Не искам децата ми да са деца на разделени родители

Аз също ще изчакам още постове за  да формулирам някаква история .
За момента ми идва само да ви пожелая да се разтърсите взаимно от обхваналия ви зимен сън на апатия и неудовлетвореност и да поговорите ,ама честно какво не е наред и защо . Успех 

Казването на "Обичам те" се случва цял живот в едно пълноценно семейство ли? Нима има вярващи във вечната любов? Почти 10 години заедно и да сме лудо влюбени един в друг как става? Очаквам обичта във времето да се преобразува, но не усещам да вървим към това и сигурно сама го предизвиквам. Не искам да чувам "обичам те", по-скоро искам да се усещам достоен партньор, уважавана, ценена, нужна част от цялото, а не товар или проблем на цялото. Очаквам да изпитвам това и към партньора - чувство за цялост

Ослабването си беше само заради мен самата - нито заради него, нито заради децата. И това е най-доброто и голямото, което съм правила за себе си.


Приемам се за педантична - задълбавам много и драматизирам от това, 100% в десятката.

"Не особенно склонна на компромиси" - не мисля. От всичко, което ни се случва и аз буквално търпя, като изглежда пред приятели, че сме в перфектни отношения - не знам да има начин да направя по-голям компромис със себе си. Чуденката ми в момента е да продължавам ли да правя компромиси или да си гледам личното щастие и да не се мъча повече да оправям нещата...

 "Не искам да чувам "обичам те"" това го разбрах от първия пост, само че питах друго, кога  последно ти си усетила любов към мъжа, партньора и нищо свьрзано с бащата на децата ти. Да- любовта търпи промени, както всичко останало и това е най-хубавото на  движението в живото-нещата  и то е, че могат да се развиват и от там да станат по-хубави. При вас този процес е спрял, а липсата  на движение във времево-пространствения континиум ( да се направя на сложна )  означава регресия. Няма начин да е романтично винаги,но пък има начин да се развиваш или да спреш за малко. Вашето спиране кога започна ? И да - любов има когато даването и получаването е взаимно и неизискващо, спонтанно е и може пък и да е вечно, но и това е въпрос на  желание,старание (развитие). Всъщност нещата не са толкова сложни - на мен ми прилича на това, че и двамата се криете зад децата си, иначе темата щеше да е с друго име.  От повечето неща ,които прочетох -ти не търсиш в него любим, а някой който да запълни някаква празнота. Не партньорът дава чувство за цялост, дори децата не могат да направят това  , когато човек сам се чувства не цял. И ако отслабването е най-доброто и голямо, което си правила за себе си... може би е добре да се замислиш какво правиш всъщност.

Аз и затова попитах по-напред от какво точно е недоволна и неудовлетворена - конкретно от него, или от живота въобще? Щото няма как той да запълни всички празноти.

За педантичността си го помислих, но не го написах, а то излязло 100% вярно. Ами не е лесно да се живее с такъв човек, и да му се угоди - във всеки миг да се замисляш какво да кажеш или направиш, по точно определен начин или график, ако пък и става въпрос и за дребни неща...
Въпрос на приоритети. И какви точно компромиси прави дамата, може би самият факт, че го `търпи`?

Точно.


Добре е, че осъзнаваш, че може би има неща у теб, с които го предизвикваш. Пишеш , че по природа си ведра и усмихната, към хората - да, а в семейството: към най-близкия човек?
Ти показваш ли му, че той е уважаван, ценен и нужен?  Щото каквото даваме, това и получаваме, нали. Всичко е взаимно.

Ха, любовта се трансформира, но ако има такава налична "Обичам те" не е излишна глезотия независимо от годините  След повече от 12 г. заедно, половинът продължава да ме носи на ръце 
Определено има нещо гнило, но не в Дания, а при вас и отношенията ви

Години наред почти без секс са си трудно преживяване. Какво значи асексуални... при млади хора, които скоро са си направили децата. Изчезне ли желанието за секс, всичко отива на зле за съжаление... а не е трудно да се случи при бебета и постоянно кърмене (това го знам от опит). Но при вас се е случило почти отначало да сте така - необяснимо ми е как и двамата сте искали да останете във връзка без секс... Просто да сте и двамата чак толкова необичащи секса, направо не го вярвам.

Че има нещо гнило, има, въпросът е на какво ниво. Само можем да предполагаме, информацията не е много действително, както някой отметна.
За мен лично понятието цялостност във взаимоотношенията с партньор, включва такава не само в емоционален план. Но той също не е маловажен. Разминавания може да има не само там. Авторката споменава за двустранна асексуалност/нещо, което  е лично разбира се/, въпросът е сигурна ли е за себе си в двустранността? Ако - да - то не би следвало там да се корени проблемът.

_Dana_  ме е изпреварила.

п.п. Да допълня само, че в случай на разминавания по тоя фронт, могат да се `породят какви ли не  проблеми`. И да започне вторачване и заяждане за абсолютно незначими принципно неща.

Наличието на секс в една връзка определя не Готовността на двама да станат родители, а степента на обич, любов, привързаност, топли двустранни отношения, които са важни за раждането и отглеждането на щастливо дете.
Сексът е най-висшата проява на любов към другия.неслучайно именно така се създават деца.
При вас секс няма, "обичам те" няма, докосвания/прегръдки/целувки без поводи също сигурно няма, не си говорите, скандалите са ежедневие....
Тогава какво остава?Работа, обгрижване на децата, обгрижване на къщата.....
Аз лично не бих живяла такъв празен живот, изцяло лишен от топлина, обич и усмивки завинаги.И децата си не бих обрекла на подобно тъжно съществуване.
Изобщо, странно ми е да нарека отношения, в които липсва всякаква емоционална и сексуална връзка между двамата, семейство.Семейството не е само да се съберем, да се оплодим и да отгледаме поколението.За да е пълноценно едно семейство, да носи радост, удовлетворение и щастие, да растат здрави и щастливи деца, трябват доста повече компоненти.

