Не искам децата ми да са деца на разделени родители

Имам чувството, че когато нещата стигнат до ежедневни обиди и трайно нещастие, каквито и да са причините, дори и да се изяснят, това не помага. Просто нещата са непоправими (според мен). Дано не съм права 

И аз мисля, че е важно разбирането кога е започнало отчуждаването. Трябва да е имало някакво наслагване от причини.  И поздравления, че   си отслабнала толкова много  за три години, но това заради теб ли беше или заради това, че се чувстваш  " нещастна, пренебрегната, ненужна"? Освен планирането на деца и емигрантство, имате ли други общи неща като планове и идеи за заедност...И други въпроси ми изникват, но за сега са като стреляне в тъмното. Единственото, което ми хрумва на този етап е да се разделите  временно (ако имате възможност), като той  вижда децата достатъчно често, за да  не страдат.  Докато той е с тях, ще имаш време за себе си, за размисъл или дори само  за спокойствие, за да си подредиш нещата и отговорите. Той също ще има такова време. После  говорете - ама спокойно вече и се разберете, кое ще е добре за Вас. Ако решите да се разделяте - децата са малки и  ще им е по-лесно да се адаптират към новата ситуация, пък и никой не е казал,  че разделените родители, автоматично престават да са такива - просто са  родители пребиваващи на различни места. Ако решите да останете заедно, ясно е, че разговори, търпение и компромиси ще са нужни двустранно, иначе  не ми се мисли какъв ад може да ви се получи от емигранстването.Дано  всичко се нареди по-най добрия начин
 

Страхливка, криеща се зад децата си! 
Те живеят в лъжа така или иначе, пък ти разправяй как са щастливи! 

Много тъжна история!Стана ми мъчно за вас.Не знам какъв съвет да дам,затова само те гушкам!Понякога нещата се оправят когато най малко очакваме.Дано и при вас се получи!

Отидете на почивка, сменете обстановката.

Каквото и да си мислите, децата усещат напрежението между вас, повярвайте. И ще им е много по-добре да живеят без това напрежение, отколкото с двамата си родители на всяка цена. Казвам го като дете на разделени родители   

 

Децата и емиграцията са стрес тест, на който и далеч по-успешни двойки се провалят. Това, че ще осигурите щастие на децата, емигрирайки, е заблуда, защото там отношенията и напрежението се нагнетяват. Особено, ако единият от родителите работи, а другият седи вкъщи с децата и страда от социалната изолация.
Хубаво е проблемите да ги решите преди да предприемете поредната кардинална промяна, защото тогава "undo" ще е още по-трудно.

Благодаря за отзивчивостта на всички! Сутринта се оказа по-мъдра и по-ведра от вечерта. Извинявам се, ако съм натоварила някой излишно, но сноши, когато пуснах темата, бях искрена и нямаше с кой да споделя. Наистина ми помагате да си събера мислите, да си задам правилните въпроси и ме мотивирате да се взема в ръце.

Конкретно на някой от коментарите:
Възможно е да е така, но не съм определяла като проблемна връзката ни преди да се родят децата, напротив.

Никога не сме си държали тон преди появата на децата. Бременностите са напълно желани и планирани от двама ни.  Интензивността на секса не е била значителна. Винаги съм смятала, че просто и двамата сме антисексуални и това не е водещо при нас. Предходната ми връзка беше изключително физическа – прекратих я точно поради тази причина. Не смятам, че секса е в основата на една връзка, но вече осъзнавам, че това не е правилна позиция...



1.   Нямаме на кой да оставим децата - моите родители са починали, нямаме роднини в БГ. За детегледачки нямам възможност.
2.   Все още кърмя, т.е. не оставям малката за повече от 12 часа. Тази точка не подлежи на коментар – запален фен на кърменето съм и нищо не може да ме убеди в прилагането на не ”baby-friendly” методики на хранене и отглеждане на деца.

Такава ми е физиономията. Всички ме питат как може постоянно да съм усмихната… И аз си се чудя. Но съм на мнение, че не е редно да натоварвам околните с личните ми тревоги и лошо настроение. Позволявам си да натоварвам само достатъчно близки хора, от което очаквам съвет и съчувствие, а излиза напоследък „че мрънкам и съм все недоволна”… (визирам мъжа ми)

Не мисля, че честотата на секса определя наличието на чувства и още повече степента на готовност двама души да станат родители – звучи плитко.
Имало е чувства преди появата на децата ни. Дори към момента, при създалата се ситуация съм в процес на определяне налични ли са.

Децата не са дошли, за да спасяват проблеми и да скрепяват отношения. Преди планирането на децата не съм определяла взаимоотношенията ни като „нещата не вървят”.  Липсата на секс между двете бременности отдавам на асексуалността ни по природа, 9 месеца бременност, липса на помощ с гледането на деца дори за час и фактът, че спим всички в една стая. Мислите ли, че това са оправдания, или аргументи?



Спокойно, не съм се свършила от мъка Свалих ненужно свръхтегло под лекарски контрол, с оптимизиране и балансиране на храненето, физическо натоварване, една бременност помежду и непрестанно кърмене.
Относно "идеите за заедност" открадвам си фразата и започвам да мисля по въпроса - дано измисля нещо...

