Безработни, но не искат да работят или само аз не намирам правилния персонал?

И в софтуерните фирми има огромен проблем с намирането на читави кадри. И там ли търсят роби?
Май по-скоро масата е на ниво цъкане във фейса и подремване зад бюрото. Факт е че и при 1000+ лева стартова заплата е адски трудно да се намери QA или аналист БЕЗ опит, да не говорим за програмисти. Всъщност напливът е в пъти по-малък от този при обявите за продавач примерно.

Искам да работя за теб! !!!
Мисля, че съм пуснала и Cv.

Възможно е завършилите Туризъм да не се справят, но други, завършили друга специалност, да го направят. Ако сте обявили работното място за човек с Туризъм и сте отбелязали това като задължително, ограничавате кръга потенциални кандидати за Ваши служители. Например, намирам подходяща и интригуваща обява, но виждайки изискването за специалност, която нямам, не бих изпратила документите си за кандидатстване, защото ще реша, че дори няма да ми се даде шанс.

Българите не мога да обобщя мързеливи ли са. По-скоро нежелаещи да се развиват, т.е. да научават нови неща и да придобиват умения. Наблюденията ми са върху 20-25-годишни млади хора. Много лошо впечатление ми прави лъгането в CV, писането с грешки, говореното на "уъ" и фамилиарниченето. Но дали всички са такива не зная.

Изчетох всичко до тук и реших да ви пиша.
Първо малко за мен. На 25 години съм, скоро завършила магистратура "Стопанско управление", а преди това имам бакалавър "Стопанска логистика". Нямам нито един ден трудов стаж по специалностите си, не защото не искам, а защото до тук никой не ми е дал шанс. А аз не спирам да си търся работа и да ходя по интервюта, които минават в пълна безсмислица за мен. (Първият въпрос обикновено е "Колко опит имате?". Е, тия хора не са ли видели, че в св-то си нямам вписан опит по специалността си ? Тук идва друг въпрос..Колко работодателите реално преглеждат Св-тата ?

Между временно си клатя краката, но не пред фб-ка, а пред jobs-a и се моля на всички видове богове (дори келтските), някой да се обади от някъде и да започна работа.

Последните 3 сезона (лятото) работех по морето. През 2012 като холова камериерка в 5 звезден хотел в к.к до Елените, а 2013 и 2014 в голям 4-ти звезден хотел в Сл.бряг., но като сервитьорка (след което получих "повишение" -обучение зад бар) и барманка. Реално започнах работа в този хотел, като нямах и един ден опит по професията т.е и табла не можех да нося. Въпреки това имах супервайзор, който беше кадърен(а това рядко се случва) и се научих на сервитьорство (силно казано, хотела работи на ол инклузив изхранване). Харесвах работата си, но тази година напуснах заради шефовете си.

В момента съм в процес на търсене на работа и тотално съм се сдухала. Не желая да работя в моя град (прекалено е малък, а и искам самостоятелност на 100%), но в София за 400-500 лв няма да отида да работя. Не защото за мен 500 лв са малко пари, а защото 500 лв в София няма да ми стигат, за да си плащам квартира, консумативи, храна и т.н. Вероятно може и да ми стигат, но реално ще мизерствам.

Аз имам желание да работя, искам да работя и трябва да работя, защото не мога да разчитам на родителите си. Достатъчно ми е некомфортно от факта, че ме изучаваха 5 години (забравих да спомена, че нямаше как да работя и да уча едновременно), а сега стоя безработна или ходя на другият край на България, за да работя сезонно , както и това че си  си спуквам з*дника от работа и никой да не го оценява.