Не знам дали е за цял живот, но вече 25 години всеки ден си казваме по няколко пъти "обичам те".
И ако наистина го изпитваш към другия, защо да не му го казваш?То също е част от партньорството, уважението, целостта на връзката....
Не разбирам как очакваш да си достоен партньор, уважавана, ценена и част от цялостта, наречена семейство, като вие не общувате на никакво ниво?Нито на емоционално, нито на духовно, нито на физическо.На какво точно да се крепи и държи връзката ви?

Че вие сте просто съквартиранти! Лоши при това! В такава "квартира" не бих живяла и ден...

Краси, много точно си го казала.
В следствие на какво се не знае, но всички тия компоненти на нормално общуване в едно семейство, са се изместили/ако ги е имало въобще/, и тяхното място е запълнено от изредените неприятни емоции и действия.
Забелязах и думата достоен като определение за партньора. С какво според авторката настоящият е недостоен? Ще бъда пряма - подозирам голяма доза гордост и себелюбие у нея.

Краси го е описала добре.
В подобно "семейство" не бих се чувствала добре,
а още повече да съжителствам на брачни начала,т.е. съквартиранти.
Относно емигрирането - тук виждам смисъл :
- колкото и да е трудно в началото, ще се оправиш
- нямаш роднини , с които да си обвързана емоционално
- справяш се сама и ТАМ ще го правиш и няма да лелечиш
- на финалната права си - едва ли ще имаш друг подходящ момент и шанс от лотария
/предполагам става въпрос за САЩ/
- ТУК нищо не губиш, освен добрата работа
- емигрирането го разглеждам и като емигриране от всички въпроси поставени в поста ти,
както и на основния - ще бъдеш ли заедно с бащата на децата си.
- в едно и двамата сте на едно мнение - емиграция - възползвай се !
В една непозната среда, изправени пред изпитания, сама ще разбереш отговорът,
който търсиш. По-добре сега, когато си млада и адаптирането е възможно.
Има шанс !

Здравей, SeaAngel

Това, което изтъкваш като аспекти на проблем всъщност са следствия от него. Ако сама/ сами не можете да стигнете до причините ще ви се наложи да прибегнете отново към психолог или терапевт. (Въпреки, че сама казваш, че си скептична и сте хвърлили много пари на вятъра)

Какъв беше моделът на поведение в твоето семейство, ролите и функциите на родителите ти? Какво искаш и какво очакваш от мъжа си? Той какви очаквания има от теб.

Казваш, че мъжът ти помага за децата и в домакинството, също и работи. Ти с какво се занимаваш, какви интереси имаш извън грижата по децата?

Ревнуваш ли от децата си?
Какво искаш и как си го представяш да стане?

Отговори си искрено на тези въпроси, пред себе си. Отговорите могат да ти дадат насока.

пп Не познавам родители, които си раждат деца с мисълта да се разведат в последствие.

Върнах се, че се сетих нещо. Не знам що имам усещането, че семейството ти е за пред хората. Първо двойка, после децата, винаги приветливи и вежливи - за другите - щото така е редно? За да не  останеш стара мома? Разгледай си стереотипите.

Аз смятам, че не е наша работа как хората си гледат децата. Децата не са пречка за каквото и да било. Това дали се кърмят или не, само по себе си, не е фактор за каквото и да е.

Ние също си гледаме трите деца без помощ и знам как в някои моменти направо ми се вие. Преди да имаме деца имахме най-прекрасната връзка. Започнахме с проблемите след като се роди детето, някак си обаче съумяхме да преодолеем инерцията и връзката ни отново стана хармонична.

Аз затова и посъветвах - идете на почивка. Някъде, където ще се отдадете на активен мързел, ще може да се съсредоточите над семейството. По-друго си е. И положете старание. Все един трябва да започне да проявява зрялост, а другият (според това, което казваш), съдя. че ще го последва. Наистина имаш хубаво семейство. Трябва само да съумееш да го запазиш и да проявиш гъвкавост да възобновите отношенията ви. Нашите деца и трите искат да спят при нас. След като заспят обаче, имаме време за себе си. Дори и едно филмче да изгледаме и да хапнем тайно чипс, пак е някаква взаимност. За другите неща с малко фантазия, нещата също могат да потръгнат.

След като прочетох първия ти пост, мисля, че нещо във връзката ви не е било наред от самото начало. Не е нормално за 4 години да сте правили секс само няколко пъти и то за да създадете деца. Ти чувстваше ли се щастлива и пълноценна във връзка, в която сте живяли с мъжа ти по-скоро като брат и сестра, отколкото като партньори? Пишеш, че не се понасяте - в какъв аспект - във физически  или като поведение и характери? Защото ако има физическа непоносимост към партньора ми се струва, че нищо не може да се направи. Няма смисъл човек да прекарва живота си нещастен и после да натяква на децата си, че се е пожертвал заради тях. Децата имат нужда от родителите си довреме, после порасват и излитат от гнездото. Ти виждаш ли се с този човек след 15-20 години? Опитай се да си представиш какво ще се е променило. Към по-добро или към по-лошо? Не е нужно да пишеш отговорите на въпросите, които ти зададох тук във форума, но трябва ти да си отговориш на тях, за да можеш да вземеш решение. 

         Що ли си мисля,че е зле скроена пързалка?!
         И без да искам да съм груба,ако все пак е истина,пищещата да вземе да си намери психиатър,ама добър.Тя  май има късмет,че е попаднала на търпелив човек.Изобщо ми звучи толкова невероятно...ама свят шарен!