеланието за дете. В последните 10 години видях много мъже, които твърдо не искаха деца по принцип, но след като бяха напуснати, рязко се сдобиха с деца от следващи партньорки и станаха много активни татковци. От друга страна, много мъже, които наистина не искаха деца, се огънаха и се съгласиха, за да не загубят жените, които обичат. По-голямата част от тях бяха неучастващи, пасивни родители и браковете не издържаха. Не видях случай, в който неискащият деца мъж внезапно да осъзнае, че е роден да бъде баща, след като детето се появи.
Човек трябва да е прекарал само няколко часа в репродуктивни клиники, за да си даде сметка колко решаващо е значението на възрастта за зачеването и износването. Всички сме чували за третата братовчедка на най-добрата приятелка, която родила на 43 без никакви проблеми, но това е по-скоро изключение.
Няма нищо, заради което си струва да се откажеш от деца, ако наистина ги искаш.
А, всъщност, още едно нещо. За много мъже, бащинството е обвързано с отношението към конкретната жена и то определя желанието или нежеланието за дете. В последните 10 години видях много мъже, които твърдо не искаха деца по принцип, но след като бяха напуснати, рязко се сдобиха с деца от следващи партньорки и станаха много активни татковци. От друга страна, много мъже, които наистина не искаха деца, се огънаха и се съгласиха, за да не загубят жените, които обичат. По-голямата част от тях бяха неучастващи, пасивни родители и браковете не издържаха. Не видях случай, в който неискащият деца мъж внезапно да осъзнае, че е роден да бъде баща, след като детето се появи.
Бяхме заедно четири години, връзката ни беше щастлива и пълноценна. Поисках дете и той си тръгна.
Той искаше в началото, аз 23-годишна пикла не исках.
И все пак съжалявам, че не родих дете от него. Той го заслужава(ше).
Той искаше в началото, аз 23-годишна пикла не исках.
И все пак съжалявам, че не родих дете от него. Той го заслужава(ше).
Ех, Естел, детенце наивно. Я пак прочети поста си и помисли дали не си била изманипулирана жестоко?
Когато ти не си искала дете, той е искал. За да те върже (или прилъже). Когато си поискала, си е бил камшика и те е зарязал.
И за този мъж твърдиш, че заслужавал да му родиш дете??? Я пак?
Ако заслужаваше, сега щяхте да го имате.
Аз не знам какво да мисля вече.
Наивна съм до глупост, постоянно съм в състояние "не знам какво искам".
Вероятно ще имам леки проблеми при опит за забременяване, годините си минават, аз ставам все по-капризна спрямо мъжете. Очертава ми се картинка на стара мома с три котки и люлеещ се стол.
Наивна съм до глупост, постоянно съм в състояние "не знам какво искам".
Вероятно ще имам леки проблеми при опит за забременяване, годините си минават, аз ставам все по-капризна спрямо мъжете. Очертава ми се картинка на стара мома с три котки и люлеещ се стол.
Препоръчани теми