Отдавна търся първоизточника на очуждаването и проблемите ни, но не мога да проумея какво и кога се случи...

Днес комуникацията ни е почти нулева, но смятам да последвам съветите за въздържане от обиди и квалификации. Мисля, че е твърде рано да коментираме един с друг какво ще правим. Още обмислям как се чувствам и какво искам аз. В края на седмицата ни предстои пътуване извън града, но заедно с децата - комплект сме така или иначе и ще видим как ще ни се отрази.

Тази вечер мъжът ми взе и двете деца от детска ясла и градина, сготви половината вечеря и в момента къпе каката. Всичко е тихо и спокойно, само 'дето галвата ми ще се пръсне... Ама ще го измисля.

Емиграцията ще осигури на децата не семейно щастие, а възможност да растат в държава, в която правилата се спазват, не е нужно да минаваш постоянно тънко и да търсиш втория начин, не се храниш в заведение на плажа и виждаш как бездомни кучета нападат играещо в съседство на твоето дете в пясъка и ред други абсурди, които за съжаление не могат да бъдат оборени от голия ми патриотизъм.
Знам за undo-то и това ми е най-големият страх.

Много дълго стана...
Благодаря на всички за помощтта да стигна до правилната за мен позиция и да взема решения. Продължавам да приемам мнения. Наистина ми помагате да се събера... Благодаря!

НАистина явно и двамата сте умни, интелигентни хора, но ти специално по писанията си лъхаш на не особено склонна на компромиси и консервативна жена. Ако и мъжът ти е "остър камък" нищо чудно защо се е стигнало дотук. Това разбира се са само догатки на база на написаното, възможно е истината за характерите ви да е напълно различна.

Добре правиш, че се вслушваш в съвета да зарежеш обидите, и саркастичния тон. До нищо добро не води, а само предизвиква и човекът отсреща да реагира още по-остро, за да се защити.
Казвам го, защото уча и себе си на това.

И последно - най-голямата заблуда е, че на всяка цена в чужбина всичко е идеално и по-добро оттук. Децата винаги могат да отидат в "по-уредена" държава, когато малко поотраснат (да учат примерно) и пак да имат желаното от теб бъдеще. В днешно време не е нужно непременно да си емигрант, за да продължиш в друга държава. Доколкото си спомням, писа, че тук имаш добра работа.

Извинявай, няколко пъти споменаваш обиди - какви са тези обиди  Той към теб или обратното? Странно ми е хора да общуват като на война през цялото време...напрегнато ми се струва

Извинявам се, че съм интерпретирала първия ти пост погрешно, но просто така звучеше  .
Спането всички в една стая е оправдание за мен, не аргумент за липсата на секс. Има ли желание, има и начин.
Честотата на сексуалните контакти не смятам да я коментирам, тя си е строго индивидуална, но не е излишно да се замислиш и за това, при вас просто е много рядко.
С бейби-френдли практиките обаче ме загуби. Много мога да поспоря за ползите от кърменето, но не е това темата. И говорим за двегодишно дете, не бебе, нали така?! Мнението ми е, че едно дете преди всичко има нужда от спокойна и емоционално уравновесена майка, а не от кърмеща такава, и то на всяка цена. Надявам се не звуча нападателно, не ми е такава целта. Пак желая успех  

Не очаквам отговор, но в първия си пост авторката употребява доста силни думи - че не се понасят.
Защо? С какво я дразни човекът до нея? Действия, бездействия? Иска повече внимание, зачитане?
Споровете на какво се базират - прехвърляне на отговорности/доколкото разбирам не е безучастен в ежедневието/. И ако иска промяна би могла да му каже в какво точно.
За себе си да си отговори.

Подкрепям!  
Бих казала и "твърде педантична".
Да се добави към списъка с възможните причини!

Много интересна тема, имам много да кажа по въпроса, но някак ми е малко информацията. Ще изчакам авторката да напише повече подрбности, когато е готова и ще се включа с коментар. Засега само мога да отбележа от личен опит, че продължителното кърмене и привързаното родителство не са и никога не могат да бъдат корен на проблем в сексуалното общуване. Тук в пълна сила важи клишето който има желание, намира начин, който няма, намира оправдание. Но пък ако липсата на секс никога не ви е притеснявала и проблемът е другаде, къде, кога започна? Трябват повече подробности, за да бистрим някакво решение.

Добре, последен въпрос - кога последно  му каза "обичам те", по-точно - кога ти се прииска да го кажеш (дори да не си го направила)?
Излъгах, не е последен - имам още  два поне - отслабването, разбрах, не е било заради него, заради теб също, но кога последно направи нещо заради него или заради себе си?  Децата са  прекрасен етап от съществуването ни, но са само част от нещото, наречено семейство,  растене, живот. Няма лошо така да озаглавиш темата, обаче проблемите ви(поне така описани) не са свързани с децата и тяхното благополучие (например).  И втория - ти искаш ли да си с този човек или заради  разни планове протакаш да не си ( леко перефразирам омекотително  поста на Естел Бързоход )