Много е трудно млад човек, без опит, да си намери работа. Аз не желая 1000 лв стартова заплата, на мен  450-500 лв. ми стигат (ако не е в София). Желая да се развивам и усъвършенствам,  и дай боже някой ден да имам собствен бизнес. Лошото в България е, че много малко фирми предлагат обучения за неопитен персонал. Аз съм напълно съгласна да получа някаква минимална сума пари,първият месец, но да получа обучение в дадената фирма/сфера. Това е плюс за мен и работодателя. Хем аз ще съм "влязла" в нещата, хем работодателя ще е една идея по спокоен относно работата ми. Тук идва вторият проблем..Ако случайно се отпуска някакво обучението, поне да е правилно от човек, които си тежи на мястото и ги разбира нещата. *малко отклонение:обучението ми зад бар беше проведено от една моя колежка. Беше пълен ужас ! Дойде и каза "тук са ти алкохолите, там са ти коктейлите. Гледаш листа и ги правиш, лесно е". Радвам се, че другите ми колеги не бяха такива, защото инак не знам как щях да си доизкарам сезона.*
Следващото нещо-обявите в jobs.bg. Това си е ходене на Богородица по мъките..Едно 50 % от обявите са фалшиви, 20 % са неграмотно и не ясно написани, 10 % от тях е просто проучване т.е има ли търсене и желание да се работи за дадена фирма, а останалите 20 % работодателите не си гледат подадените документи. И да не забравяме, почти всичките нямат телефон за връзка, а ако имат,  когато позвъниш не ти дават информация и ти мънкат. Редовно когато позвъня някъде се измъкват с "ще разгледаме кандидатурата ви и ще ви се обадим"..Да, но НЕ !

Една от форумките беше писала за проблема с неявяването на интервютата, както и с това че не се обаждат, за да откажат. За съжаление. на скоро, и аз постъпих по такъв начин, но имам "оправдание". Факт е, че  забравих, че не съм записала номера в телефона ми и си изтрих листата с последните набирания. Нямаше как да звънна, защото обявата вече беше премахната от сайта, но е факт, че много хора не се обаждат.

Проблемите са много и предполагам мога да пиша до утре, но реално е безсмислено. Нещата няма да се оправят сами, а докато има некоректност между работодател/работник, всичко ще си е постараму
Е, аз продължавам да си търся работа...Дано да успея да си намеря и дано работодателят ми да е свестен..

А според мен проблемът се корени тук. Ясно е, че работа се търси, за да живееш, но защо трябва да търсиш само такава, от която преживяваш? Хората гледат да си покрият малко храна, малко ток, малко вода, малко топло и картата за градския, а всъщност тези неща трябва по дифолт да са ти покрити от заплатата. Т.е. трябва всички работодатели да дават минимум толкова пари, с колкото ще покриеш битовите си нужди. И всъщност ти трябва да търсиш не заплата, с която ще преживяваш, а такава, с която да се развиваш или да поддържаш хоби.
За моите скромни години (малко повече от твоите) съм чула точно ЕДИН човек да каже "такава заплата не може да ми покрие стандарта". Т.е. той знае точно от какво има нужда и колко пари му трябват за него - знае си разкладката на храната, знае с какво се топли и къпе, знае си вноските по заемите и лизингите и най-важното - знае колко му струва екипировката за ски. "Такава" заплата за него покрива всичко без екипировката и съответно му е малка и недостатъчна и не би работил за нея.

Че то много хора ми се чудеха тук преди време, когато имах дилема за започването на работа на определено място и позиция, които не приех, ако и заплата да беше четирицифрена, защото не ми покриваше стандарта. В реалния ми приятелски кръг малцина не ме подкрепиха, но може и да е било от куртоазия.
А истината беше, че не стандарта ми е висок чак толкова, просто за онзи момент ми беше по-евтино да не работя.

Moon Light, нищо лично, но може би би могла да погледнеш и към себе си. Изискванията ти явно не са малко, а какво би могла да предложиш насреща?
Качествено фирмено обучение не трае месец. Е, ако не те обучават за барман, де. Това е сериозна изнвестиция и никой няма от добро сърце да ти навре хляба в ръцете. Трябва да си налягаш парцалите поне докато CV-то ти стане впечатляващо. А не да изискваш, да не се явяваш на интервю  и да се цупиш ако не те наемат някъде.
Олеле, и за качеството на обучаващия има изискване ...

Аз съм на принципа "Дай ми шанс , за да ти покажа колко работя и се старая". Лошото е, че съм съгласна да работя за толкова пари, колкото да имам да си покрия  разходите. Идеята е просто да изляза от малкият, забутан, град, защото тук реализация-никаква, живот-никакъв, шанс за нещо-никакъв. Реално аз стандарт нямам. Просто имам нужда от работа, за да се развивам, но и за да получавам сума пари, с която да преживявам..

