Колко сте социални

  • 5 574
  • 42
  •   1
Отговори
  • Мнения: 69
  Всеки си има някакъв социален живот,приятели и т.н.Но хората понякога се делят на тези,които търсят другите за:излизания,срещи,разговори и тн.и такива,които са търсени от другите.
От кои сте вие?
От кои бихте искали да бъдете?
И как сте постигнали според вас сегашното си място?

От четене на разни статии за това колко са социални хората ми хрумна това,не знам до колко успях да пресъздам тов,което ми е в главата.Сигурно някой от вас си е мислил например "Защо винаги аз търся даден човек,а той не се сеща" или нещо подобно  #Crazy сама се обърках от  писанията си..
Коя според вас е формулата за перфектна социализация?  Mr. Green

# 1
  • Мнения: 313
Понятието "перфектна социализация" е индивидуално за всеки. Различните индивиди имат потребност от различно ниво на комуникация. Може да почетеш за социониката и да си направиш някой тест, ако си добре с английския или руския. Ще ти отговори на въпросите.

# 2
  • Мнения: 1 071
Аз мисля, че те разбрах Simple Smile)) Щото съм си задавала подобни въпроси, но с друг нюанс.

До преди няколко години бях много активна в контактите си и ми доставяше огромно удоволствие да се срещам с нови хора, компании, всеки човек си е една вселена Simple Smile Обикновено аз търсех, организирах, събирах и т.н.
След раждането на детето поуспокоих малко топката, ама пак не се спрях.
Но после реших да развивам собствен бизнес и социалния ми живот извън фирмата се сведе до минимум. И така близо година и половина. Просто няма как да съм на всякъде, а и не ми се иска в момента.
Което пък от своя страна доведе до своите негативи - някои от приятелките ми мислеха, че нещо се сърдя, хора от нетолкова близкото ми обкръжение решиха, че се надувам и си придавам важност и т.н.

Знам, че това положение е временно, мисля от следващата година отново да съм на линия за срещи, лаф мохабет и подобни приятни занимания Simple Smile))  

# 3
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 415
Преди 10-12 години бях доста социална.Щом видех някой и ми се виждаше симпатичен отивах и се запознавах с него.Особено когато си пътувах с влака от Плевен, където живеех до Търново където учех.От тогава имам златни приятелства.После обаче дойдох да живея със съпруга ми в София и някак си двамата си създадохме свят само за нас.Имахме приятели,но не търсехме нови.В родилното се запознах с 1 момиче, с което сме и до днес приятелки, но ако тя не беше направила първата крачка едва ли щях да съм аз.Преди 2 години се запознах с най-добрата ми софийска приятелка на родителска среща в детската градина.По-късно тя ми каза, че ме е запомнила от преди и всеки път преди да се запознаем ме е поздравявала, но аз съм я подминавала и тя решила, че съм много надута.И тогава разбрах, че нещата са се променили.Никога не съм била надута, а в очите на хората изглеждах така.От тогава съм на принципа когато някой ме потърси и аз да го потърся и така да се редуваме.В момента в който човека спре да ме търси и аз спирам.Не искам да се натрапвам на никого и не желая хората да ме търсят само ,когато имат нужда от мен.
И аз не знам дали се изказах правилно, но си мисля че въпреки всичко все още съм достатъчно социална.
Иначе формулата за социализация все още не съм си я изяснила за себе си.Но ще се радвам ако тук споделите вашите и бих могла да опитам някои от тях Simple Smile

# 4
  • Мнения: 10 660
Бих казала, че ежедневието ми е доста разграфено по дейности, така че не съм от активните, които търсят контакт. По-скоро е обратното - оказва се, че съм желана компания за много хора, дори и такива, с които нямам желание да общувам  Mr. Green

С две думи - на любимите ми хора не отказвам да се видим, ако няма нещо друго неотложно, но на останалите се съгласявам веднъж-два пъти годишно и е предостатъчно. Но съм и човек, който е ценител на свободното си време и държи да има такова, така че има дни, в които не приемам контакти.

