Колко сте социални

  • 5 636
  • 42
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 4 418
 Всеки си има някакъв социален живот,приятели и т.н.Но хората понякога се делят на тези,които търсят другите за:излизания,срещи,разговори и тн.и такива,които са търсени от другите.
От кои сте вие?
От кои бихте искали да бъдете?
И как сте постигнали според вас сегашното си място?

От четене на разни статии за това колко са социални хората ми хрумна това,не знам до колко успях да пресъздам тов,което ми е в главата.Сигурно някой от вас си е мислил например "Защо винаги аз търся даден човек,а той не се сеща" или нещо подобно  #Crazy сама се обърках от  писанията си..
Коя според вас е формулата за перфектна социализация?  Mr. Green

перфектната форма е некъв микс, то реално хората правят живота интересен

но не е нужно на живо да си с тях, например една книга написана преди 500 години ти създава кеф днес, един създаден филм преди 10 години те впечатлява и те кара да се замислиш, да се разровиш за нещо
вземи тоя форум, някви букви екран и т.н.
но разбира се живия контакт е незаменим

без хора, ако си сам на тоя свят ше е супер скучно и тъпо  Mr. Green

# 31
  • Мнения: 2 743
Аз съм леко асоциална  Mr. Green Не обичам големи компании. Имам 3-4 приятелки, с които излизаме и си прекарваме много добре,макар и не често. Някакси съм се отдала на грижите по деца и семейство, по дома, предпочитам хубава книга или хубав филм, отколкото да се забавлявам с компании. А съпругът ми е моята противоположност - с много контакти и ангажименти.

# 32
  • Мнения: 1 174
Я каква хубава тема.
Днес явно ще съм пространна.  Simple Smile Започвам:
1. До 4-ти клас включително бях много социално дете - с много и различни приятели, вечно търсена и търсеща, отворена към другите и пр. Беше супер! Чувствах се част от всички и не се боях да споделя, да сътворя беля с помощта на някое другарче  Mr. Green
2. След това нещата се промениха, записаха ме в друго училище. Децата се познаваха едно друго, само аз бях новата. Оказа се, че нивото там беше ниско откъм учене и изобщо като цяло, а на мен четенето никога не ми е било проблем, та отново бях отличничката на класа. Е, толкова злоба и гадория не бях виждала и то само защото мога, а другите - не.  Rolling Eyes Постоянно ме нападаха и изолираха, свих се в себе си. Плюеха ме (чисто физически имам предвид, със слюнка), обиждаха ме. По това време имахме по-отворени съученички с дънки с ниска талия и подаващи се прашки, с грим, с токчета, със сутиени, които се демонстрират - това на 14. Не бях такава и го намирах грозно и .. проститутски. Не пазех диети. Бе, и дебела са ме наричали, нищо, че съм нормална Simple Smile
3. В гимназията продължих пестеливо с контактите, да не кажа много внимавах, защото не исках отново подигравки на база можене. Съчувствах на игнорираните, имаше такива. Избягвах общо взето конфликтите, но приятелства и контакти просто нямах, т.е. никого не чувствам близък към момента. За мен "приятел" е изключителна дума и не я използвам за просто познати.
4. В Уни: близки неколцина.
5. В момента: ами като Like Smoke. Много ми хареса нейното "ценител на свободното си време, който държи да има такова" и "темерут". Имам сериозно и студено излъчване, не съм лош човек, не съм високомерна и надута, постоянно надграждам - дали ще се грижа за външен вид или ще запиша курс, дали ще спортувам или чета, ако имам пропуски някъде - наскоро установих, че използвам остарял "Ексел" и знанията ми за него са на ниво "гимназия" и усилено се боря да вляза в крак с времето. Отделно от това, изобщо не обичам да споделям за личния си живот. Меко казано. А човек, който не споделя за себе си, не може да бъде харесан, тъй като изобщо не можеш да намериш допирни точки с него. Е, кой ми е виновен, че преча на хората да ме опознаят?  Mr. Green
Не съм демонстративна личност и не съм натрапчива: няма да тръгна да разправям колко ми струва нещо си или да се лигавя, че някой нещо постнал във ФБ, и то било "мноу яко, чуеееек".
Абе, искам да съм оставена намира и съм.

Напоследък забелязвам силни стремежи на хора, които не ме харесват или поне зле го прикриват, да ме търсят, спират и разпитват. Подпитват може да е по-точно. Оказва се, че съм и мнителна.  Mr. Green Тези същите много държат да ми говорят за себе си, какви възгледи имат и колко успешни са: все едно, че като вече знам, нещо ще се промени.  Rolling Eyes А си се знаем.

А, да! И за П.С. : не съм грозна, с нормална поддържана външност съм.

# 33
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 051
Хората около мен ме мислят за социална, а аз всъщност не съм. Нямам потребност да общувам с много с хората. Общувам по необходимост.