Нелка, какво мога да им предложа ли ? Хм, опитай се да вземеш някой на моите години на работа или по-малък от мен, за да видиш "как работят". Моето поколение не е научено на труд. Всеки ще избере да си клати краката или мама/тати да го издържат. Аз нямам 10 години стаж, не знам 5 езика и определено не съм веща във всичко, но имам желание да се уча и да се развивам. Полагам усилия и не съм мързелива.
Аз не искам никой да ми навира хляба в ръцете, но при условие, че университетите не предлагат стаж/практика и т.н след като съм завършила и имам нещата само на теория, как да го работя ??? НИКАК ! С изтеглени бета версии на програми и гледане на клипове, как се работи с дадената програма.. Хм, ами не става така ! Фирменото обучение реално има за цел да те запознае с нещата и да ти се обясни кое, как, защо..нали ? Аз няма да съм учила за учител по музика, а да кандидатствам за Банков специалист или ИТ..Тогава, да, фирменото обучение няма как да е месец...съгласих се !
И ДА, имам изискване на качеството на обучаващия ! Ще ти обясня защо..Ситуация: 1680 човека минават през теб за напитки, поръчват ти коктейли, а ти дори не знаеш какво има в тях. Причината: обучаващият ти е казал "ето там е листа, лесно е"...Сети се, работиш с хора, не можеш да им кажеш "Sorry, I'm new here and still do not recognize the drinks, нали ?

Аз съм на 26 години и имам 6,5 години трудов стаж. Нито ден като сервитьорка или камериерка. Не ми говори за поколения, защото това е глупост. Ако в твоята сфера опитът е толкова важен и ако на теб ти се работи толкова, има програми от БТ, има и стажове /не всички са платени обаче/.
Ходенето на работа е с цел да допринесеш за фирмата и да си изкараш заплатата. Затова се нарича работа.  Ако покрай това има някой + /за СВ, специфично умение, което да ти е от полза, сертификат и т.н./, това е в + , не ти се дължи.

И какво ги дъвчеш толкова тези коктейли, от обща култура се сещам за съставките на поне 10. Rocked science, все едно 200 вида си правила.

Извинявам се ако съм рязка, но наистина не разбирам как някой ще отиде на интервю за работа и ще рецитира Искам това, и това, и това, ама и да ме научите, и да пратите най-добрия да ме учи, ама ако не ми хареса да го смените. Несериозно е!

Чакай малко, нещо не си разбрала правилно ! Написах, че ако има фирмено обучение, поне да е някой кадърен, т.е който си знае работата. Комуникирам с много мои колеги от университета, които ходиха по обучения и в крайна сметка...нищо. Пращат някого да обучава новите, колкото да мине номера, че се е провело обучение ! Аз когато ходя на интервю за работа единственото което искам е да разбера какви са условията, какво се изисква от мен и евентуално заплатата ми (в случай, че всичко това, не е споменато в обявата или предварителен разговор).

Аз пък го разбирам момичето, защото и аз съм имала много такива моменти "как да се натрупа стаж, ако никой не те взима на работа"?
Обучение не е равнозначно на това да я сложат на чин и да й дадат тетрадка и химикал, а да я поставят в тренировъчни или пък реални работни условия. Стига обаче да има кой да обяснява и там според мен се корени проблемът.
България е страна на дребния бизнес. Този бизнес не е задължително да остане с един обект или дейност, а се развива. Когато започне да си търси служители за разширената дейност, собственикът търси хора с опит, защото самият той просто няма познанията да ги обучи. Ако има късмет, идва опитен човек и собственикът го оставя да се оправя. Ако няма късмет, започва драматизирането с липсата на квалифицирани кадри.
Има и един друг момент, че дребният български бизнесмен не желае да инвестира в служителите си. Едрият също Хората се наемат с идеята, че 100 други чакат на тяхно място - я колко сивита се изпращат по всяка обява! Когато имаш 100 кандидати за работа, която изисква не повече от завършена гимназия, естествено, че избираш този, който изглежда най-квалифициран, въпреки че HR-ите говорят друго. Търсят се опитни кадри, за да се избегне моментът да имаш вече назначен човек, но той, понеже е в процес на въвеждане в работата, хем не носи кинти на фирмата, хем заплатата му върви.
След неколкократни провали при кандидатстване човекът започва да мисли, че наистина не е квалифициран и тръгва по курсове, завършва степени на висшето, хвърля маса пари, за да се квалифицира и да стане теоретично подкован в максимален брой сфери, вярвайки, че явно това е решението на проблема с липсата на стаж. Накрая се оказва пълен с дипломи и от "негоден поради липса на опит" се превръща в "твърде квалифициран за тази работа".
Не отричам, че и кандидатите следва да се напънат, особено студентите да си търсят стажове по време на обучението - аз например го направих чак трети курс и това ми е една от огромните грешки, че закъснях толкова. Но от друга страна - условията на нашия пазар на труда са отвратителни. Шефът ти не е сигурен какво иска, но го иска веднага, а в същото време не разбира какво му предлагаш, защото речникът му не е толкова богат.
Всеки може да бъде обучен в работни условия според нуждите на фирмата, от чистач до мениджър. Няма никакво значение дали е учил след гимназията, единственото условие за кандидата е позицията да няма изисквана по закон диплома, за да бъде практикувана.
Честно казано, склонна съм да се съглася, че кандидатите имат право на някои претенции, защото шефовете тотално са се разпасали и са загубили представа какво значи това "друг човек".