# 5
  • Мнения: 69
Честно казано и аз съм социална,но имам чувството,че дадени приятелки само аз ги търся и съм им го казвала,но според тях не е така.Не знам как да постъпя защото не искам да съм тази,която все ги търси и  която знаят,че ще звънне

# 6
  • Мнения: 10 660
Честно казано и аз съм социална,но имам чувството,че дадени приятелки само аз ги търся и съм им го казвала,но според тях не е така.Не знам как да постъпя защото не искам да съм тази,която все ги търси и  която знаят,че ще звънне

Не знам конкретния случай, но когато аз не търся някого по никакъв повод и никога, означава, че този човек не ми е важен изобщо и активен натиск от негова страна да се виждаме ми е много досаден  Peace Но аз си падам леко темерут, така че може да е само в моя случай

# 7
  • Мнения: X
Честно казано и аз съм социална,но имам чувството,че дадени приятелки само аз ги търся и съм им го казвала,но според тях не е така.Не знам как да постъпя защото не искам да съм тази,която все ги търси и  която знаят,че ще звънне

Дано да бъркам, но ми се струва, че ако някой не те търси, то е защото не иска да общува с тебе. Няма нищо общо с това дали е социален. И за мене някои си мислят, че не съм социална, но всъщност не искам особено много да общувам с тях, а няма как да ги отрежа напълно. Вчера например една я оставих с впечатлението, че съм си забравила телефона в къщи, докато съм била навън. Всъщност всеки път като звъннеше намалях звука. Хората с които ми е приятно да общувам ги търся, ако има пропуснато обаждане от тях им звъня възможно най-скоро и т.н.

# 8
  • Мнения: 69
нее,не говоря за неща като "не вдигане на телеофна,не отговаряне във фб" или нещо подобно,ние почти всяка вечер излизаме,но просто търсенето от мен сякаш е по-голямо.Познаваме се от 6 години

# 9
  • Мнения: 651
Дано да бъркам, но ми се струва, че ако някой не те търси, то е защото не иска да общува с тебе. Няма нищо общо с това дали е социален.

Не е точно така. Има много общо с това колко е социален един човек. Ето например аз рядко, даже много рядко си организирам срещи с моите приятелки, обикновено те са активната страна. И това изобщо не е защото не искам да общувам с тях, напротив много ми е приятно дори, но просто съм по-затворен тип и трудно разчупвам ежедневието си. Те си го знаят и не се сърдят, че по-рядко ги търся. Така че нещата не са само бяло и черно, винаги има нюанси.

# 10
  • София
  • Мнения: 2 516
И аз мисля, чя няма много общо. Част от моите приятели са от тия, които просто не звънят много-много, забравят и т.н и не го правят само спрямо мен... Такива са си.

При мен ви аги е било 50-50 и съм много щастлива от този факт. Единственото, за което аз по принцип преди бях по-настоятелна беше организирането на по-големи срещи, но така се завъртя живота, че понамалих темпото. И сега ако не съм аз някоя по-голяма сбирка не би се получила, но това си става автоматично, когато се намеся в комуникацията.
По принцип съм много социална и ако не ми се излиза, например, винаги ше се намери някой да дойде вкъщи и винаги е добре дошъл:

# 11
  • Мнения: X
Доста съм социална. Напоследък установявам, че определено съм по-социална от повечето хора, които познавам. Сигурно даже ми се дразнят на социалността, но какво да се прави...

# 12
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Нещо пак не разбрах, простете.
Какво е да си социален? Да си
търсен? Да търсиш? И кое е по-
хубавото от двете?  newsm78

# 13
  • Мнения: 24 467
Колко сте социални?

Точно 34,28.

Ако ме търсят, не значи, че съм "социална".
Нито пък ако постоянно се нуждая от нечие присъствие имам тази "особеност".

Последна редакция: пн, 01 сеп 2014, 18:55 от Judy

# 14
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Е, ако е така - аз съм твърдо 3.14.

Общи условия

Активация на акаунт