Публикувана: 27 авг. 2014, 14:08 ч.
Последно мнение: 13 ноем. 2014, 19:23 ч.

Колко сте социални

5 575
42
1

# 15 1 септ. 2014, 18:51 ч.

Мнения: 794

Зависи и от възрастта, според мен.
Когато бях на 17-18 обичах големите компании, не ми пречеше навалицата в ГТ в час пик или тази по улиците. На 21-22 обичах да излизам също толкова често, колкото на 17, но големите компании почнаха да ме дразнят, събирахме се по- малко хора. Сега на 25 се радвам като пропадне някоя уговорка, а за навалица от много хора на едно място- изпитвам ужас!
Предпочитам да се видя с една, максимум две приятелки, а най- добре ми е да си излезем с мъжа ми и кучето, сега вече и с бебето.
С други думи- вече съм по- скоро асоциална Flutter

# 16 1 септ. 2014, 18:53 ч.

Мнения: 12 472

Колкото трябва..
Бизнесът ми го изисква - и съм.
Но в мига, в който контактът и желанието за виждане са извън работните взаимоотношения - ставам направо асоциална.
Имам малък, тесен кръг с близки хора, с които общувам редовно и единици нови познати, с които от време - на време..
Едно нещо знам със сигурност - отношенията/комуникацията между хората не трябва да става с напъни. Или се получава леко и естествено, или - не. Не се напъвам изобщо, ако не е взаимно.

# 17 1 септ. 2014, 18:53 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Лоана в пн, 01 сеп 2014, 18:41

Е, ако е така - аз съм твърдо 3.14.

Ем то зависи от мерната единица и курса за деня.

# 18 1 септ. 2014, 18:55 ч.

n/a
Мнения: 3 341

Е, не, не зависи. Пи си е Пи.
В цялата вселена при това. Да.
Който не е съгласен - волен е
да си намери друга. Mr. Green

# 19 1 септ. 2014, 20:25 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 143

точно колкото искам аз и винаги мога да контролирам процеса.

# 20 1 септ. 2014, 21:05 ч.

близо до Кресненското дефиле
Мнения: 965

Ооооо, всички приятели и колеги ме мислят за "социална", а всъщност съм си саможивяк. За мен това е парадоксът. Laughing

В компания съм "душата на компанията", но ценя свободното си време и обичам да го прекарвам,правейки неща,които ми харесват. В града ни има чудесен хотел с ресторант и кафе, който е разположен в борова гора. Ами, предпочитам да отида рано сутрин, да си изпия кафето, да прочета някакъв вестник, но САМА. Crazy

# 21 1 септ. 2014, 21:13 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Лоана в пн, 01 сеп 2014, 18:55

Е, не, не зависи. Пи си е Пи.
В цялата вселена при това. Да.
Който не е съгласен - волен е
да си намери друга. Mr. Green

Бе то ПИ си е ПИ, но темата не е за ПИПИ, ами за КУКУ.
И мярата му, и изнамярата му е в друго измерение.

# 22 1 септ. 2014, 22:07 ч.

София
Мнения: 1 590

Да! много съм "социална" ... и ме е яд на това!
На 100 години станах, акъла ми не идва и не идва ... и още поемам ангажименти да правя нещо за кой ли не, спуквам се от яд, ама го изпълнявам!
И накрая те яхват всички като магаре Mr. Green

Мнооого искам вече да стана асоциална, ама много!

# 23 1 септ. 2014, 22:56 ч.

Мнения: 1 959

Цитат на: EXQUISITE в пн, 01 сеп 2014, 18:53

Едно нещо знам със сигурност - отношенията/комуникацията между хората не трябва да става с напъни. Или се получава леко и естествено, или - не. Не се напъвам изобщо, ако не е взаимно.

Така е. И поради тази причина ми е абсолютно непонятно това водене на отчет кой кого търси, кога и последно..
Ще ми трябва екселска таблица да следя, че това е последното нещо, което бих мислила в достатъчно натоваренето ми ежедневие.
Като искам да чуя/видя някой просто се обаждам. Може да му се обадя пак още на другия ден. А може и след месец. Не държа сметка на приятелите си, колко често ме търсят. На тия години не ги мисля изобщо тези неща.

# 24 1 септ. 2014, 23:23 ч.

Мнения: 15 236

Работата ми изисква постоянна комуникация с хора, това ме уморява, едва чакам да приключа и да си отида в къщи, най- ми е добре с най- близките. Иначе бързо скъсявам дистанция и се вписвам лесно в компания, стига да имам желание. Понякога ми се иска да се видя с някоя приятелка на по чаша вино, но на тихо и спокойно място, да си чуем приказката.
Социална съм само в мрежата, тук си задоволявам нуждата от общуване с по-широк кръг, лесно е защото, когато се уморя просто минавам офлайн.

# 25 2 септ. 2014, 00:17 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 011

Аз съм откровено антисоциална. Извън работата си, общувам с много ограничен кръг хора- приятели и роднини, от който съм изолирала дори мои близки, които не ми импонират.
От родата на мъжа ми не общувам с никого. "Здравей", "Здрасти", пет- шест общи думи и дотам- това от куртоазия.
Ако някой от хората, с които не желая да общувам, реши да "пием кафе", съм изключително заета. Неизменно. Знам, че ме мислят за надувка от "Голямото Добро утро", обаче това изобщо, ама изобщо не ме притеснява.
Така живея вече доста време и ми е много добре- спестявам си хиляди отрицателни емоции.
Веднъж свекърва ми реши да ме атакува фронтално, като нахлу у дома и с приповдигнат тон ме запита защо съм се държала така. Истината е, че причините са милион и една, но не ми се губеше ценно време да визам в полемики. Направих й кафе и накратко й казах: "Аз съм си темерут и точка. Който ме приема- приема; който не ме приема- свободен е да не общува с мен така, както аз избягвам общуването с него".
Истината е, че хората , които обичам с цялата си същност, се броят на пръсти. Другите са неизбежен фон.
А някога не бях такава. За мое огромно нещастие.

# 26 2 септ. 2014, 10:37 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 229

Социална съм с хората, с които желая да общувам. И нямам никакъв проблем да ги накарам да ме търсят точно толкова, колкото и аз търся тях. Тоест, постигаме баланс съвсем естествено, и хем сме си близки и приятни, хем не си досаждаме никога.
И обратното - нямам затруднения да отстраня хората, които не са ми в "кръвната група" бързо и неусетно.

# 27 2 септ. 2014, 10:48 ч.

София
Мнения: 2 840

Цитат на: Check Please в ср, 27 авг 2014, 14:50

Цитат на: just_me963 в ср, 27 авг 2014, 14:41

......

Дано да бъркам, но ми се струва, че ако някой не те търси, то е защото не иска да общува с тебе. Няма нищо общо с това дали е социален. И за мене някои си мислят, че не съм социална, но всъщност не искам особено много да общувам с тях, а няма как да ги отрежа напълно. Вчера например една я оставих с впечатлението, че съм си забравила телефона в къщи, докато съм била навън. Всъщност всеки път като звъннеше намалях звука. Хората с които ми е приятно да общувам ги търся, ако има пропуснато обаждане от тях им звъня възможно най-скоро и т.н.

Бъркаш!

Има и хора като мен, на които им е изключително трудно да звънят по телефон. Същевременно, обаче, ако някога сме поддържали някакви приятелски отношения с даден човек, съм готова, ако ми звънне, веднага да откликна (стига да имам възможност.) Случвало ми се е няколко пъти да чуя: "Не знаех, че толкова държиш на мен."