# 34
  • Мнения: X
Аз  съм откровено  антисоциална. Извън работата си, общувам  с много  ограничен  кръг хора- приятели  и  роднини, от който съм изолирала  дори  мои близки, които  не ми импонират.
От родата  на мъжа ми не общувам с никого. "Здравей", "Здрасти", пет- шест  общи  думи и дотам- това от куртоазия.
Ако  някой  от  хората, с които  не  желая  да общувам, реши  да "пием кафе",  съм изключително заета. Неизменно. Знам, че ме мислят  за  надувка от "Голямото  Добро утро", обаче   това  изобщо, ама изобщо  не  ме притеснява.
Така живея  вече  доста време и ми е много  добре- спестявам си хиляди  отрицателни  емоции.
Веднъж  свекърва ми реши  да ме  атакува фронтално,  като  нахлу у  дома  и  с приповдигнат  тон ме запита  защо  съм се  държала така.  Истината е, че причините  са  милион и  една,  но  не  ми се губеше  ценно време да визам в полемики. Направих й кафе  и  накратко й казах: "Аз съм си темерут и  точка. Който ме приема- приема; който  не ме  приема- свободен  е  да не общува с мен така, както  аз избягвам общуването с него".
Истината е, че  хората , които  обичам с цялата  си  същност, се броят  на  пръсти. Другите  са неизбежен фон.
А някога  не  бях такава. За мое  огромно нещастие.
Абсолютно на 100 % същия отговор !   bouquet

# 35
  • Мнения: 20 392
Аз съм силно социално животно - не мога без приятели, компании, сбирки с поводи и без поводи, партита, купони. Търся и ме търсят. Откакто станах семейна приятелският ми кръг от училище, универитета и квартала намаля значително, но пък създадох нов чрез новите си интереси, намерих и нови приятелки сред гаджетата/жените на приятелите на ММ (дори след като някои от двойките се разпаднаха продължаваме да сме страяшно близки). Събираме се по празници и рождени дни между 20 и 40 човека. А няма рожден ден и по-голям празник, който да не отбелязваме първо на голяма семейна сбирка преди да се видим с приятелите.

# 36
  • Мнения: 130
Децата се познаваха едно друго, само аз бях новата. Оказа се, че нивото там беше ниско откъм учене и изобщо като цяло, а на мен четенето никога не ми е било проблем, та отново бях отличничката на класа. Е, толкова злоба и гадория не бях виждала и то само защото мога, а другите - не.  Rolling Eyes Постоянно ме нападаха и изолираха, свих се в себе си. Плюеха ме (чисто физически имам предвид, със слюнка), обиждаха ме... Бе, и дебела са ме наричали, нищо, че съм нормална Simple Smile

Това е тормоз, булинг.  Едно от нещата, от които трябва да пазим най-много децата си.  Нанася голяма психологическа травма, която може да се отрази върху самочувствието, характера и изобщо върху целия живот.  Училище, което го допуска, би трябвало да бъде санкционирано.  Сега много се говори за този вид тормоз в училищна възраст и децата са обучавани как да се справят с него, поне в европейските страни е така. 

Като чета такива истории, а те сигурно са много, си мисля - тия незрели, жестоки момичета, които с такава лекота нараняват избраната от тях жертва, дали някога, по-късно през живота си, ще разберат болката, която са причинили и дали ще изпитат вина за това.

# 37
  • Мнения: 493
Мога да кажа, че попадам до известна степен в графата "асоциална". По собствена инициатива контактувам с 2-3 човека и семейството си. Поне още 5 души ме търсят постоянно, въпреки видимото ми недоволство от това. Винаги съм била такава, откак се помня. Не си падам по големите компании, чувствам се добре в обкръжение от най-много 4-ма човека. Всеки индивид над тази бройка ми идва много. Обичам да изслушвам хората, не споделям детайли от личния живот. Може би, заради това ме и търсят горепосочените няколко заблудени човека (е, единият - от задължение).
Дори в ранните си ученически години не можах да се сприятеля с повечето си съученици. Не съм се карала, но не сме ставали и като "дупе и гащи". Просто нямам желание за това. Иначе добре се разбирам с всички, не съм конфликтна личност. Ама нещо напоследък започнах да не си премълчавам неща, които не ми харесват или истински ме дразнят. Това допринася към образа ми на антисоциална личност. Ама така се чувствам добре. На мнение съм, че колкото по-малко хора имам допуснати наистина до себе си, толкова по-спокойно ще си живея живота и няма да се притеснявам кой какво и кога може да използва, да се изкаже неподготвен или нещо от сорта.

# 38
  • Мнения: 10 547
Аз намирам себе си за социална, но съпругът ми ме определя като социопат.  Mr. Green
Та, различни са явно възприятията за собствената личност и за личността от външния свят.
Инак, да, де, не че не съм си самодостатъчна.  Sunglasses

# 39
  • в рока
  • Мнения: 1 120
Хората около мен ме мислят за социална, а аз всъщност не съм. Нямам потребност да общувам с много с хората. Общувам по необходимост.