Ето как изглеждат нещата, ако наема човек за работа без никакъв опит. Периода на обучение е 6 месеца. Ако човек е схватлив след 6 месеца ще е готов да се справя много добре с работата. Обаче тия 6 месеца този човек няма да изкарва за фирмата нито една стотинка, освен това ще губи и от ценното време на квалифицираните колеги, които ще го обучават, ще му се плащат осигуровки + всички останали задължителни такси, които струва един служител.
1.Как да му дам на тоя човек 1000лв заплата?
2.Какъв ли договор трябва да го накарам да подпише, за да съм сигурна че след като го обуча няма да хукне на друго място?
3.Ако инвестирам толкова много в него, значи ще е логично след тези 6 месеца да получава поне 1 година заплата по-малка от реално изкараната от него за да ми върне инвестицията, нали?

Не мога да разбера защо повечето търсещи работа не искат да схванат следното. Частния работодател не е бюджетно предприятие. Т.е. няма как работодателя да раздава пари, които не са изкарани. За да получава един служител заплата фирмата трябва да печели 2 пъти повече. Разходите на работодателя не са само заплатата на работника.

Но пък и не всички служители имат в длъжносната си характеристика да изкарват пари за фирмата.Те без заплата ли трябва да стоят?
Решение на този въпрос е - организиране на платен стаж. Аз бих се записала на такъв - много по-полезно е от масата курсове, а заетите часове са едни и същи.
Не разбирам защо фирмите не предлагат платени стажантски курсове-обучение за неспециалисти. Един такъв курс би имал повече тежест и авторитет от една обикновена магистратура за неспециалисти.

Има варианти и за стажове. Пример - Телерик, Прокредит имаха млад банкер или нещо такова. Отделно по европейски програми назначават млади хора за по 9 месеца. Но целта на всички е работодателите да си отсеят кандидатите. Отделно има и разни курсове за работещи и безработни.
Наистина не разбирам защо се очаква работодателите  се правят на врчерни училища.

Няма стажове за хора, които нямат необходимата образователна тапия, нека не си говорим смешки.
Има курсове за по една година, на сносна цена от около 1000 лв, които после не знам дали вършат работа, нека някой, който е завършил такъв, каже - чувала съм за счетоводство, графичен дизайн и програмиране.
Има магистърски програми за бакалаври от други направления и така педагог може да завърши икономика, а икономист - педагогика, но каква е ползата, като пак искат трудов опит?
Никой не очаква от работодателите да се правят на вечерни училища. Стига и самите работодатели да избягват представлението "ах, няма квалифицирани кадри, ах, не мога да си намеря служители". Ами сори, ама един неопитен абсолвент/абитуриент/студент все някой някъде някога го взима на работа. Длъжен е, очаква се от него. Някой трябва да се прежали и се прежалва. Иначе цялата планета в един момент ще се насели с висшисти, ама без практически опит и без трудов стаж.
Смешното е, че се прежалват големи компании с ресурс - тяхното не е прежалване, а инвестиция, защото те си отглеждат бъдещите служители. А малките - ами те търсят опитни, защото не знаят как да вършат тази работа.