Домакини 42/ и на плаж и в планината, с летни коктейли в ръката

То и при нас са едни ,кой ще се върне септември кой не , една девойка е в майчинство и ако се върне не знам аз накъде ще съм, отделно и договора на фирмата изтича след 2 месеца не се знае ще я бъде ли или не ,  и при мъжа ми се очакват съкращения... Не се знае и той ще го бъде или не.От май месец сме под непрестанно напрежение.Само се моля да сме здрави.

За трансплантациите въпроса е изключително сложен и то не от техническа гледна точка. От един ад пациентите попадат в друг - заменят машината с куп лекарства доживотно. Решават се едни проблеми, а се създават други...Пациентите след трансплантация са на доста скъпи имуноподтискащи лекарства доживитно, което пък навлича други проблеми на изтощения организъм...Много се пише за страданията преди трансплантацията и почти нищо за живота след нея...Трансплантацията не е панацея и не оставя след себе си здрав човек - аз и за това преди време реагирах на желанието на Вио да си дари бъбрека... Казах вече, че за съжаление медицината е източник на печалба и се лекуват заболявания по начина по който се печелят пари, а не по-най добрия начин за болния, за това и трансплантациите в определени региони процъфтяват... Четох преди време, че здравната каса не отпуска пари за поддържащото лечение след трансплантация, дори на тези направени в бг... Това е изключително сложна и тежка тема...Както при всеки проблем и при този няма едно лице и една гледна точка...Да - пациентите на диализа се свързват с апарата, защото абдоминалната диализа трудно се практикува в бг, обездвижените са приковани в стаята си на кревата, защото трудно се взема инвалидна количка...и защото обществото ни заклеймява различните... Когато се разхождам тук из улиците и в магазините срещам много хора в инвалидни колички, хора с Даун, ДЦП, жени с перуки... и в първия момент си казвам "О боже, колко болни хора има тук...", но в следващия момент ти просветва, че болните не са повече от колкото в бг, а че на болните тук им се предоставят условия да живеят като "нормалните" хора... Както и в случая с майката на Дами - операцията продължава макс. 4 часа - перфектно направена, само дето не ти решава проблемите с вълшебна пръчка, а ти поставя нови проблеми, за които трябва да си психически здрав и обществото да ти помогне да се справиш... Лично за мен, когато се е налагало да взимам решения свързани със здравето на семейството ми на първо място е било качеството на живот, което ще получиш след лечението...Налагало се е да взимам такива тежки решения и съм благодарна за разбирането и подкрепата от близките ми - това е най-важно!!! Извинете за тежките размисли рано сутрин, но са неща които засягат сърцето ми и много мислих цяла нощ за тях...