Много сходно. В училище, в работата, в университета- навсякъде ме мислят за страшно социална, защото умея да говоря с всеки, но общо взето празни приказки, или служебно, така да се каже. А когато вечер ме викнат някъде, се учудват, защото в голям процент т случаите отказвам- обичам да съм сама с книга в ръка. Също и съм човек на настроенията. Понякога обичам домашни събирания с компанията, или излизане, друг път не искам човек да виждам.
Бих казала, че съм си самодостатъчна.

# 40
  • Мнения: 1 174
Скрит текст:
Децата се познаваха едно друго, само аз бях новата. Оказа се, че нивото там беше ниско откъм учене и изобщо като цяло, а на мен четенето никога не ми е било проблем, та отново бях отличничката на класа. Е, толкова злоба и гадория не бях виждала и то само защото мога, а другите - не.  Rolling Eyes Постоянно ме нападаха и изолираха, свих се в себе си. Плюеха ме (чисто физически имам предвид, със слюнка), обиждаха ме... Бе, и дебела са ме наричали, нищо, че съм нормална Simple Smile

Това е тормоз, булинг.  Едно от нещата, от които трябва да пазим най-много децата си.  Нанася голяма психологическа травма, която може да се отрази върху самочувствието, характера и изобщо върху целия живот.  Училище, което го допуска, би трябвало да бъде санкционирано.  Сега много се говори за този вид тормоз в училищна възраст и децата са обучавани как да се справят с него, поне в европейските страни е така. 

Като чета такива истории, а те сигурно са много, си мисля - тия незрели, жестоки момичета, които с такава лекота нараняват избраната от тях жертва, дали някога, по-късно през живота си, ще разберат болката, която са причинили и дали ще изпитат вина за това.

Justem,

не мисля, че биха изпитали каквото и да било чувство на съжаление, на срам или подобно. Сред тези деца имаше и момчета, които бяха не по-малко груби и нападателни. Съгласна съм с написаното от теб по отношение на това, че така се нанасят травми за цял живот.
Скрит текст:
Преди няколко години по подобен начин се отнасяха и с братовчедка ми - към момента е на 12. Майка ѝ не реагира навреме, всъщност не се намеси. Реши, че ѝ е под нивото да търси сметка на прости хора, а и страх я беше, защото е самотна майка. Моите родители също не се намесиха навремето. Смятам, че вината е в родителите - тези, които възпитават агресори, и тези, които допускат последните да властват, обиждат и бият без последствия. В такива ситуации родителят трябва да се намеси - винаги! С простак се разбираш просташки и детето ти би трябвало да е по-важно от реномето ти. А да не забравяме, че има и други училища
Много рядко се виждаме с тези вече пораснали деца. Ако ме заговорят, то е, за да позлобеят (1) (Оле, колко съм била отслабнала! Сигурно много ми е коствало. А цялата работа е, че заслужавам да съм там, където съм, и да съм това, което съм, и това дразни. ) Другият вариант (2) е само да ме гледат. Ама гледане - един път. Е, да сме живи и здрав всичките, Господ си знае работата.   bouquet
Би било хубаво да поговорим послучай 15.09 за насилието в училище и как да предотвратим това. Ще бъда благодарна да ме насочите към активна тема, ако има такава тук. Освен всичко друго, съм и доброволец в групи за помощ на тормозени деца.

# 41
  • Cyberspace
  • Мнения: 1 325
Преди бях много социален, общителен човек, вечно бях в компания и бързо създавах добри отношения с останалите. Хм, но откакто забременях, станах тотален социопат. Може би беше вследствие на всички дискомфорти, които изпитвах през бременността. Някак си не ми се срещаше с много хора, да ги натоварвам с това как се чувствам, а и в този период не ми беше и до чужди проблеми, честно казано. Много бях налимончена през цялото време. После пък като родих, той беше един ревльо, денонощието минаваше в чудене как да го успокоя. Пак не ми беше много-много до странични индивиди. Сега положението е по-добре, но вече съм се асоциализирала явно. Някак си нямам какво да си кажа с хората, всичко се върти около детето. Не съм вярвала, а и искала да стана от тези хора, които не могат да говорят за друго, освен за децата си. Ох, дано е период и като поотрасне да се стегна. Понякога не се чувствам ок с това, че така ги чувствам нещата на този етап, но...  ooooh!  Поне с детето (доколкото е възможно на 9м.) и с мъжа ми си общувам много. С него сме непрекъснато заедно, а като е на работа се чуваме по 8789 пъти на ден. Peace

# 42
  • Мнения: 30
Всичко зависи от личните нужди, от това какъв човек си (по-активен, пасивен и т.н.) и личната ти представа за света. Аз лично обичам да съм винаги сред хора, много хора... просто защото такъв живот живея - динамичен. Обичам нещата се случват около мен, което от своя страна означава/води до много контакти.  Peace

Общи условия

Активация на акаунт